Нина Перукова е студент в магистърска програма “Логопедия” на Шуменския университет. Въпреки че още не се е дипломирала, докладът й на тема “Терапевтични школи и подходи при афазия на Брока”, който представи заедно с доц. Севджихан Еюбова на Международна конференция по логопедия – 2021, пожъна голям успех.
UniMedia: Какво представихте в доклада?
Нина Перукова: Докладът представя основните терапевтични школи и подходи при терапия на афазия на Брока. Афазия е придобито нарушение на езиковата дейност или на процесите на езиково кодиране – пораждане, създаване на езикови съобщения или способността ни да се изкажем. То е нарушение и на езиковото декодиране – разбирането, осмислянето на езиковите съобщения. Всичко това се случва вследствие на някаква локална мозъчна увреда. Съкратено може да се обясни, че това е разпад на езика, вследствие на мозъчна уреда. Но говорим за придобито нарушение, а не е нарушение на развитието. Езикът вече трябва да е сформиран, за да има афазия. Това се случва при инсулт, черепно-мозъчна травма, мозъчен тумор.
Това беше една разработка, която аз подготвих по дисциплината Невропсихология, която е преподавана от доц. Севджихан Еюбова. Тя ме покани да представим част от тази разработка заедно на конференцията.
UniMedia: Това е изключително специфична тема. Какво породи интересът Ви?
Нина Перукова: Това е много интересно, защото логопедията не е първият ми избор. Аз съм учила Туризъм и съм се развивала в сферата на туризма, но се оказа, че моето дете има езиково нарушение. Това предизвика моя интерес въобще към логопедията, а не само към афазията. Търсила съм различни източници. Подготвяла съм се по начин, по който да бъда максимално полезна и допълваща чисто експертната логопедична терапия на дъщеря ми. С времето придобих и знания, и опит. Така дойде моментът, в който ме поканиха в Центъра за социална рехабилитация и интеграция на възрастни с говорно-езикови нарушения /ЦСРИГЕН/ да помагам в дейността му. От там се породи и моето желание да задълбоча малко повече теоретичните си знания, защото практически знания в афазията придобиваш в дейността. Но теоретично имах нужда от малко повече подготовка и това ме накара да запиша Логопедия.
Аз от шест години имам възможността да бъда част от екипа на единствения в България център за терапия на афазии. Той се намира във Варна, а развива дейността си вече над 10 години. И в този процес на опит са разработени много средства за терапия на афазия, имаме сериозен опит в тази дейност. Центърът работи с над 40 страдащи от афазия потребители на седмица.
UniMedia: Паралелно с работата Ви в Центъра в момента с невролог от Варна подготвяте и практически наръчник за работа на хора с афазия.
Нина Перукова: Точно така. Управител в Центъра за терапия е д-р Петя Йорданова, невролог и магистър логопед. Ковид проблемът беше предизвикателство за всички ни и предвид факта, че трябваше да извършваме дейността си дистанционно, се наложи да подготвим упражнения, които да представим дистанционно. Изпращали сме чисто нагледни упражнения по пощата. Това наложи да се разработят такъв тип упражнения, които във времето се събраха доста и се оказа, че са изключително практични и много добре работят. Решихме с д-р Йорданова да ги издадем, защото терапията на афазия не е много популярна. Логопедите като че ли странят от нея и буквално са единици тези, които работят с афазия.
UniMedia: На какво се дължи това?
Нина Перукова: Това е много трудна работа. Много често специалистите не са подготвени, чувстват се несигурни. Истината е, че терапията на афазия не е най-отблагодаряващата се работа. Много често резултатите са не толкава добри и удовлетворяващи. Трудно се постигат резултати, работи се с възрастни хора. Самата работа е недобре позната, няма източници на практически опит, няма къде да се придобие този опит, а е много важно. Така решихме, че един такъв сборник с абсолютно практически насоки за работа и готови упражнения ще бъде много полезен за специалистите. А и не само за тях. Такова ръководство може да се използва и от близките на терапевтирания човек и работата да бъде малко по-комплексна, а не само да се разчита на логопеда. Не всеки ден логопедът може да посещава терапевтирания, а работата трябва да бъде ежедневна.
UniMedia: Месец юни е обявен за месец на информираността за афазия. Какво всъщност не знаем за афазията?
Нина Перукова: Хората, които не са в тази сфера, не знаят за афазията. Всички са чували за други нарушения като аутизъм и дислексия. Това са много популярни нарушения, всички говорят за тях и са широко познати на публиката. Но при афазията е друго. Даже хората не знаят, че тя трябва да се терапевтира, че езиковото нарушение след инсулт може да бъде терапевтирано. Повечето хора не знаят, приемат го за даденост и се примиряват. Това езиково нарушение подлежи на подобряване. А в крайна сметка в тежки случаи може да се приложат допълващи и алтернативни средства за комуникация. Например албум с картинки, подпомагащи невербално комуникацията. Така могат да се изразят желания, чувства, емоции, да се задават въпроси.
UniMedia: Кое е най-важното в случаите на афазия?
Нина Перукова: Важното е, че терапията трябва да започне още в началото. Разбира се, след острия стадий на болестта. Терапията трябва да започне възможно най-скоро, защото се затвърждава закрепването на неадекватната реч, ако не се терапевтира в началото. В по-леките случаи терапията може да трае до 6 месеца и наистина да се достигне до пълно възстановяване на езика, но в тежките случаи тя продължава с години и може да не се достигне максимален ефект. Това трябва да се знае, защото няма как с вълшебна пръчка да се възвърне предишното състояние, но може да се подобри. Всяка една дейност може да се подобри.
UniMedia
