Университетът

Низ от кръговрати и една мечта – да я постигнеш или да се откажеш

Кина Иванова е четвъртокурсничка в специалността Журналистика и реклама. Зад избора й на специалност и университет стоят години мечти и саможертви. За нелекия й път да завърши мечтаната специалност разказва самата тя:

Животът е изпълнен с много и различни случки, които преобръщат плана, който сме си начертали. Всеки от нас има свои виждания, мечти, цели… Всеки сам претегля кое е с по-голяма стойност за самия него.

Ще ви разкажа как стигнах до сбъдването на моята мечта – да пиша и надявам се да бъда успешен журналист.

Всичко започна още в гимназията. Не съм срещала затруднения по време на образованието си, но нещото, което харесвах най-много, беше да пиша. Учителката ми забеляза това и ми показа, че мога да вложа уменията си в професия, която да ме прави щастлива. Годините минаваха, продължавах да пиша и да се опитвам да усъвършенствам уменията си.

Дойде моментът, в който завърших средното си образование и моментът, в който трябваше да избера как да продължа своя образователен път. Тук е и моментът на първия ми кръговрат. До сега си зависел от родителите си, а и все още зависиш, което само по себе си означава, че изборът все още не е изцяло твой.

Моята мечта беше да уча журналистика в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, за да угодя и на родителите си, но уви и това не стигаше – разстоянието в километри беше голямо! Впоследствие кандидатствах в Бургаски свободен университет желаната от мен специалност, но и там изникна спънка и тя беше чисто финансова.

Поради този низ от събития, моята мечта остана на заден план. Изтървайки всички останали дати за прием на документи, реших да кандидатствам в Колежа по туризъм към Университет “Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас. Специалността, която избрах беше Организация и управление на хотел и ресторант, но и тук съдбата беше решила друго. Поради високите оценки от дипломата и високата оценка от кандидатстудентския изпит – балът ми беше висок. Така се оказах приета не в специалността, която исках, а в по-престижната Организация и управление на туристическото обслужване.

Не ме разбирайте погрешно, тази специалност за много хора е мечта. Изпълнена е с динамика и определено чрез нея можеш да обиколиш и опознаеш света, но все пак всеки сам претегля и преценява своите силни и слаби страни. За жалост моята слаба страна винаги е била изучаването на чужди езици, а при тази специалност те са най-нужни.

Въпреки всичко реших да изучавам специалността, в която са ме приели, понеже се губеше смисълът да се преместя в избраната от мен. Губеше се заради условията, които бяха приели в колежа за прехвърляне. Трябваше да се обучавам 3 семестъра в специалността, която съм приета, след това да се прехвърля и да държа нужните приравнителни изпити.

Както е известно на много от студентите им се налага да работят, за да се издържат по време на своето образование. През първата година работех и учех едновременно, живеех с брат ми и жена му, за да си делим разходите и да не се пилеят пари излишно. След края на втория семестър прекъснах, не успявах да съвместя работата с образованието и второто все оставаше на заден план. Следващата година работих, за да си събера някакъв капитал, поне първоначален. Поднових си студентските права и с това, което бях събрала и с помощта на родителите ми, изкарах втората година без да ми се налага да работя. До този момент всичко беше наред, но майка ми получи инсулт и се случи така, че те имаха нужда от нашата помощ. Започнах да работя лятото по морето, а през учебната година в хранителен магазин, за да се издържам. Но парите, които бях събрала през лятото, стигаха за таксите от първия семестър и първоначалните консумативи, а заплатата която взимах като работех по време на обучението, беше крайно недостатъчна, нищо че все полагах  12 часов нощен труд. Сестра ми ми помагаше до края, за да не прекъсна и да завърша.

В този хаос и бъркотия, в тази динамика на ежедневието и с помощта на близките ми успях да завърша семестриално, но за жалост по време на учението имах конфликт с една от преподавателките по чужди езици, която ми обеща, че докато тя е в колежа няма да мога да завърша. Е, така и стана…

Прибрах се в родния си край и захвърлих с един замах моя труд и труда на близките ми, за което днес много съжалявам. Но решението беше взето.

Започнах работа. Минаха години, студентските ми права изтекоха. Можех да ги подновя, но това вече не ми беше на дневен план.

Животът започна да ми показва какво е да си голям и да имаш отговорности и някой, който да разчита на теб.

За наше огромно съжаление на баща ми беше поставена диагноза рак. Борбата и разтакаването по нашите болници и институции беше голяма, всеки от нас вложи всичките си възможности и надежди, но съжаление краят беше фатален.

Губейки опората и гърба си в живота, бях разтърсена от дъното на душата си. Започнах да си задавам въпроса, а сега на къде?! Започнах да осъзнавам кое е важното за мен в живота и си дадох сметка, че освен близките и семейството ни, целите и мечтите са тези, които ни движат по пътеката на живота. Та нали без тях се губи смисълът на думата живот. Тогава не е живот, а само пребиваване телом на този свят.

Животът обаче ми показа, че наистина е низ от случки, както казват хората: „След всяко лошо идва нещо добро!”. Запознах се със съпруга ми. Реших да сбъдна своята ученическа мечта – да следвам журналистика. Да я сбъдна заради самата мен, а и заради моите родители. Да спазя даденото ми обещание, че въпреки всичко съм успяла и съм постигнала целта.

Записах се в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”,  специалност Журналистика, една наполовина сбъдната мечта!

Първият семестър отмина, по време на сесията моят съпруг (тогава годеник) катастрофира и беше в много тежко състояние. Не мога да опиша как съм държала изпитите си и как съм била в болницата, но след това започнах да вярвам, че наистина се случват чудеса. Съпругът ми се събуди от 10-на кома на връх Бъдни вечер.

Поради всичко случило се и поради това, че сега той беше на преден план, реших да прекъсна, докато той се възстанови и всичко се нормализира. Благодарна съм на всички преподаватели, които застанаха зад гърба ми в този труден за мен момент и за гласуваното им доверие. Те не ми позволиха да допусна грешката да се откажа!

Вторият семестър мина сякаш на лента. Със съпруга ми решихме да сключим брак същото лято. Впоследствие разбрахме, че ще ставаме и родители. Изкарах и втората година, но реших да замразя студентските си права, понеже синът ми се роди в началото на четвъртия семестър. Не се отказах. Преди изтичането на студентските ми  права ги поднових заради себе си, заради близките ми, а и заради гласуваното доверие и вяра в мен на светилата в своята област, преподаващи ни своите знания и умения и даващи ни пример, как един ден да сме успешни. Като тях!

Отново бях изненадана, но с едно от най-хубавите неща за един родител, очаквахме нашия втори син! Продължих да се трудя над образованието ми. В този момент започна пандемията COVID 19 и това ми даде възможността да участвам в лекциите и същевременно да съм си у дома, при семейството си. Трудно е да се съвместят всички неща така, че нито едно да не остане на заден план.

Смело мога да кажа, че по-важно от семейството и близките ми за мен няма, но за да постигна всичко за тях, първо трябва да постигна всичко за себе си.

Когато човек е щастлив от това, което работи и прави, внася в дома си положителни емоции и е пълноценен за себе си и всички около него. Така, че ако някой ме попита, кое е по-важно за мен: семейството или образованието, мога смело да отговоря, че и двете са важни, понеже те са формирали една част от личността, която съм днес!

Автор: Кина Иванова, IV курс, Журналистика и реклама

Покажи още
Close