В Шуменския университет се проведе юбилейна конференция на тема „Българският език – история, настояще, бъдеще”, посветена на 40-годишнината от основаването на Катедрата по български език. Първият лектор на конференцията беше чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, ректор на университета (1983-1986 г.) . Пред UniMedia той говори за настоящето и бъдещето на българския език:
UniMedia: Какво изпитвате, движейки се по коридорите на Шуменския университет, години по-късно?
Проф. д-р Тодор Бояджиев: Чувствам се удовлетворен от това, което виждам, движейки се по коридорите, от промените, които са се случили с бившия Педагогически институт. В ума ми навлизат спомените за всички колеги, с които съм работил и най-вече за тези, които спомогнаха Шумен да се утвърди като университетски град и Шуменският университет да се изгради по модела на Софийския университет. Удовлетворен съм, че всичко това е дало резултати.
Когато се създаваше Шуменският университет имаше един златен период на възраждане. Тогава се изграждаше преподавателския състав, малко по-късно започнаха да се появяват първите аспиранти, асистенти, които бяха завършили този университет. Така че, вървейки по коридорите, усещам преклонение към всички тези, които спомогнаха да се изгради Шуменския университет.
Като бивш член на Катедрата по български език, имам най-добри наблюдения за нея. Чувствата ми са радостни, но понякога и тъжни, защото много от тези, с които съм работил, вече ги няма. Все пак спомените за тях са се съхранили и ме радва това, че и другите колеги отдават почит на тяхната дейност и на тяхното присъствие. Много от колегите, които помня, се превърнаха в преподаватели и учени. Голяма част от тях вече са професори, получили признание от целия академичен свят.
UniMedia:Виждате ли промяна в студентите?
Проф. д-р Тодор Бояджиев: Не може да не се вижда промяна. Животът се движи, така че промените, които са станали с младежите, се виждат ясно и безспорно са положителни. Вярно е, че някои специалности, като например филологията, са изгубили онзи престиж, който притежаваха, когато се създаваше университета. Тогава имаше безброй симпозиуми и конференции, особено по старобългаристика, и филологията беше уважана като национална специалност. Тогава тя получаваше подкрепата и финансовата подръжка от държавата. Позволявахме си да правим големи международни конференции, често заедно със студентите. Тогава имаше наплив от студенти, често по сто души в курс. Днес, за съжаление, студентите предпочитат да се обучават в чуждестранни университети. Желанието за следване в чужбина обаче сякаш не се дължи толкова на нивото на образование, колкото на следването на една мода, на търсенето на по-добра реализация, а може би и на по-доброто усвояване на езика, най-често на английския език, който най вече се използва в научния обмен. Може би това са големите цели на желаещите да следват извън страната – усвояването на английския и досега до атмосферата на големите западни университети.
UniMedia: Какво се случи с българския език за последните 40 години?
Проф. д-р Тодор Бояджиев: Всички твърдят, че в българския език нахлуват много чужди думи, и че той може да загуби самобитността си. Това не е точно така. Езикът е жив и винаги отразява промените в обществото. Не можем да кажем, че тези промени не допринасят за усъвършенстването и обогатяването на българския език. Езикът е такъв вид организъм, че той сам реагира на всичко, което влиза в него. Той постепенно се чисти от това, което не му е необходимо.
Безспорно езикът не може да остане изолиран от този глобален стремеж към обогатяване на лексиката. В българския навлязоха много нови думи, някои оприличиха този процес като езиково цунами. Много от новите думи обаче отпаднаха, тъй като те затрудняват процеса на всекидневното общуване. Този процес засяга терминологията и специалните сфери на езика, а не ежедневната реч, която си остава чисто българска. Затова не смятам че езикът ни е застрашен. Много от промените имат случаен характер и няма да окажат трайно въздействие. Езикът не може да се променя непрекъснато в ущърб на удобната и полезна комуникация.
UniMedia: Какво държи езика изправен?
Проф. д-р Тодор Бояджиев: Традицията държи езика винаги актуален, винаги необходим, винаги пригоден към практиката, към изискванията на едно правилно, пълноценно общуване. Няма да направим от езика някакво чуждо есперанто или жаргон, пригоден само за интелектуалци, или за тези, които знаят чужде езици. Има значение, че английският е световен език, и че той влияе силно и върху другите езици, но езиковото влияние не е от вчера, при нас то се е срещало винаги. Можем да посочим влиянието на старогръцкия към старобългарсия език, когато старобългарският се балканизира, влиянието на черковнославянския и руския към оформящия се в XIX век български книжовен език. Преди Втората световна война немският и френският език също са имали силно влияние. Сега влиянието е при английския. То може да обогати езика, но не и да накарни неговата самобитност, неговото основно предназначение – да бъде средство за общуване.
Отпорът спрямо чуждо влияние в езика е силен. Още патриарх Евтимий се е борил срещу чуждото влияние, през Възраждането също е имало отпор спрямо гръцкия език, а по-късно спрямо немския и руския език. Днес също има течения, които се стремят да запазят чистотата на българския език. Именно фактът, че българският е основното средство за общуване между българи, трябва да държи езика изправен.
UniMedia:В лекцията си засягате проблема за „джендърлингвистиката”. Мислите ли, че тази тема не би съществувала ако можехме да вникнем в чуждоезичните понятия?
Проф. д-р Тодор Бояджиев: Джендърлингвистиката е едно ново направление, което е необходимо на науката, защото ни показва човека в езика и езика в човека. Не може да не се интересуваме от това как човек усвоява езика, от това как мъжът и жената учат и усвояват езика. Не може да не се интересуваме от това в кои сфери най-често се определят мъжкото и женското и дали опозицията мъж-жена съществува реално като опозиция в езика. Последните изследвания показват, че може да има езикови елементи, които да бъдат формирани от пола. Такива стереотипи съществуват и ние ги откриваме още в текстовете на елинските философи, а по-късно и в модерната лингвистика. Съществуват убеждения, че в езика има сексизъм. Това е целта на джендърната лингвистика – да отстрани тази асиметрия, която съществува. Въпросът за тази джендърна асиметрия нашумя особено при усвояване на длъжност, професия и звание от мъжките названия. Жените смятат, че са ощетени и се стремят да възстановят тази асиметрия. Това е целта на феминисткото движение, то иска промени в езиковата култура – да се отстранят сексизмите от езика, които пренебрегват и унищожават женското в езика.
UniMedia: Какво е бъдещето на националните езици във времето на световните езици?
Проф. д-р Тодор Бояджиев: Мисля, че бъдещето на националните езици не е застрашено. Не можем да кажем, че езиците зависят от това дали са езици на големи или малки държави, дали са езици на големи или малки народи. Безспорно съществуват езици на малки народи и нашият е един от тях, но богатството на езика, неговите възможности, не се определят от това, колко души го говорят, а от това каква е неговата история, неговата култура, неговата литература. Нашият език има славни традиции, чиито корени са в Средновековието, когато той е един международен език заедно с латинския и гръцкия.
В наши дни влиянието на световните езици се среща главно в науката. Учените предпочитат да пишат своите трудове на английски език, публикуват ги в английски списния. Това невинаги е рационално, тъй като достъпът до техните идеи се затруднява. Все още малък процент от хората могат да кажат, че владеят английския език на достатъчно високо ниво. Въпреки това, в терминологията се предпочитат международните, английски термини. Не бива да забравяме обаче че научният език е специален език, той не е езикът на всекидневното общуване.
UniMedia:Оптимист ли сте? Ще бъде ли запазен българският език?
Проф. д-р Тодор Бояджиев: Оптимист съм. Българският език ще се запази като език за всекидневно общуване. Както вече стана на въпрос, езикът на науката е по-специфичен и за него важат други съображения. Учените се ласкаят от възможността да получат международно призвание и не превеждат чуждите термини. Предпочитат да ги употребяват докато пишат съчиненията си на английски език, но това е една глобална тенденция, която вероятно под една или друга форма, ще бъде запазена и в бъдеще. Не можем да отречем постиженията на английската наука, на английските технологии, на модерния свят.
Френският и немският също загубиха престижа си, но за това са виновни извънлингвистични причини – манталитетите.
Българският, като един от езиците на християнството ще продължава да има авторитета и значението си за света. Целта на лингвистите е именно да го запазят, да го обогатяват разумно с чужди думи, да се грижат за неговата чистота. Струва ми се, че успехите на лингвистиката, са на лице въпреки всички противоречиви мнения в наши дни. Не можем да не отчетем, че в историята на нашия език е имало случаи, в които чуждото влияние е спомагало за неговото обогатяване – първо да се балканизира, след това да се славянизира, а днес – да се глобализира. Да се надяваме, че във всечки тези посоки на развитие ще надделява разумното и спокойното.
Автор: Андрей Андреев, III курс, Журналистика
