В чии уроци репортажите на китайските медии за посещението на президента на България Румен Радев в Китай и срещата му с китайския му колега Си Дзинпин са част от обучението? И кой в Шумен може да ги разбере? Кой получава череши и лакомства след всеки верен отговор?
Като всяка учебна година в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” се провежда Курс по китайски език и култура. Гост лектор и доброволец към Институт „Конфуций” тази година е 24 –годишната Сяо Ичи. Няколко пъти в седмицата младото момиче от Китай се среща с българи, желаещи да изучават екзотичния и далеч не лесен китайски език. Срещаме се с преподавателката по китайски за чужденци в горещата и задушна юлска събота в Шуменския университет, когато нейният ентусиазъм събира ученици от целия град, сред които, забележете, има и деца по на 10 години.
„Аз съм родом от Шанхай, прекрасен и космополитен град, но намирам Шумен и България също за прекрасни! Все още следвам в East China Normal University, който също се намира в Шанхай и в момента завършвам магистърската си степен в специалност Преподаване на китайски като чужд език и стажът ми в Шуменския университет е част от обучението ми. В Китай смятаме, че човек на 24 години вече не е толкова млад, но е страхотна възраст за пътуване, защото все още не е обвързан със семейство и деца и може да експериментира с живота си, да пътува, започва своя разказ Сяо Ичи.
Спомняте ли си момента, в който решихте, че ще прекарате една академична година в България, за да преподавате?
Да! България е известна в Китай преди всичко с вкусното си кисело мляко и с прекрасните рози. Така че да дойда да преподавам тук бе мой избор. Търсейки повече информация в интернет за България, се натъкнах на интересни разкази за страната ви и реших, че е прекрасно място за живеене. Така предприех стъпката да дойда и да опитам един различен начин на живот в сравнение с този, който имах в Шанхай. И то не само заради киселото мляко и розите. България има хубава репутация в Китай и сред китайците и за това реших да дойда точно тук и да опитам „българския начин на живот”. Хората тук са загрижени за другите, приятелски настроени са към непознати. България е първата страна, част от ЕС, която посещавам и се влюбих в нея.
Китайската култура винаги е предизвиквала любопитство у западния човек. С какви очаквания кацнахте Вие за нас на летището в София?
Дойдох през ноември 2018 година. Веднага харесах хората, те са изключително приятелски настроени, което е прекрасно. Не очаквах и намирам за невероятен факта колко бързо усвояват китайския език. Мога да направя сравнение, защото в университета в Шанхай съм преподавала китайски на чужденци и мога смело да твърдя, че българите тук го учат много бързо, имат много въпроси, интересуват се от китайската култура и китайския език и от Азия като цяло. Това много ме радва. Моите ученици често ме канят да се включвам и в различни техни инициативи, канят ме по празници. Как да не съм щастлива тук!
А отбелязахте ли китайски празници с Вашите ученици?
О, да! Пролетният фестивал[1]! Това е най-големият празник в Китай, така че имах възможността да им представя празника, да ги запозная с традициите, да им разкажа какво правим китайците за нашата Нова година, как да се маскираме, каква е специфичната украса и разбира се – храната.
Младото момиче е влюбено в българската природа и в България. Е, може да се помисли, че не е искрено, но не е така. Защото е достатъчно да я погледнете в час с учениците й, за да се уверите, че казва истината.
Природата е много красива и много я харесвам, защото всеки път, когато изляза извън града небето ме поразява със своята красота. Тук то е много, много синьо.
А какво не харесва в България?
В началото ми беше малко странно, че животът тук е малко бавен, но свикнах и сега смятам, че е прекрасно. В Шанхай животът е по-бърз, по-натоварен. Ако живееш тук, имаш прекрасната възможност да се насладиш на живота. Имаш повече време за преживявания и пътешествия. В България навсякъде има интересни и красиви места за пътувания, докато в Китай като че ли са по-ограничени. Има разбира се места, където може да се пътешества, но големите градове са много и това ограничава докосването до природата. С група от преподаватели по китайски език посетих София, Банско, Варна, Пловдив и Велико Търново.
Facebook: Сяо Ичи
А плодните дръвчета в България! Плодните дръвчета са прекрасни и толкова много! Аз бях искрено изненадана да видя толкова много по време на моите пътувания из страната. От друга страна понеже в Китай живеем толкова забързан и напрегнат начин на живот, градовете са изградени по-удобно за жителите, например имаме отлично изградено метро. Но мисля, че както всяка монета има две страни.
Как се чувствате в Шуменския университет? Със сигурност е по-малък от Вашия университет (бел. ред.- в момента Еast China Normal University има над 32 000 студенти).
Едва когато пристигнах тук установих, че университетът не е голям, но смятам, че това е прекрасно. Повечето от учениците ми са студенти в университета и са страхотни! Е, да ежедневно не се срещам с много хора тук. Докато в Шанхай лекциите са по едно и също време за всички специалности и на обяд в студентския стол е толкова пълно с хора, че няма къде игла да хвърлиш.
Кампусът на East China Normal University
Какво е общото и различното между българите и китайците?
Българите също като китайците уважават и много държат на семейството и семейните ценности. Но в България хората като че ли могат повече да се наслаждават на живота си, докато в Китай хората вечно бързат и са в колите си към поредната задача. Китайските студенти са вечно заети и много натоварени, моят курс тук е по желание и той минава много приятно и лесно. Оставам с едно приятно чувство след това.
В курса има дори деца!
Това са деца на мои курсисти, които учат наравно с възрастните. Смешното е, че понякога децата схващат и научават новите думи по-бързо и лесно от възрастните.
В края на месец юли 2019 година Сяо Ичи се връща обратно в Шанхай, за да завърши образованието си.
Вече съм малко тъжна, защото тук много ми хареса. И сега се разкъсвам между радостта, че се прибирам у дома и носталгията по България и българските ми приятели. Курсистите ми са приятели, имам много приятели и в общежитието, където живея. Те май по-скоро ме виждат като студентка, а не като преподавател. Ето, така ще завърши първото ми пътуване в Европа”, казва леко натъжена Сяо Ичи.
Все пак младото момиче идва от страната на Конфуций и по-добре е овладяла една от най-известните му мъдрости: Където и да отидете, отидете с цялото си сърце.
Автор: Виктория Иванова
[1] бел.ред. – През 2019-та китайската Нова година или Пролетният фестивал (Чундзие) бе на 23 януари. Това е най-големият празник в Китай. Казват, че Пролетният фестивал има вече 4-хилядолетна история. Обичаите са най-различни, но общият елемент в тях е семейното събиране в навечерието на новата година.
