В исторически план Националният студентски литературен конкурс „Боян Пенев” е първият по рода си в България и се провежда всяка година по време на Епископ-Константиновите дни в Шуменския университет.
Продължаваме серията от блиц интервюта с членовете на журито. Петър Чухов:
UniMedia: Как оценявате мястото на конкурса в литературния и в културния живот на страната?
Петър Чухов: Според мен основната разлика по отношение на другите конкурси е изискването всички участници да присъстват на събитието, както и тридневната продължителност, което му придава фестивален характер. Това дава възможност на младите творци да участват в редица интересни събития, да се опознаят, да общуват помежду си, с членовете на журито, с гостуващи и местни писатели, с любители на литературата от града. Тази уникалност го прави незаменим и изключително важен форум за авторите студенти.
UniMedia: Имат ли бъдеще подобни литературни конкурси?
Петър Чухов: Самият факт, че конкурсът съществува вече повече от четири десетилетия показва, че той отдавна вече е част от традицията на литературните конкурси в България. Тъй като съм имал възможността многократно да участвам като член на журито, мога да кажа, че през годините непрекъснато се случват различни промени, които осъвременяват облика му и успяват да преборят рутината, която би могла да го превърне в едно механично повтарящо се мероприятие. Това, както и непрекъснато обновяващият се контингент от участници – нови и нови студенти – според мен са гаранция за дълготрайността на конкурса.
UniMedia: Как оценявате изискването на организаторите участниците в конкурса задължително да представят творбите си пред публика?
Петър Чухов: Един от важните елементи на авторовото присъствие е живия контакт с публиката. Усвояването на това умение е необходимо за младите творци, а в случая то е и начин те да се опознаят по-добре помежду си по време на конкурса. Наградата на публиката за автора, който най-добре се е представил „на живо“, дава допълнително измерение и допълва наградите, присъдени от журито. А така и самото жури, и публиката, обогатяват представата си и за авторите, и за творбите им.
Автор: Диляр Назми, II курс, Връзки с обществеността
