България

Българското Черноморие: един различен поглед

В началото на есента все по-малко хора се замислят за почивка на плажа. Пясъкът и морската вода обаче са прелестни не само през лятото. Затова в рубриката “Заедно към неизвестните красоти на България” студентът Андрей Андреев представя пет морски дестинации в България, в които според него има по нещо уникално, но пропуснато от повечето хора, особено извън летния сезон.

Най-източната точка на България

Естакадата на нос Шабла е най-източната точка на България. Тя е изградена през 60-те години на миналия век, а причината била необходимостта от инфраструктура за изнасяне на добития в тази част на Добруджа нефт.

Нос Чиракмана

Нос Чиракман е сред най-разпознаваемите символите на град Каварна. Той се намира на 3 километра южно от града, точно до пристанището. Смята се, че името му идва от тюркски и означава факел. Това наименование е обяснимо заради с религиозните култове на траките и заради факта, че преди хилядолетия носът е служил като ориентир за корабите.

На неговата територия са открити следи от живот от Античността и Средновековието. Знае се със сигурност, че през  V-ти в. пр.н.е. на Чиракман се е намирало античното селище Бизоне, което древните елини използвали за търговия с местните тракийски племена.

През I в. пр.н.е. вследствие на мощно земетресение голяма част от града е потопена, но животът в местността не престава. В началото на новата ера римляните укрепят Бизоне отново и градът играе важна роля в Империята, а по-късно и в Първото българско царство (познат вече под името Карвуна). След като византийският император Василий II завладял България градът западнал заради незаинтересоваността на василевсите в Константинопол от този далечен край на империята.

Градът върнал славата си през втората половина на XIV-ти век, когато е бил столица на Добруджанското деспотство в продължение на дълги години. След османското завоевание селището се преместило към днешното си местоположение.

Макар и вече да не е дом на столица на държава – Чиракманът продължава да привлича стотици туристи всяка година. Смайващо е и неговото сходство с Гибралтарската скала, намираща се на другия край на Европа.

Нос Калиакра

Историята на нос Калиакра далеч не започва по времето на Добруджанското деспотство. Истината е, че на Калиакра има богато археологическо наследство, както от Средновековието, така и от Античността. Интересен и фактът, че едно от най-големите морски сражения, водени в Черно море, се е състояло именно край Калиакра през далечната 1791 година по времето на поредната война между Русия и Османската империя, завършила с руска победа.

За Калиакра има и две интересни легенди. Първата от тях е средновековна. Според нея 40 български девойки се самоубили, скачайки от носа, за да не попаднат в ръцете на османските турци. Едно от момичетата се казвало Калиакра и в нейна чест, носът носи днешното си име.

Според друга легенда Свети Никола бягал от турците и Бог удължавал земната твърд под краката му, за да успее да избяга. Така бил създаден и носът. Въпреки всичко той не успял да се спаси и на мястото, на което бил заловен, е издигнат параклис на негово име.

Пясъчната коса край Поморие

Пясъчната коса край Поморие разделя Поморийското езеро от Черно море. Тя е съставена от черен пясък. Причината за този цвят на пясъка са съдържащите се железни окиси в него. Смята се, че допирът до черния пясък има здравословен ефект върху организма.

Пясъчната коса е дълга около 6 километра, а придвижването по нея пеш или с велосипед е изключително лесно, тъй като пътят е широк и напълно равен.

Най-южният плаж на България

Село Резово разполага с най-южния бряг на страната. За да се стигне до него туристите трябва да преминат алея „Европа“, което не е трудна задача. Самият плаж обаче представлява съвсем малко парче земя, обградено от стръмни скали. Това, което го прави специален, е фактът, че се намира на броени метри река Резовска, която е границата на тази част от България с Турция.

Макар около поречието на реката да действа забрана, според която туристите не могат да снимат турския бряг – много от тях го правят.

Автор: Андрей Андреев, магистърска програма „Културно-историческо наследство и туризъм“ (История)

Снимки: Андрей Андреев

Покажи още
Close