От 21 професионални направления в 16 Шуменският университет се нарежда сред водещите шест университета в България. Това сочат резултатите от Рейтинговата система на висшите училища в България.
Равносметката гласи: второ място в професионално направление „Теория и управление на образованието“, пет трети места в Професионални направления „Педагогически науки“, „Религия и теология“, „Социални дейности“, „Физически науки“ и „Растителна защита“; три професионални направления заемат четвърто място – „Педагогика на обучението по…“, „Обществени комуникации и информационни науки“ и „Химически науки“; професионалните направления „Филология“, „Биологически науки“, „Науки за земята“, „Математика и Архитектура, строителство и геодезия заемат пето място; а шесто място заемат професионалните направления „История и археология“ и „Национална сигурност“. В три от професионалните направления регистрираме повишаване на позицията в рейтинга, в останалите направления запазваме позициите си спрямо предходни издания.
„Това са добри показатели“, заяви за UniMedia доц. д-р Стефка Калева, зам. – ректор по акредитация, оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав на Шуменския университет. „Освен това става ясно, че Шуменският университет продължава мисията си на водещ образователен център -единственият университет в североизточния регион, който подготвя специалисти-педагози и единственото висше училище в Северна България, което подготвя учители в областта на природните науки. Единствени в Северна България подготвяме и специалисти в областта на природните науки. Няма друго висше училище в нашия регион, което да подготвя филолози, специалисти по история и археология, религия и теология, обществени комуникации и информационни науки, растителна защита, геодезия. „Поддържането на такива направления изисква много сериозни инвестиции в учебно-материална, информационна и експертна база и малко висши училища се решават на такава стъпка. За педагогическите специалности освен това е необходима и допълнителна мрежа от образователни и социални институции–бази за обучение на студентите по задължителните за тях практики и стажове”, каза още тя.
Друго, което прави впечатление в тазгодишното издание на Рейтинговата система е, че Шуменският университет значително е увеличил (с почти 500) студентите си за една година. Днес обучаемите студенти вече са 5971. „Увеличение на младите хора, които са избрали да следват в ШУ, се наблюдава в почти всички направления“, уточни доц. Калева.
По индикаторите Индекс на цитиране на висшето училище в световните бази дани Scopus и Web of Science и през тази година Шуменският университет запазва висок индекс – 13 и в двете бази данни. „Когато правим своите анализи, ние съсредоточваме вниманието си върху онези индикатори, които зависят от академичния колегиум и академичното ръководство и са в унисон с Европейските насоки и стандарти за качество в сферата на висшето образование (ESG), залегнали в основата на Критериалната система на Националната агенция за оценяване и акредитация, независимо от това, каква е тяхната тежест в Рейтинговата система. Сред тези стандарти и критерии на първо място по значимост е преподавателският състав – неговата квалификация, неговата ексклузивност, т.е. неговата ангажираност с образователния процес в даденото висше училище, както и неговата изследователска активност. И тук прави впечатление, че по индикатора „ексклузивност на преподавателския състав” наблюдаваме повишаване от 92, 86% за 2020 година на 99,05% в момента. Една от най-високите за региона, а и страната, е и стойността на индикатора „Интензивност на научната работа”, един нов индикатор, който съотнася създадените за периода научни продукти с броя на изследователския състав. Това не може да не ни носи удовлетворение”, категорична е доц. Калева.
„Абсолютни лидери в Северна България, а и в страната, сме по индикатора „Използваемост на библиотечния фонд”, особено на фона на сложната епидемиологична обстановка, в която протича учебния процес през последните академични години. Това е резултат от многогодишните усилия на Университетска библиотека за дигитализация на фонда, като дигитализираните библиотечни единици към момента са над 2 100. Ще добавя и ресурсите на изгражданото през 2019 г. виртуалното хранилище за учебна литература, достъпно от страницата на библиотеката за всички студенти от университета. Въпреки, че в Рейтинговата система този индикатор има незначителен дял, той е значим във втория по тежест стандарт от европейската система за качество във висшето образование – Стандарт 6, който визира материално-техническото и информационното осигуряване на учебния процес”, каза още доц. Калева.
А относно разминаването в тежестта на индикаторите в Европейската система за оценка на качеството и в Рейтинговата система доц. Калева коментира: „Фактът, че висше училище, което предлага само 1 една бакалавърска програма, изпреварва в дадено направление други висши училища с десетки бакалавърски, магистърски и докторски програми, с доказани образователни традиции обучило успешно поколения студенти с престижна реализация показва, че системата има нужда от преосмисляне, защото в образованието не всичко е финанси”.
„Ние правим своите анализи, взимаме поуки, вдъхновяваме се от постигнатото и продължаваме напред“, каза още доц. Стефка Калева.
UniMedia
