Университетът
Съкровищницата на Университетската библиотека

Фондът от Старопечатни, редки и ценни издания на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ се нарежда на второ място по богатство от всички университетски библиотеки в страната. Това заяви за UniMedia ръководителят на библиотеката д-р Марияна Петева. По-голяма е само колекцията на Софийския университет.
За да разберем повече за това богатство, трябва да влезем в най-строго охраняваните пространства на Университетската библиотека, където се срещаме с д-р Йорданка Москова, която отговаря за обработката и дигитализацията на старопечатните, редки и ценни издания на Университетската библиотека.
Д-р Марияна Петева, ректорът на Шуменския университет проф. д.и.н. Георги Колев и д-р Йорданка Москова при посещението на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова в университета, където тя се запозна и със съкровищницата на библиотеката
От д-р Москова научаваме, че фондът е обособен още със създаването на Библиотеката на Шуменския университет през далечната 1971 година, а в момента наброява над 700 заглавия с хронологични граници: 1650 – 1915 година. Най-богата е сбирката от Български старопечатни книги 1806 -1878. Тя включва над 400 заглавия.
Обогатяването на фонда Старопечатни, редки и ценни издания започва още при първия ректор на Шуменския университет доц. д-р Александър Витанов. С негово съдействие е закупено най-старото издание, което притежава библиотеката, „Псалтир“ от 1650 година:
Библиотеката притежава и голяма част от първите издания на учебници и учебни помагала на едни от най-видните книжовници на Българското възраждане, сред които са „Царственик или История българская” на Христаки Павлович от 1844, „Всеобща география за децата” на Иван Богоров от 1843, “Болгарска граматика на Неофит Рилски” от 1835, „Кратка българска история Добри Войников” от 1861.
Както и редица речници и учебници за изучаването на чужди езици като „Болгарский разговорник за ония, кои обичат да се навикнуват да говорат гречески” на Константин Фотинов от 1845 година.
„В сбирката от Български старопечатни книги своето достойно място заемат и произведенията на художествената литература. От българската художествена литература не може да не посочим издания като „Горский пътник” на Георги Раковски (1857), „Злочеста Кръстинка” на Илия Блъсков (1870), „Криворазбраната цивилизация” на Добри Войников (1871), „Иванку, убиецътъ на Асеня” на Васил Друмев (1872) и много други”, уточнява д-р Москова.
В сбирката от редки и ценни издания са включени творби, свързани предимно с българската история, литература и култура и също така издания, представляващи библиографска рядкост. Такава е уникалната арменска Библия, чиято ценност се дължи на факта, че е на турски език, но е с арменска графика.
Кой и защо е взел решението да бъде създадена по този начин, остава загадка за учените. Годината на нейното издаване също е изключително интересна – 1915, когато в Османската империя са убити над 1 млн. арменци, чиято съдба предизвиква ожесточени политически дискусии по целия свят и до днес.
През 2010 година в Библиотеката на Шуменския университет започва дигитализиране на фонда от Старопечатни, редки и ценни издания. Дигиталните копия могат да бъдат намерени на http://www.shu-lib.shu-bg.net/absw/abs.htm.
Към момента близо 4500 читатели се възползват от възможностите на шуменската университетска библиотека, нейната цел обаче е да популяризира богатия си книжен фонд и сред широката общественост. Редовно се организират изложби и посещения не само за преподаватели и студенти, но и за ученици, както и за всички шуменци.
“Със своите над 300 хиляди документи и периодика Университетската библиотека на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” се нарежда сред най-богатите университетски библиотеки в страната”, категорична е д-р Марияна Петева.
UniMedia