Повод за нашата среща с талантливата млада писателка Славея Семова, студентка в I-ви курс „Българистика и медии“ е публикацията на един от невероятните й разкази Какво разказва вятърът… в зимния брой на „Небет тепе/ Nöbettepe“. Това е единственото по рода си двуезично българо-турско списание за литература, култура и изкуство, което излиза вече четвърта година и се разпространява у нас и по света.
UniMedia: Ти си едва на 19, а вече притежаваш десетки награди от различни национални и международни литературни конкурси, както и публикации в сборници. Какво те вдъхновява?
Славея Семова: Вдъхновяват ме различни неща. Прекарвам много време в наблюдение на хората – усмивките, емоциите, изписани на лицата им, езика на тялото. Обичам да си представям какъв живот водят, какви неща харесват, какви ценности притежават. Повечето от историите ми са се родили по този начин. Други са плод на чиста емоция – събитие, което ме е разтърсило или случка, която е породила щастие в мен. Опитвам се да пиша за всякакви типове хора, защото е важно всеки читател да може да се припознае в конкретния образ.
UniMedia: Боравиш изумително добре с всякакви литературни похвати. Фигурите и тропите не са ти чужди. Не мога да не отбележа невероятният евфемизъм, който ни представяш: „… божествата се поклониха…“. Красиво. Как го постигаш?
Славея Семова: Родителите ми са ме възпитали в любов към книгите, към думите и световете, в които умеят да пренасят. Моята майка прекарваше много време с мен, за да ме научи да чета и ми разказваше приказки. След това самостоятелно се устремявах към всяка история, която ми представляваше интерес и я четях с удоволствие.
Според мен писането върви ръка за ръка с четенето. Не притежавам схема, по която се водя, докато пиша. Харесва ми да чета и подреждам думи. Както е казал Робърт Луис Стивънсън: „Аз винаги нося две книги в джоба си – една за четене и една за писане.“
UniMedia: На каква тематика ти е най-интересно да пишеш? Разказите ти фикция ли са или има и доза „преживяно“ в тях?
Славея Семова: Повечето от разказите ми са съвкупност и от фикция, и от преживелици. Най-често влагам в героите си характерна за мен черта или ги подлагам на изпитания, които са се случвали на самата мен. Но, разбира се, в някои случаи има и фикция. Използвам я, за да постигна ефекта на пренасянето, на пълното „потъване“ в текста, на мечтаенето, което е и любимо мое занимание.
UniMedia: Мислила ли си да събереш всички твои творби в една книга?
Славея Семова: Да, разбира се. Имам такава идея, която чака своя момент на осъществяване. Надявам се, когато един ден тази мисъл се превърне в реалност, всеки човек да има възможност, вземайки книгата в ръце, да се припознае някъде между страниците ѝ.
UniMedia: Какво би ни разказал вятърът за Славея след 10 години?
Славея Семова: Вятърът би разказал историята на един щастлив човек, който поддържа любовта си към творчеството, мечтите и живота.
Автор: Антоанета Ангелова, I курс, Българистика и медии
