Бобрите се завърнаха в България. Видът изчезна преди повече от 150 години от нашите географски ширини. Сега обаче двойка е засечена в района на Русенски Лом. Екип, ръководен от проф. Николай Начев от Шуменския университет, в който влизат още гл. ас. д-р Теодора Койнова, гл.ас.д-р Мария Кашчиева, която прави анализа на растенията, които са обект на интерес на бобъра, докторант Николай Недялков и студентът в магистърска програма Николай Колев, са засекли следи от присъствието на гризача още преди две години. Паралелно изследователски екип на д-р Николай Коджабашев от Лесотехническия университет работи по темата и успява да заснеме бобрите. Защо връщането на гризачите по наши земи е важно – от проф. Начев:
UniMedia: Кога за първи път бе документирано присъствие на бобри на територията на България?
Проф. Николай Начев: Първите данни, които изобщо има, са от преди около две години, от зимата на 2019 година. Първата е направена от членове на нашия екип и е от 2 декември 2019 година. Ние получихме данните малко по-късно, започнахме да провеждаме постепенно проучвания, засилихме наблюдението. Тогава получихме сигнал от местните жители, че има опасност животните да пострадат и се принудихме да пуснем едно научно съобщение с цел да известим държавните органи, защото имайте предвид, че евроазиатският бобър дори не е включен във фауната на Република България. Тоест животно, което го няма на територията на България, няма как да бъде опазено. И затова се принудихме да съобщим в Министерството на околната среда и водите, а това става чрез научно съобщение, което те взеха предвид и в момента са стартирани две процедури по осигуряване на някаква степен на защита на животното на територията на България.
UniMedia: От къде всъщност се появи гризачът?
Проф. Николай Начев: Има две теории. Възможна е теорията, че това са едва ли не последните представители на южния подвид, който е населявал България, Гърция, Турция, Италия, който според мен обаче отдавна е избит. Такава теория има право да съществува, тя е много романтична и много интересна и ще бъде изключителна сензация, но това ще означава, че животното никога не е изчезвало от територията на България. И аз много бих искал да я подкрепя, но за мен по-вероятна е другата теория – че това са бобри, които са дошли от популациите, заселени на румънска територия. Преди около 15 години стартира програма по реинтродукцията на евроазиатския бобър на територията на Румъния. Когато бобърът е оставен на мира и не е избиван, той прави гъста популация със стабилен темп на нарастване на броя на индивидите. Така той разширява територията си. Много вероятно според мен е това да се е случило с новозаселените румънски популации и някоя по-млада двойка да е тръгнала на по-дълга миграция и да е пристигнала тук, в нашите териториални притоци на Дунав. И сега изследва къде й е удобно да създаде потомство, къде би сработила тактиката за направа на убежище, тъй като техните убежища са абсолютно инженерно чудо. Явно колегите (тъй като двата екипа работим паралелно) са установили другото място на двойката, където почва да прави бентове. И така се е получило дублиране на научната информация, но в науката понякога е така.
UniMedia: Говорим категорично за двойка бобри?
Проф. Николай Начев: Да. Можем да сме сигурни, че става въпрос за поне една двойка.
UniMedia: Каква е разликата между евроазиатския и канадския бобър?
Проф. Николай Начев: Евроазиатският бобър е с малко по-къса козина и с разлика в опашката. Но канадският бобър не се отглежда в Европа почти никъде, освен в някои специализирани зоопаркове и е малко вероятно при нас да се е появила избягала двойка от някаква частна колекция или от някой зоопарк. Най-простото обяснение е, че новозавъдените двойки са от евроазиатския бобър. След като има програма в съседна на нас държава за реинтродукцията на вида и разселват евроазиатски двойки, много по- вероятно е да е евроазиатски бобър, както се вижда и от снимките на другия екип.
UniMedia: А защо са изчезнали от територията на България? Става въпрос само за бракониерство ли?
Проф. Николай Начев: Не става въпрос за бракониерство. Когато са изчезнали бобрите, никой не е говорил за бракониерство, защото тогава просто е било съвсем нормално да се ловуват животни. Става въпрос за времето преди около 150 години, дори повече. Имайте предвид, че тогава не е имало никаква синтетична материя. Тогава кожата е била от изключителна ценност, тъй като бобровата кожа има няколко свойства, които са много ценни за кожарската индустрия от онова време. Най-банално хората са ги използвали за храна, тъй като бобърът може да достигне до 25 – 30 килограма. И освен това за парфюмерийната промишленост е използвана една тяхна жлеза. Така че общо взето бобърът е бил една добра плячка. От дейността на един от най-големите ни специалисти по тези животни – проф. Златозар Боев – знаем, че бобърът е присъствал едва ли не на територията на цялата страна и имало намерени останки на много места, където има добри местообитания за животното. Така че той е бил масово разпространен на територията на България. Но когато ловците са разбрали как най-лесно могат да го уловят, защото той не е много труден за улавяне, популацията се е сгромолясала. Към този момент думата екология не е била измислена и никой не се е занимавал с природозащита.
UniMedia: А защо е толкова важно сега да го опазим?
Проф. Николай Начев: Бобърът е едно много интересно животно. Това е животно, което променя ландшафта, формира хабитати. Жизнената му дейност е пряко свързана с подобряването на местообитанията на редица видове като например видрата. Тъй като бобърът завирява бързи потоци, правейки бентове, подобрява местообитанието на много видове риби и особено на видрата, която е вид с особено висока степен на опазване в България.
UniMedia: България като държава какво ще предприеме след вашето съобщение?
Проф. Николай Начев: Предстои да бъде извървян пътят, за да се включи това животно във формулярите на Натура 2000. Вече ще можем да го включим и на национално ниво, да го върнем в нашата фауна, да направим публикация в Червената книга, мониторингова система, система за опазване на обитанията, запознаване на обществото с присъствието на бобъра, образователни програми.
UniMedia
