Проф. Диана Кюркчиева: Обсерваторията на Шуменския университет отваря врати за лунното затъмнение за века!

Най-продължителното пълно лунно затъмнение за века се очаква в нощта на 27 срещу 28 юли (петък срещу събота). Тогава ще станем свидетели и на това как Марс се приближава максимално до Земята. Любителите на астрономията могат да наблюдават редките явления и от най-новата обсерватория в страната – тази на Шуменския университет. Повече по темата, директорът на обсерваторията, проф. дфн Диана Кюркчиева, пред UniMedia:

UniMedia: В нощта на 27 срещу 28 юли ще можем да наблюдаваме пълно лунно затъмнение, което вълнува астрономите по цял свят. С какво то е толкова специално? Може ли да бъде наблюдавано с невъоражено око?

Проф. Диана Кюркчиева: Искам да кажа, че всъщност на 27 юли ще станем свидетели на две интересни астрономически явления. Едно от възможно най-продължителните лунни затъмнения плюс велико противостояние на Марс. Тези явления са свързани с положенията на трите основни тела, които имат отношение към живота. А именно Слънцето, което ни огрява, Земята и Луната, която е нашият единствен естествен спътник. По време на лунно затъмнение Луната се намира на линията Земя – Слънце точно зад Земята. Така попада в земната сянка.

Явлението се наблюдава цяла нощ. То ще започне като полусенчесто в 20:15, след това около 21:15 ще стане частично. Час по-късно настъпва пълната фаза, т.е. затъмнението преминава в пълно, което означава, че целият лунен диск се намира в земната сянка. Това явление продължава около два часа, след което събитията се повтарят в обратен ред и цялото лунно затъмнение, продължаващо общо около 6 часа, ще завърши около 02:00 след полунощ.

Разбира се, това явление ще може да се наблюдава с невъоражено око или с подръчни оптични прибори, каквито например са биноклите. Трябва само човек да бъде далеч от градските светлини, да отиде някъде на неосветено място.

UniMedia: Най-новата обсерватория в страната е тази на Шуменския университет. Върху какво е фокусирана работата на обсерваторията в момента и какво предстои?

Проф. Диана Кюркчиева: Правилно, тя е последната обсерватория в България, която е построена през новото столетие, през новото хилядолетие. През 2015 година беше открита сградата, а година по-късно беше монтирано и оборудването, състоящо се от два професионални телескопа, един 40 см. и един 25 см. Освен това разполагаме с два телескопа, които служат за визуални наблюдения и се използват при посещения на граждани. Единият от тях е специален слънчев телескоп, а другият, на който сме монтирали един много добър окуляр, служи за нощни наблюдения. Обикновено се наблюдават луната, близките до нас планети, и други интересни обекти.

За основните характеристики на нашата обсерватория можем да кажем най-напред, че тя е най-добрата университетска обсерватория в страната. Софийският университет също разполага с обсерватория, но тя е в Борисовата градината, където осветеността е голяма и наблюденията, които се провеждат, са доста по-ограничени. Докато нашата обсерватория се намира на неосветено място – на Шуменското плато. Освен акции, свързани с популяризация на астрономията, каквито са дневните и нощни часове на отворени врати за граждани, провеждаме и сериозна научна работа, имаме и посещения на ученици и студенти, които са свързани с различни техни проекти или с разработка на дипломни работи. Свързани сме с много международни наблюдателни програми и изпълняваме собствените си изследвания.

Това, което е най-характерно за нашата обсерватория, и което ни отне много време, сили и енергия е, че задачата, която си бяхме поставили първоначално – да можем да провеждаме дистанционно нашите астрономически наблюдения с помощта на двата професионални телескопа, беше изпълнена в рамките на година и половина. Т.е. ние можем от кабинета си или от вкъщи, от собствения си компютър, да провеждаме дистанционна работа с нашите професионални телескопи. Можем да кажем, че това го няма никъде в България. Ние сме първите в страната, които могат да осъществяват наблюдение по такъв начин.

UniMedia: Какво представлява великото противостояние на Марс и какво знаем за Червената планета?

Проф. Диана Кюркчиева: Марс е една изключително интересна планета. По време на една от своите конфигурации, тя се приближава доста близко до Земята, само на 0,5 астрономически единици, т.е. на половината разстояние Земя – Слънце. Всички интересни открития, които са правени с наземни наблюдения на Марс, са правени именно при тази конфигурация. Такава конфигурация ни предстои да наблюдаваме сега на 27 юли, когато планетата ще бъде много близко до Земята, както вече казах на 0,5 астрономически единици. Поради близостта ще бъде и много ярка. Освен това поради елиптичността на орбитата на Марс, по време на противостояние, нейните разстояния до Земята, са различни. Всички противостояния, които се случват на по-малки от 0,4 астрономически единици, се наричат „велики противостояния на Марс”. Именно такова велико противостояние ни предстои да наблюдаваме на 27 юли. Планетата ще бъде видима цяла нощ, ще бъде със сравнително голям блясък, защото е близко до нас. Освен това можем да кажем, че ще се наблюдава с невъоражено око, или с бинокъл.

UniMedia: Какво казва науката относно проблема за живота на Марс? Има ли следи от такъв?

Интересът към Червената планета от столетия е много голям, защото по своите физични характеристики Марс е много близо до Земята. След космическите мисии ние виждаме, че нейният релеф отчасти прилича на Земния релеф, прилича на пустиня. Разбира се, има и кратери, подобни на тези, които наблюдаваме на Луната. Но още преди няколко века с наземни наблюдения са били забелязани върху повърхността на Марс и линейни структури, които тогава били наречени канали. Дълго време хората са искали да има живот и на някоя друга планета от Слънчевата система и като най-подходяща за това са смятали Марс. Не само защото по физически характеристики е много близка до Земята, дори и денят на Марс продължава малко над 24 часа, подобно на земното денонощие. Освен това оста на въртене на Марс към неговата орбита е почти такъв, какъвто е наземната ротационна ос спрямо земната орбита. Това означава, че на Марс имаме подобни „географски пояси” както на Земята, имаме и сезони, както на Земята. Космическите мисии видяха и полярните шапки на Марс, които подобно на земните, са в двата полюса, с тази разлика че на Марс те се състоят от замръзнал лед и въглероден диоксид. Така че интересът към Марс е изключително голям от векове, защото човечеството е искало да намери някъде признаци на живот, и ги е търсило най-вече на Марс. Разбира се, сега ние знаем че каналите не са прокопани от някаква марсианска цивилизация, а просто представляват геологични структури с почти правилна праволенийна форма, но въпросът дали има живот на Марс, не е закрит дори и днес.

UniMedia: В момента е актуална темата за изпращане на хора на Марс, дори видяхме 17-годишната Алиса Карсън, която вероятно ще стане една от първите, стъпили на Червената планета. Какво е бъдещето на тези мисии?

Проф. Диана Кюркчиева: Космическите мисии започват от 70-те години на миналия век. Изпълнени са много мисии, включително и с пускаеми апарати. От десетилетия съществува мечтата на астрономите и на цялото човечество за пилотирана мисия до Марс. Тя бе многократно отлагана, защото се оказва, че всички пилотирани мисии, не могат да изпълнят задачата си, защото или предварително се получават някакви проблеми – технически неизправности или необяснимо се изгубва връзката с тези апарати. В момента плановете са пилотирани мисии да се направят след 2035 година. Такива мисии се планират както от НАСА, така и от Европейската космическа агенция, така че това младо момиче, което сега още няма 18 години, и което е минало всички обучения в НАСА, евентуално ще бъде един добър астронавт, защото докато дойде този момент, то ще е натрупало достатъчно опит. Ще е и на една добра възраст, на която да отиде и да се върне от Марс.

UniMedia: Какъв е интересът към астрономията от страна на младите?

Проф. Диана Кюркчиева:  Интересът към астрономията у младите, а и у цялото общество, е доста голям. Хората обичат да гледат небето, творците обичат да пишат за космическите обекти, да рисуват, така че има много произведения, посветени на конкретни обекти или на цялата Вселена. Интересът към нашата специалност в Шуменския университет, която вече има названието астрономия и метеорология, е твърде голям. За съжаление можем да кажем, че този интерес макар и много подчертан у младите е, спада при избора на кариера. Без значение в областта на астрономията, в областта на физиката, или в областта на точните науки, интересът се оказва вече доста по-малък, защото младите хора са по-прагматични и предпочитат други професионални изяви, а не тези в областта на точните науки. И в частност и на астрономията. Дори и да има млади хора с добра ерудиция и интелектуални качества, те обикновено предпочитат да продължават обучението си в чуждестранни университети, но все пак можем да кажем, че Шуменският университет се радва на добър интерес от страна на младите хора за професионална изява в областта на астрономията и астрофизиката. 

Автор: Андрей Андреев, II курс, Журналистика