Семинар Български диалекти извън пределите на страната и Уъркшоп Дигитални ресурси по диалектология организира екипът на Шуменския университет към Националната научна програма „Развитие на българистиката в чужбина”. Проф. Лучия Антонова, директор на Института за български език към Българската академия на науките, изнесе лекция на тема: Български диалекти в Албания и Гърция. Във форума участие взе и доц. Свитлана Георгиева (Одеса, Украйна), която запозна участниците с българския диалектен континуум в Украйна. Във форума присъствено и онлайн се включиха над 70 участници, като половината от тях са докторанти и студенти.
При официалното откриване на форума поздравления от името на ректорското ръководство поднесе председателят на Общото събрание доц. Юрий Проданов и връчи на проф. Лучия Антонова почетен плакет във връзка с 50-годишнината на Шуменския университет.
„Форумът днес ни дава възможност да надникнем в диалектологията извън пределите на страната. С тази интересна проблематика се занимават както учени у нас, така и учени на място“, подчерта проф. Димитър Попов, ръководител на Катедра Български език и директор на Лабораторията по приложна лингвистика „Аксела Лазарова“ към Шуменския университет. Той връчи на проф. Антонова и на доц. Георгиева почетната значка на Лабораторията за всестранната им научна дейност.
Проф. Антонова благодари за сърдечния прием в Шуменския университет и ето какво каза пред UniMedia за развитието на диалектологията днес:
Във Вашата лекция Вие споменахте, че диалектите запазват чувството за „наше“, за общност. Как се получава това усещане?
Проф. Лучия Антонова: Запазват го като в процеса на общуване гарантират общите си неща, различават несъществените различия в говора от съществените. И тъй като и битът на народа е общ, а пък битът е общ, защото историята е обща, така тази връзка в нашето битие се проектира и в езика, на който общуваме. И така хората на село си схващат „нашето“ (общото), въпреки че имат много добро и общо съзнание за наличието на многобройни различия. Те може дори да се присмиват на селяните от съседното село за различни особености в езика им (както батачени се присмиват на хората от Пещера, защото казват: От къде гъ зе?), но те много добре разбират това какво означава. И разбират, че това е едно малко, несъществено различие. Действително всеки от нас има някакви особености в речта си. Те в случая се наричат идиолект, а не диалект, защото не са регионални, а индивидуални, но въпреки това ние се разбираме. Така че на това се дължи общността – най-вече на общия строеж, който разбира общото значение на фразата и на общия бит, на общия живот.
Защо е важна науката за диалектите?
Проф. Лучия Антонова: Науката за диалектите е важна, защото винаги има диалектни различия. Във всеки един език ги има. По различните краища, в различните региони се обособяват различни общности от населението, които тъй като живеят предимно заедно, си изработват общи някакви особености. Няма език без диалектни различия. Има езици с огромни диалектни различия – като немски, италиански, френски. Аз работя в колектива на Европейски лингвистичен атлас и знам, че дори в наши дни всички народи в Европа изследват своите диалекти. Не е вярно, че диалектите са отмрели и ще загинат напълно. Може би се променят по някакъв начин, но така или иначе те си съществуват.
На европейско ниво как се развива тази наука?
Проф. Лучия Антонова: Много добре се развива. Съществуват много нови изследвания, особено дигитални. Създават се различни дигитални карти и фактически новите технически средства (като новите начини за записи, за обработка) създават нови възможности за детайлно проучване на звуковите системи. Те дават възможности за натрупване на огромни корпуси от диалектни образци, възможности за изследване на връзките между тях с помощта на сравнение на думи и форми, които имат компютрите. Измерват се и диалектните различия по електронен път. Като пример може да бъде посочен броят характеристики на дадена дума, по която тя си прилича или се различава, например, една дума от смолянско от една дума от видинско. И всичко това може да се сметне и да се направят всякакви схеми, видео представяния като диаграми и карти, много неща. Така че определено в съвремието съществуват много нови възможности за изследване на диалектите.
Дигиталните технологии много помагат. Има и нещо друго. Много се говори за глобализацията и за уеднаквяването на езиците по време на глобализацията. Например за навлизането на много англицизми във всички езици. Същевременно обаче се наблюдава и обратното. Съвременните технологии (интернет) дават възможност на всеки един човек да се изразява и да си публикува начина, по който се изразява. По този начин се създадоха редица български сайтове на местни говори. Например на северозападния език, на родопския език… Има най-различни такива групи, които си говорят на техния си език. И всъщност глобализацията на тях им помага те да си популяризират езика, да го развиват и запазят, да комуникират.
Глобалното помага на регионалното?
Проф. Лучия Антонова: Докато навремето беше проблем да намериш къде да си копираш една статия, сега всеки може да вземе и да разпространи нещо и то да получи милиони лайквания. Това, разбира се, има своите лоши, но има и своите добри страни. И освен това уедряването на езика подсказва на хората колко е ценно тяхното, родното, своеобразното. И като имат възможност да го запазят, те не се стесняват да го направят ни най-малко. Фактически за човека винаги е съществувала възможността да прецени какво той има, което да сподели с другите, което ще го направи значим. Защото когато има своеобразен говор, негов си, който го свързва с други хора, той става значим – той не е като другите. Той има свои последователи, но те по нещо са различни от другите – и последователи, и общност, но и своеобразие. И това хората го харесват и са прави да го харесват.
А как се развива диалектологията в световен мащаб?
Проф. Лучия Антонова: Много се проучват диалектите в Европа и по света. Работи се по Световен лингвистичен атлас, където се публикуват различни изследвания. Естествено, това не можеше да стане без технологичните възможности, без интернет. Такъв проект не може да се направи на хартия. Ние знаем как се правят атласи на хартия и как на хартия не може да се нарисува цялото диалектно многообразие на Европа, а на една електронна карта може да нарисуваш каквото искаш. В различни плоскости и срезове на изображението може да въведеш подробности, детайли и особености. Технологиите помагат много, понякога не е и лесно да се работи с тях, но и много помагат, те са много полезни.
UniMedia
