Върху платото над един от най-старите градове в Североизточна България Провадия се издига крепост с богата история, която привлича туристи от цяла България. Всъщност крепостта е построена през III век на двете плата източно от града, които сега се наричат Калето и Табиите и днес са в землището на село Добрина.
Мястото не е избрано случайно – то има стратегически предимства и защитава пътищата, които преминават през дефилето на Провадийска река от Черно море към вътрешността и от поречието на Дунав на юг. Именно за това укреплението се използва от ІІІ до началните десетилетия на VІІ век и след това от Х–ХІ до края на ХVІІ век. Овеч, както я наричат българите, е населяван от траки, римляни, византийци, славяни, българи, турци. Крепостта пази спомени от движението на цар Ивайло, османското нашествие, Въстанието на Константин и Фружин, походът на краля на Полша и Унгария Владислав ІІІ Ягело.
Овеч не се превзема лесно. Достъп до крепостта има само от три места. Най-важният от тях е северният. Там платото Калето се свързва чрез тесен скален провлак със съседното плато Табиите. Предполага се, че главният вход е затварян с двукрила порта, а над входа се е издигала голяма правоъгълна кула.
Интересен факт е как крепостта се е осигурявала с вода. На много места в скалите се виждат издълбани големи резервоари – щерни за събиране на дъждовна и снежна вода. За да се достигне до водоносен пласт е издълбан уникален кладенец с дълбочина 79 м.
Най-голямата църква е известна като митрополитска. Именно в гроб до нея е открит златен пръстен с изображение на орел и каменен печат-матрица със съкращение на титлата митрополит. От Бориловия синодик и житието на Теодосий Търновски е известно, че през ХІV век Овеч е център на митрополия.
В края на ХVІІ век провадийската крепост Овеч е изоставена, а материал от нейните сгради е използван за строежи в Провадия, Добрина и други близки селища. Но и до днес руините разказват за славното минало.
Автор: Александра Антонова, I курс, Българистика и медии
Снимка: Wikipedia
