Ето че най-накрая получих шанс да отида на почивка извън границите на република България. Благодарение на европейска програма за обмяна на младежи между общините Долни Чифлик и Грюнхайде. Рано сутринта на 8-ми юли поех дългия път към Грюнхайде.
Това, което знаех за крайната дестинация не беше много. То се ограничаваше с местоположението на града (недалеч от Берлин), с броя на жителите в общината (8700), с костенурката, която е гербът на града, и с етимологията да името, която според нашия преводач, идва от думите „зелено“ и „място“.
Въпреки това, знаейки че отивам в страна, в която думата „mir“ означава „на мен“, а „Nachbar“ – съсед, не се надявах че престоят ми ще се окаже приятен. Темите за разговор на моите спътници пък, ме накараха да науча изречението „Ich möchte sterben“[i].
След близо два дена преход с автобус, достигнах до скромния хотел, в който трябваше да отседна. Заради мрака, който цареше в студената нощ, не можех да видя нищо, и нямах друг избор, освен да си почина след дългото пътуване.
На следващия ден започна и първата ми „посланическа“ мисия. Цялата група от младежи беше предупредена да се облече прилично за да посети сградата на община Грюнхайде. Разбира се, критериите за приличен външен вид, бяха различни в представите на всеки един от групата. Въпреки това, управата на града в лицето на заместник-кмета и ръководителя на младежкия отдел в общината , беше изключително щастлива да посрещне младежите от побратимената община в България.
Представителната сграда на общината имаше тераси с гледки към зеленината и към площада на града. В задния двор имаше цветна градинка, до която можеш да стигнеш ако излезеш от градската библиотека, устроена по американски модел.
Добрината, която струеше от страна на заместник-кмета г-жа Каац и помощникът й г-н Бернт, бяха нещо повече от опит за дипломатичност. Те ни разказаха, че в Грюнхайде има институция, която се грижи за децата още преди да са тръгнали на детска градина. В тези центрове се събират деца и родители, изграждат се приятелство и доверие. По този начин германските деца са единни още от детската градина.
Именно в чест на децата, в градчето е създаден и младежки клуб Kagel, който да събира подрастващите след училище. В него те могат да се забавляват играейки билярд, дарц, различни игри наPsP конзоли, или да се разходят с лодка по градското езеро.
В следващите дни от престоя си в Грюнхайде, ние, групата младежи от община Долни Чифлик, имахме честа да видим младежкия клуб, да се повозим на лодка и за играем боулинг в едно от много местни заведения. Имахме възможността да посетим плавателните канали на селцата в близост до Грюнхайде, да разгледаме Берлин и някои от неговите молове. След закуска хранихме лебедите, които плуваха в канала, разположен на минута път от изхода на хотела.
Последният ден на престоя ни беше наситен с най-много емоции. Няколко германски младежи, които бяха до нас неотлъчно по време на цялото пътуване, решиха да демонстрират ниво A1 на български език, което усвоиха, общувайки с по-голямата част от нашата група. „Аз се казвам…“ и „Аз обичам да пия ракия“ бяха двете изречения, които успяха да възпроизведат без да допуснат никаква грешка. Уменията на нашите нови приятели обаче не бяха най-важното за деня. От общината решиха да ни покажат едно от любимите забавления на местните – катереното по въжета в гората.
Макар да изглежда опасно, местните не се плашиха, а напротив – дори най-малките бяха устремени да преминат през последното пето ниво, което според преминалите го, отнема време и усилия, равностойни на предходните четири.
На броени метри от гората се намираше и градския плаж, който макар и на езеро, а не на море, се радваше на голяма популярност както от страна на местните, така и от страна на туристи от всички части на Германия.
Денят ни приключи с посещение на най-новия ресторант в града, който в наша чест, беше открит точно на последния ден от престоя ни – 15 юли.
Когато на следващата сутрин поехме обратния път към България, в ума ми се въртеше не изречението „Ich möchte sterben “, а „Ich mag Deutschland“.[ii]
Автор: Андрей Андреев, II курс, журналистика
[i] Искам да умра.
[ii]Харесвам Германия.
