Университетът

Младежкият жаргон или кога ВиК става “водка и кола”

Унимедия November 9, 2023

0 519 2 минути за четене

Въпреки че е едва в първата година от обучението си, докторантът в програмата Български език (Съвременен български език – Лексикология) на Шуменския университет Таня Тодорова предизвика голям интерес на форума “Паисиеви четения” в Пловдивския университет с доклада си, анализиращ тийнейджърския речник. Таня е завършила българска филология и магистърска програма “Литературознание” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. “Но избрах да задълбоча знанията си в Шуменския университет, защото тук има силни традиции в преподаването на лингвистични дисциплини”, категорична е тя.

“В юбилейната научна конференция “Паисиеви четения” участвах с доклад на тема “Лексикални съкращения в българския младежки жаргон”, уточни за UniMedia. “Намеренията ми са дисертацията ми да разглежда проблемите на младежкия жаргон, защото той отразява словотворческия потенциал на младия човек, запечатва редица особености на историческия период, в който живеем, които лесно биха били забравени, и не на последно място – в него може да се открие много за народопсихологията на българина. Темата за лексикалните съкращения в младежкия жаргон синтезира в себе си микропроблеми, отпращащи точно към тези сфери на познание.”

А какво всъщност предизвиква интереса на учените?

“Най-общо в доклада ми, посветен на на лексикалните съкращения в младежкия жаргон, прокарвам граница между оригинални инициални абревиатури и готови инициални абревиатури, като се фокусирам върху вторите. Т. нар. от Ц. Карастойчева “готови” инициални абревиатури се заемат от книжовния език в младежкия жаргон, където се натоварват с ново съдържание. Процесът на преосмисляне на вече съществуващи абревиатури (за означаване на учебни заведения, стопански и обществени организации, военни единици и други учреждения и дейности от обществения живот) хвърля светлина върху изобретателността на ковачите на жаргона, разкрива “пътя” на асоциациите им и фрагменти от светогледа им. Дихотомията неутралност – конотативна натовареност маркира преминаването на книжовните абревиатури към жаргона, като именно тя генерира комичен ефект. Пример за този преход може да се открие в изпълването на абревиатурата КТБ със съдържанието “Крадци точат банка”. Други от абревиатурите се преосмислят с цел кодиране на съобщение – представителните за този подтип обикновено реферират към различни алкохолни напитки, например Б-52 (вид шот), ВиК (“водка и кола”), R&B (“ракия и бира”) и др.”

Освен от съвременен български език Таня се интересува и от литературознание, континентална философия и социология. “Старая се да пиша по такива въпроси, които ми позволяват да намирам допирни точки между различни на пръв поглед полета”, допълва тя и продължава:“Участвам в научни конференции, тъй като, на първо място, по този начин получавам възможността специалисти от различни институции да се запознаят с работата ми и да ми дадат ценни насоки във връзка с развитието на идеите ми в дисертационен труд. На второ място, участието в научни форуми сблъсква студенти и докторанти със сходни интереси, а този тип спонтанни интеракции също е важен за растежа на младите учени, както и за завързване и впоследствие поддържане на контакти.”

Веднага след участието си в конференцията в Пловдивския университет на 3-ти и 4-ти ноември Таня се включва и в Международната конференция Romanian Slavic Studies and the Dialogue of Cultures – 2023, която се организира всяка година от Букурещкия университет. “Там с д-р Кристина-Андреа Раду-Беженару от Букурещкия университет и Института за лингвистика “Йоргу Йордан – Ал. Росети” представихме доклад, свързан с теоретичните аспекти на оказионализмите, получени чрез блендинг в българския и румънския език. Надяваме се, че ще разширим съпоставителното си изследване в серия от статии в рамките на Националната научна програма “Развитието на българистиката в чужбина””, каза още Таня Тодорова.

В конференцията участие вземат още представители на екипа на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ в ННП Българистика. В секция Лингвистика представиха своите изследвания проф. Велка Попова, проф. Димитър Попов, гл. ас. д-р Жанета Андреева, магистрантката Красимира Китанова. В секция Литература се включи с доклад доц. Надежда Цочева. В рамките на работната програма на посещението на шуменските изследователи бяха осъществени работни срещи с Катедрата по български език при Букурещкия университет, на които бяха обсъдени бъдещите възможности за разширяване на сътрудничеството по ННП Българистика. Като положителен знак беше отбелязана първата съвместна проява на Международния симпозиум в Букурещ, а именно докладът на д-р Андреа Раду–Беженару (от Букурещкия университет) и Таня Тодорова (от ШУ).

UniMedia