В рубриката “Заедно към неизвестните красоти на България”, в която студенти пишат за забележителности в България, ви предлагаме един различен поглед към Североизточна България:
Всеки студент по археология знае, че България е третата държава в Европа по брой на археологическите артефакти и обекти. Много от това, което е изровено от земята, днес е изложено по музейните витрини или може да бъде видяно по страниците на учебниците по история.
Извън праисторически, античните и средновековните селища, крепости, съкровища и некрополи, в България съществуват и някои на пръв поглед незначителни „свидетели на миналото“ от по-близките до нас времена. Те също носят важни сведения за живота в миналото, а някои от тях са и повод за гордост. Нека видим някои от тези паметници:
Самолетът в Силистра
През 1986 година един бракуван пътнически самолет ТУ-134 бива пренесен от София в североизточната част на Силистра. Съветското превозно средство дава и днешното име на квартала, застроен предимно с панелни блокове – „Самолета“.
До началото на нашия век той е бил използван първоначално като обучителен център за деца, а след това като компютърен клуб. Постепенно той потъва в забрава за близо 20 години.
През 2021 година самолетът е ремонтиран и превърнат в модерен образователен център.
Макар входът в самолета да е контролиран, превозното средство може спокойно да бъде разгледано тъй като се намира на няколко крачки от улицата.
Вятърната мелница край Венец
Някога в Лудогорието е имало стотици вятърни мелници, а двайсетина от тях са се намирали край шуменското село Венец. Модернизацията на селското стопанство след Освобождението е намалила броя на тези съоръжения с над 90%.
След последната си реставрация, извършена преди няколко години, мелницата до село Венец (макар и неработеща) е сред най-добре изглеждащите в страната. Тя е изобразена и на знамето на община Венец.
Мелницата е разположена на метри от главния път I-7 ( ГКПП Силистра – Шумен – ГКПП Лесово). За пътуващите от Шумен тя е на около минута-две преди село Венец. Невъзможно е да се пропусне! Достъпът до нея е свободен, а преди десетилетие край нея имаше и извършена и венчавка.
Авиационно-космически парк
Встрани от главния път I-4 (неправилно наричан София-Варна) точно до град Омуртаг се намира единствения авиацинно-космически парк в България.
В средата на парка се извисяват три самолета, устремени към небето, на които е летял вторият български космонавт – Александър Александров. Именно Александров дава идеята за създаването на парка.
Той е открит през 2008 година по повод 20-годишнината от полета на космонавта. Макар паркът да е сравнително нов, техниката, която е изложена, е автентична. Освен самолетите в него са изложени и стар съветски камион и установка на ракета. Дърветата, които растат около военната техника, са засадени лично от Александров и негови колеги.
Старият мост под язовир Цонево
За Североизточна България старият мост под язовир Цонево (Георги Трайков) е нещо като потъналата църква за южна България. Той бил използван до средата на миналия век. С течение на времето било построено ново мащабно мостово съоръжение, тъй като по проект той бил потопен под водите на новия язовир Георги Трайков. Местни твърдят, че за първи път нивото на водата паднало под стария мост едва 5-6 години след официалното откриване на водоема – 1978 или 1979 година.
След това мостът „изплува“ поне още веднъж към края на 80-те или началото на 90-те години на миналия век. Последното му изплуване беше към края на 2019 година и приключи окончателно около средата на 2022 година. Макар да е бил под вода в продължение на десетилетия, асфалтът по него все още стои и някои смели рибари са минавали по него с колите си.
Мостът на Колю Фичето в Бяла
Беленският мост е построен от Колю Фичето по заповед на Мидхат паша. Изграждането му започва през 1865 година и приключва едва две години по-късно. Днес той се използва само от пешеходци и е паметник на българското възрожденско инженерно-строително и архитектурно изкуство.
Мостът пресича река Янтра. Той се намира на 1 км. от град Бяла в Област Русе, на пътя между Плевен и Русе. Дълъг е 276 м. и е широк 9 м. Неговите 14 свода с отвор 12 м са украсени с релефни изображения на животни. Поддържат го 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, както и два брегови устоя. Направен е от издялан камък от местен варовик и варов хоросан.
Текст и снимки: Андрей Андреев, магистърска програма История, Културно-историческо наследство и туризъм
