Светът

Защо четвърта индустриална революция не може без хуманитарни науки

За служителите с хуманитарен профил четвъртата индустриална революция означава просто, че роботите и изкуственият интелект ще ги оставят без работа. Според Hans Vestberg, директор Комуникации в Verizon Communications, обаче бъдещето ни ще е невъзможно без хора като тях. Предлагаме ви материала му, публикуван на официалната страница на Световния икономически форум:

Потенциалната автоматизация на голяма част от професиите повдига някои големи и трудни въпроси, но един от тях остава встрани от медийното внимание, а именно каква е истинската цел на образованието във време, когато машините стават все по-умни и по-умни?

Прекарал съм своята професионална кариера в съвместна работа с някои от най-брилянтните инженери в областта на технологиите и най-големите хуманитаристи от ООН. Разсъждавали сме дълго за това как бихме могли да използваме технологичните иновации в помощ за нашите клиенти и обществото като цяло. Най-новият и най-мощният начин е следствие от предстоящото стартиране на безжичната мрежа от 5-то поколение (5G), която ще може да обработва 1000 пъти повече обем данни, отколкото системите, съществуващи днес.

С развитието на технологиите, започнах да разбирам, че нашите образователни системи не подготвят хората за възможностите, които ще донесат 5G и свързаните с него пробиви на Четвъртата индустриална революция. Педагозите, политиците, нестопанските организации и бизнес общността ще трябва да се справят с този факт – дори ако (особено ако) това означава да поставят под въпрос дългогодишни практики и модерни предложения.

Докато все повече компютри достигат или дори надвишават човешките познавателни качества, виждам три възможни направления за образование:

1. Най-очевидно е да се внедрят качествени STEM[i] умения, необходими за качественото задоволяване на потребностите на все по-технологичното ни общество;

2. Също толкова важно е да се вдъхнови гражданското и етичното разбиране, което ще позволи на хората да използват тези мощни технологии с мъдрост, перспектива и надлежно отчитане на благосъстоянието на другите;

  1. Да се намерят повече креативни начини за застъпване между нуждите в много по-широк кръг от възрастови и социални категории от хора, отколкото традиционно се случва в нашите образователни системи.

 

Напълно разбираемо, че дискусиите за образованието в бъдеще, са фокусирани върху STEM. Наистина, STEM образованието е важен приоритет и за нашата компания. Нашата Verizon Innovative Learning programme предоставя свободен достъп, най-съвременно оборудване, STEM учебна програма и практическо обучение, за да бъде помогнато на децата с ниски доходи да се справят с цифровите технологии.

Логиката на програмата е очевидна: стойността на тези теми в епоха като нашата, е безспорна. Ако не друго, нашето общество трябва значително да подобри образованието си за STEM сред всички групи население без значение от социален статут, възрастово или полово разделение.

Все пак трябва да се направи извод, че обучението STEM – макар похвално и необходимо – може да доведе до разбиране, че дадени теми са по-важни от други.  Засегнатите теми обаче могат да ни помогнат да станем най-добрите технологични експерти. Тези значими дисциплини включват такива основни хуманитарни науки като история, философия, литература и изкуство.

Идеята тук не е да привилегироваме някои предмети пред другите, а по-скоро да се измъкнем от все по-безсмисленото противопоставяне между природоматематическите и хуманитарните науки. За да овладеем тази нова епоха, имаме нужда и от двете – трябва да ги съберем – това не е правено никога досега.

Накратко, нуждаем се от генетичните инженери, които дълбоко се интересуват от Brave New World и историци, които са способни на сложен анализ на данните. Природоматематическите науки трябва да дават все повече материал на хуманитарните науки и обратно.

Въпросът за това интегриране произтича директно от заглавията. Отново и отново през последните години видяхме, че висококвалифицираните изпълнителни директори извършват непринудени грешки, тъй като взаимодействат с по-широкото общество по сложни и чувствителни въпроси като поверителността на потребителите и целостта на политическата система. Урокът е ясен: за да може технологията да изпълни обещанието си за подобряване на човешките ресурси, тя се нуждае от културен и морален ориентир. Дълго време дисциплините, които създават такъв нравствен критерий, а именно, хуманитарните науки, са били отхвърляни като отживелица. Трябва да знаем, че е точно обратното – те могат да бъдат точно това, което ни позволява да използваме най-добре все по-мощните технологии.

В образователната система “Четвърта индустриална революция” съществува още нещо, от което се нуждаем, а именно концепцията за учене през целия живот.

Разбирам, че едва ли съм първият, който говори относно идеята за учене през целия живот, но трябва да сме по-категорични, за да го превърнем в реалност. Тази концепция не бива да се приема като просто хубава добавка към сегашната официална образователна система. Тя трябва да бъде основата, около която цялата система е осмислена и организирана.

Идеята, че образованието трябва да завърши на 22 или 25, е напълно остаряла. Тъй като технологиите се променят по-бързо – и тъй като средната продължителност на живота се увеличава, все повече хора работят добре дори след обичайната възраст за пенсиониране. Необходимостта от гъвкави модели за обучение в наши дни, е изключително осезателна.

Например, можем и трябва да спрем да асоциираме “студетската възраст” в тесният отрязък между 18 и 25 години. В бъдеще университетите ще приемат все повече студенти на възраст между 40 и 60 години, които искат да придобият нови квалификации, а вероятно около тях ще се намерят и няколко юноши от предучилищна възраст, които вече са доказали своите умения чрез онлайн курсове.

Това е само една малка извадка от промените, които училищните системи – от началното до висшето училище – ще трябва да усвоят, за да се гарантира, че хората са подготвени за Четвъртата индустриална революция.

Като вечен технически оптимист аз твърдо вярвам, че можем да останем властелини на собствената си съдба, дори технологията да стане по-силна, ако се образоваме достатъчно качествено, ще се справим с предизвикателството.

По текста работи: Андрей Андреев, III курс, Журналистика

[i] STEM (science, tech, engineering, math)

Close