1 октомври 2021
Оставам тук завинаги, където
пред книгите аз давал съм обет,
защото тук на свяст ме ти научи,
мой роден университет!
Какво стои зад тези думи може да разбере всеки възпитаник на Шуменския университет. Те са част от припева на химна на висшето училище, който днес бе изпълнен за първи път – на тържественото заседание на Академичния съвет на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, посветено на 50-годишнината на образователната институция. Автор на химна е Асен Масларски, който също е възпитаник на ШУ.
Точно преди 50 години на 1 октомври 1971 година се провежда първият Академичен съвет, когато Факултетът – филиал на Софийския университет става самостоятелно висше училище – Висш педагогически институт (ВПИ) .
1 октомври 1971
„Днешният ден е голям празник не само за шуменската общественост, но и за цялата страна… Ражда се още едно висше учебно заведение, създава се още един център за развитието на родната наука и образование. Това е важно събитие и дългоочаквано въжделение на надарените и ученолюбиви шуменски младежи – потомци на славните български царе и пълководци, на четниците в литературата още през X век… Академическият съвет на ВПИ, 15 хабилитирани преподаватели, професори и доценти, прегърнаха с амбиция задачата… Но историята с Филиала тук и на други места учи, че е лесно да се открие учебно заведение, но трудното е то да се укрепи, да си създаде материална база, да създаде свои кадри, годни да провежда както учебно-преподавателска дейност на необходимата академична висота, така и да извършва широка научноизследователска дейност…”
Това е част от речта на първия ректор на Висшия педагогически институт доц. д-р Александър Витанов при тържественото откриване на ВПИ в Драматичния театър “Васил Друмев”, ден преди да бъде направена горната снимка. Пътят до този момент е дълъг и започва едва година след Освобождението: 20 август 1879 в Шумен се открива Привременното училище – един от първите в страната педагогически курсове, минава през 10 юни 1964, когато с постановление на МС №162 и Наредба №0-10 от 10 юни на МНП в Шумен е открит Факултет – филиал на Софийския университет. Докато се стигне до 1971 година, когато на 10 август Факултетът-филиал се преобразува във Висш педагогически институт. Открити са специалностите Математика, Физика, Химия и Българска филология. На първото заседание на първия Академичен съвет са създадени първите катедри: Катедра по българска филология, Катедра по физика, Катедра по химия, Катедра по математика, Катедра по биология. През 1995 с решение на Народното събрание ВПИ се преобразува в Шуменски университет „Константин Преславски”
А откриването на ВПИ през 1971 година е впечатляващо не само за Шумен, а и за цялата страна, както казва в речта си доц. Витанов. На него присъстват представители на тогавашната власт, а след тържественото събрание студентите си организират бал.
1 октомври 2021
Днес заради противоепидемичните мерки бал няма, но преподаватели, студенти и служители (или целият университет) се събраха пред Ректората, за да се включат в тържественото заседание.
„Сами разбирате на какво сме наследници, каква богата традиция имаме, за да стигнем днес до един от водещите, до един от петте класически университета в Република България с повече от 6 000 студенти, 360 преподаватели, от които на 70% хабилитирани, с повече от 200 служители. Акредитирани 66 докторски програми, над 200 магистърски, над 70 бакалавърски програми. Ето това е към днешния момент Шуменският университет „Епископ Константин Преславски”. И разбира се, всичко това е постигнато през годините, благодарение на всички преподаватели за тези петдесет години и от преди това, на всичките студенти, на всичките служители… История не се пише индивидуално, тя е съвкупност от личности, съвкупност от всички нас. От 1964 година ние сме обучили повече от 70 хиляди студенти. Сами разбирате каква е популярността на нашия университет днес…”
С тези думи днешният ректор на Шуменския университет проф. Георги Колев се обърна към присъстващите.
Един от тези 70 хиляди възпитаници е писателят Захари Карабашлиев. Той е завършил Българска филология през 1993 година, а от днес носи званието Доктор хонорис кауза на Шуменския университет.
Захари Карабашлиев: “Университетът не е материална сграда, няма реално географско местоположение. Ето, аз например, на хиляди мили от тук в Америка принадлежах на Шуменския университет. Същият университет, който бях решил да напусна, докато още учех в него, заради същата тази Америка. Е, какво е университетът тогава?!
Ще заема няколко реда от Робърт Пърсиг и книгата “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”: Истинският университет е състояние на духа, той е онова огромно наследство на рационалната мисъл, което е донесено до нас през вековете от група хора, по традиция, имащи професорска титла, но дори и тази титла не е част от истинския университет. Истинският университет е безсмъртната същност на самия разум.”
На тържествената церемония проф. Юрген Щрауб получи званието почетен професор на Шуменския универистет. Благодарение на проф. Щрауб Шуменският университет вече разполага с газов хроматограф.
А новият Доктор хонорис кауза на Шуменския университет Захари Карабашлиев посвети званието си на човека, който най-много е повлиял на развитието му, на човека, който го е приобщил към университета – “незабравимия учител” (титла, дадена му от Карабашлиев) гл. ас д-р Пейо Димитров. Защото:
Оставам тук завинаги, където
пред книгите аз давал съм обет,
защото тук на свяст ме ти научи,
Шуменски университет!
UniMedia
