България
Едерлези – празникът, който обединява ромите
Какво представлява празникът Едерлези и как се празнува той – Александра Антонова открехва вратата зад тайнствата и обичаите, които ромите в България спазват за празника:
Едерлези е светлият и голям празник на цялата ромска общност, празнуван на пети и шести май. Празникът е изтъкан от много ритуали и събития и е не по-малко важен от Банго Васил, който е по-познат като Ромската нова година. Пищният Едерлези се празнува предимно в източната част на България, по-точно в района около Варна. Празникът продължава два дни, изпълнени с много обичаи и ритуали.
На първия ден (5 май) младите момичета се събират и украсяват железен съд с дръжка, който след това вземат със себе си, когато ходят от къща в къща, за да събират накити и украшения. След като обиколят всички къщи, най-голямото от момичетата извършва ритуал, който е едва началото на цялата магия на Едерлези. Момата отива сама край селската чешма, където налива така наречената „мълчана вода“ в съда с накити и украшения. Нарича се мълчана вода, защото момата трябва да мълчи, не трябва да изрича нищо на глас, а трябва да се моли на ум на Бог за здраве, благополучие и късмет. Намисля си желание и откъсва 2 – 3 стръка коприва и отново мълчешком се прибира обратно в дома си. Железният съд се поставя някъде на високо в двора на къщата – на място, което да гледа към звездите, а копривата се слага близо до него. Ако на сутринта копривата е увехнала, желанието на момата няма да се сбъдне. Но ако още е прясна и свежа, то тогава мечтата й ще стане реалност. След като момата изпълни своята мисия, дава знак на момчетата, че могат да започнат със своите отговорности. Тя обаче си остава вкъщи и цяла нощ трябва да мълчи и да се моли, докато не заспи.
Идва ред на момчетата. Тяхната задача е да запалят огън, който да гори до полунощ, за да прогони злите духове. Около него се събират всички семейства, които са пуснали по нещо в съда. Момчетата поддържат огъня, а всички танцуват и се веселят, за да покажат колко сплотена е ромската кръв. Към полунощ и преди началото на новия ден, когато огънят намалее, всеки един от присъстващите го прескача.
Незнайно защо всяка година в тази вълшебна нощ, някой край огъня губи златно украшение, пръстен или обеци. Дори по-възрастните не знаят как и защо се случва, но хората вярват, че нещо ново идва на мястото на загубеното.
Рано сутринта на 6 май, докато росата все още е прясна, всички излизат и се търкалят за здраве, благополучие и богата реколта. След ритуала идва ред на жените да готвят агнето, заколено предния ден от мъжете. Готвят и други вкусни ястия, десерти и др. Мъжете през това време подготвят определено място за пикник, който ще продължи цял ден – разчистват, слагат постели, палят скарата. Когато е готово, всички заедно сядат за обяда, а след това веселбата продължава с игри.
Вечерта е време за последния интересен обред. Момата, която е изпълнила ритуала от предния ден с мълчаната вода, взема едно от най-малките момичета, облечено като булка и отиват на мястото, където предната нощ е бил запален огънят. Там вече всички са се събрали. Слагат булката да седне на стол, а момата стои до нея права и държи железния съд, пълен с мълчаната вода и накитите на семействата. Най-възрастните жени се събират, за да наричат бижутата с красиви спомени, поуки и цитати. След всяко наричане булката бърка в железния съд, изважда по един накит и го дава на голямата мома. Притежателят на съответното украшение си го взема обратно заедно с посланието от възрастните.
Ритуалът продължава, докато бижутата свършат. След това изхвърлят мълчаната вода в течаща река или голяма течаща чешма. Това е единствения празник на ромите, в който и малки, и големи, имат задача за изпълнение. Така ромският празник показва, че когато хората са единни, могат да постигнат много. Когато са заедно, всичко е по-лесно и по-интересно. Това са ромите – съчетават всичко в едно и винаги намират начин как да се забавляват. Ромският народ превръща всеки повод в празник и веселие!
Автор на текста и снимки: Александра Антонова, III курс, специалност Българистика и медии