Филмът, донесъл на актьора Стефан Денолюбов наградата „Златна роза“ „Докато Ая спеше”, бе представен в зала „Боян Пенев“ на Ректората на Шуменския университет. Прожекцията на филма бе повод студентите от Шуменския университет да се срещнат с творците Стефан Денолюбов и Николай Гундеров, които са достатъчно популярни сред българската и европейската публика. Те бяха любезни да отговорят на въпросите на зрителите.
Събитието бе организирано от Катедрата по журналистика и масови комуникации. „Това е поредното издание на десетилетната традиция екипа на катедрата ни да провежда Практико-приложен медиен семинар със студентите, в който ги срещаме с изтъкнати журналисти, пиари, творци – писатели, режисьори, актьори, рекламисти и др. През годините наши гости са били Бойко Василев, Мартин Карбовски, Миролюба Бенатова, Максим Бехар, Георги Господинов, Тоня Димитрова, Златко Енев, Валя Войнова, Неда Соколовска и много други“ – отбеляза проф. Евдокия Борисова. Професор Пламен Шуликов направи кратък анонс на двамата актьори и режисьори. Стефан Денолюбов: актьор в десетки популярни български филми като „Границата“, „Хълмът на боровинките“, „Урок“, актьор в Сатиричния театър и киното; и Николай Гундеров: драматург, режисьор и актьор, ученик на Иржи Менцел, автор на множество спектакли, шестващи по българските и европейските сцени, носител на наградата „Алеко Константинов“ за драматургия за 2022 г. А срещата с тях и филма остави студенти, преподаватели и гости без дъх.
Сюжетът на филма стартира театрално с първо действие от пиесата „Ричард ІІІ” на Шекспир, а в главната роля на Ричард е Асен – героят на Стефан Денолюбов. Всъщност филмът разказва историята на дъщерята на Асен – Ая (малката актриса Ая Мутафчиева).
Сънят на момиченцето е нейното спасение. Докато той трае ни се обрисува ужасната реалност на театралната индустрия, представена от директора на театъра. Той търси единствено печалба, като по този начин погубва и продава душата на театъра, това са актьорите. Съвсем ясно се виждат отдавна съществуващи проблеми от кухнята на изкуството, свързани с морала, с избора, с незачитането на таланта. От привидно грижовен, обединяващ и обичащ, директорът стига до момент, в който показва истинското си лице – егоистичен, безскрупулен, завистлив и разкъсващ всичко и всеки, който не му е вече потребен. Срещат се още много различни характери на актьори, заобикалящи го: младият и неопитният, провокаторът, компромисният и други.
Героят Асен претърпява истински катарзис. От търсен и уважаван на сцената, изведнъж той е заменен, унижен и неразбран от никого. Отнета му е ролята, играта, мечтата, животът. Въпреки всичко той се бори заради семейството си, заради любовта, която му дава сякаш криле и сили да продължи! През това време сладко спящата Ая, необезпокоявана и недостигната от жестокостта на живота сънува своите оживели рицари, препускащи на белите си коне. Сякаш можем да разпознаем баща ѝ като част от тези рицари, борещи се срещу неправдата в света. Накрая, макар изгубил героят си за следващото представление, Асен си остава герой за своята дъщеря, което му придава смисъл и радост повече от всичко друго!
Сложният и проблематичен сюжет на филма наистина достига до дълбините на сърцата на зрителите и предизвиква размисъл върху живота на артистите, ценностите, мечтите и вътрешната борба у всеки човек. След края на прожекцията заваляха въпроси към главния актьор – Денолюбов, който сподели, че е лично пристрастен към раждането на сценарийния сюжет и се е познавал от години с покойния вече режисьор – Цветодар Марков. Той сподели, че филмът му е „много на сърце“, защото той е персонално преживян и е поклон към „тези от нас, които изгубиха борбата“ – с отчаянието, с демотивацията от недооценеността, с подлостта и завистта, с болестите, с алкохола.
Автор: Христина Стоянова, II курс, Българистика и медии
