В рубриката “Заедно към неизвестните красоти на България” студентите на Шуменския университет ни представят неподозирани красоти. Знаете ли кои са Голешите?
Зимата вече е към своя край. Много от почитателите на снега в Североизточна България останаха разочаровани за поредна година. Все пак снегът се задържа за кратко в части от Лудогорието и Добруджа. Това беше видимо най-вече в големите групи в социалната мрежа. Още една част от Североизтока обаче се порадва на снега. Това са няколко километра от Стара планина, за които мнозина не са чували. Те представляват т.нар. „Голеши“ в Камчийската планина.
Въпросните „Голеши“ сами по себе си не са нещо уникално. Те представляват полуголи планински хребети. Такива образувания има на няколко места в областите Варна, Добрич и Шумен. Отличават ги няколко прозаични на пръв поглед неща.
Първи и последни:
Те са първото място на област Варна, на което снегът „пристига“ и последното, от което си „заминава“. Причината за това се крие в тяхната височина. Техните най-високи върхове са високи над 500 м. А трите села, разположени южно от тях (Бърдарево, Голица и Булаир) се извисяват съответно на 211 м., 233 м. и 327 м.
За сравнение селата, разположени на десетина километра северно по права линия (по пътната мрежа разстоянието скача в пъти) са на не повече от 50 м. Това придава на местния терен старопланински климат, който е подобен на този от Централна България, макар и в умалени мащаби.
Зеленина:
Второто нещо, което отличава Голешите, е фактът че над тях всъщност кипи от живот. Веднъж щом някой се изкачи по която и да било от прокараните по тях пътеки ще попадна на горски масив, който продължава над 10 км. на север и поне толкова на изток и запад. В гората има поне две защитени местности – Киров дол и Вълчи проход и един водопад със статут на национален парк – Орлов камък.
Върху този планински масив има изградени безброй пътеки, а някои от тях вероятно са на стотици години. Известно е, че още римляните са изградили път (или пътища) през гората, за да свържат древния град Марцианопол (дн. Девня) с Бизантион (дн. Истанбул).
Изглед към връх Стара Голица и изглед от него
Ако обаче гледаме на нещата към днешна дата, то трябва да се спомени, че една от пътечките води до връх Стара Голица. Със своите малко над 520 м. той е претендент за най-висока точка на община Долни чифлик. Според някои географски карти обаче има един безимен връх, който е по-висок. Така или иначе, при ясно време, от връх Стара Голица може да се види Черно море, което по права линия е на по-малко от 30 км. Тези географски особености са и причината през 2020 година на върха да бъде поставен малък паметник с българско и руско знаме в чест на падналите за свободата и независимостта на България.
Вода:
На трето място трябва да се отбележи, че зеленината над хребетите дава началото на няколко рекички. Няколко от тях продължават на север и се вливат в най-голямата българска река, която се влива в Черно море – Камчия. Тези, които са по-интересни обаче са притоците на река Двойница, които се стичат на юг. Тези рекички, повечето от които са безименни често пресъхнат през лятото. Редно е обаче да се сподели, че тяхната скорост е по-бърза от тази на река Камчия и е трудно да се направи сметка за техния дебит. Също силно впечатление прави факта, че те се стичат по каньоновидни долини, по които туристите могат да се движат свободно и сравнително безопасно.
Имена:
Изглед към Мирчов голеш от Тънкия голеш
На последно, но не по важност място, е фактът, че Голешите всъщност си имат имена. Някои от тях са добре известни на вещите по микротопонимията. Това са Кръстевия Голеш, Прекъснатия голеш, Мирчов Голеш, Тънкия голеш, Големия голеш, Конският голеш, Плоският голеш. А това са само малка част от тези възвишения.
Текст и снимки: Андрей Андреев, Магистърска програма „История, Културно-историческо наследство и туризъм“
