По-малко от една година. Това е времето от момента, когато Бесте Сабри прекрачва прага на BTV, до момента, в който получава отличието Репортер на годината на медията.
„Да, точно преди година се явих на интервю за стажантската програма на BTV и бях одобрена. Година по-късно, когато станах Репортер на годината, беше изненада и шок за мен в началото. Имаше колеги, които ми намекваха, но нямах идея, че може да получа тази награда, тъй като наистина нямам и година в телевизията“, така започва разказа си Бесте.
Младата шуменка е избрана след пряко гласуване от колегите си в една от най-престижните медии в България, но предполага защо я получава. „Това е огромно признание от страна на колегите. Може би това е най-голямата награда, защото само те знаят колко труд полагаш в ежедневието си, за да излезе един репортаж от минута и половина“.
И продължава разказа си: „В началото беше много трудно. Ние бяхме около 20 души в стажантската програма и всеки от нас беше амбициран и мотивиран да успее и да бъде репортер в телевизията в някакъв момент. Беше изключително трудно да изпъкна с нещо, защото всеки от нас бе образован. Мен ме отличи това, че не се отказах, защото аз денонощно бях там. Като имам предвид денонощно – от сутринта в 9 до късната емисия. Това е изключително труден период, защото не си финансово обезпечен – правиш го с цел да успееш и колегите да ти повярват, че можеш да го правиш и че парите не са това, което искаш. А за теб е важно удоволствието да си на терен, да получиш информацията, да информираш хората и да правиш стойностни репортажи. Това може би ме отличи, защото от 20 души останахме трима, а после – двама. Те просто се отказаха, защото е изключително трудно. Тази работа е кауза и ако я нямаш в сърцето си, може би си обречен на провал“.
А Бесте я е избрала за своя кауза още щом завършва средното си образование в родния Шумен и заминава за Шотландия, където завършва журналистика, после и магистратура със специалност „Международни отношения“ в Абърдийнския университет. Днес тя има изключително напрегнато ежедневие, защото отговорността е огромна, защото всяка една дума има значение. Преди да стигне до нюзрума на BTV обаче тя започва да се занимава с журналистика в Радио Шумен.
„В Радио Шумен, на първо място, си обработих гласа. Това е изключително важно, ако човек иска да се занимава не с печат, а с телевизия, радио. Радиото е голяма школа. Радиото ме научи да артикулирам и да възпроизвеждам новините по начин, по който да въздействат на хората, а не само да ги информират. И на второ място – Радио Шумен ме научи на А и Б на журналистиката, защото аз до този момент имах само образование на лист хартия. Имах и някакъв минимален опит в наши и чужди медии. Но да работя активно всеки ден – Радио Шумен ми предостави тази възможност. Затова си мисля, че абсолютно всичко, което съм научила като основи е от там – било то как се пише една новина, било то как се говори пред микрофон, било то да съм на терен и да събирам информация… Това е изключително важен опит, защото след това в телевизията ми беше много по-лесно. Особено в сравнение с други колеги, които нямаха този опит“.
И точно защото няколко пъти споменава другите стажанти, които сами са се отказали, тя има много ясно послание към по-младите си колеги:
„Бих им казала да работят журналистиката със сърце, защото няма нищо по-важно от това. Всичко останало се оправя, умората се забравя, усилията и трудните моменти се забравят. Накрая остава удоволствието от свършената работа и това, че наистина си работил с кауза. За мен това е изключително важно. Ако те наистина работят със сърце, няма кой и какво да ги откаже. Имало е и трудни ситуации, дори в чисто човешките взаимоотношения – това е един голям нюзрум с много и изключително различни характери. Представяте си колко е конкурентна средата. Хората там биха дали всичко, за да успеят. Но ако наистина имаш сърце и кауза за професията, няма кой да те спре.“
UniMedia
Снимки: Личен архив – Бесте Сабри
