Освен в Германия световно известният писател от български произход Илия Троянов е живял в Кения, Париж, Индия и Южна Африка, което безспорно го превръща в един неволно препускащ из непознати хоризонти скитник или пък непрестанно търсещ своя Рай беглец.
Той успява да запази спомена за България, въпреки крехката си възраст, на която я напуска. За него тя остава светилище и място, което той асоциира с Рай. В нея той преплита откъси от своя собствен живот на емигрант, в който мнозина бегълци, усетили родината като своя мащеха, биха се припознали. За тях желанието да се завърнат е винаги доминиращо, но „такова място, където да се върнеш, не съществува“, пише той в „След бягството“.
След дългите години на отсъствие, емигрантът е беглец в собствената си родина. Познатото е станало непознато. Смисълът на дома се разделя на преди и след бягството, същността му се размива между минало и настояще. И дори животът да продължава, нищо не е същото. Троянов описва усещането за своята родина като Рай: „Семейството е предприело бягство, защото Раят е престанал да бъде Рай“ („След бягството”). Думата “Рай”, авторът пише винаги с главна буква, с което изразява преклонението си към незаменимата любов към своята родина. Към спомена, който свързва с топлота, уют, свобода, познатото и свидното. Но вратата към Рая се е затръшнала, били са там, но са го напуснали, обяснява той. Кой бяга от Рая? Или Раят наистина е химера, която съществува само в представите ни, но не и извън тях.
Куфарът е неизменен спътник на бежанеца. Той е винаги готов за ново бягство. „Родината е илюзия“, пише Троянов в „След бягството”. Но тя приема смисъла, който сам беглецът реши да ѝ придаде. Родината за него е Рай, докато не се завърне и тогава се превръща в Ад, а идеалът за нея се заменя с неудовлетвореност и апатия. Тогава бежанецът става жертва на собствената си утопия за идеализъм.
Бежанецът приписва вината, която изпитва за избора си на своята страна, на законите, на управниците, на съседите и тяхната котка, която му е изяла хамстера. Това му помага да притъпи усещането за прегрешение, за неудовлетвореност и провал. Бежанецът говори за себе си като жертва, и той в действителност е. „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, но явно не съвсем навсякъде.
Илия Троянов неведнъж пише в книгата си „След бягството“ за намесата на служителите от тайните служби в живота на емигрантите. За отваряните писма, което кара подателя да прави внимателен подбора си на думи, за съсипаните подаръци и за отношението на тамошните към емигрантите. Авторът описва усещането като вмешателство, което оставят те с действията и въпросите си към тях – изгнаниците. Любопитството на другите кара бежанецът да се затвори в своя свят, да бъде подозрителен и да заеме отбранителна позиция.
Страхът и срамът са спътници през целия живот на беглеца търсещ себе си. Страх и срам от разкриване на собствените корени, собствената индивидуалност и опасения да не бъде отблъснат от „идеалното общество“, на което тайно иска да подражава и боготвори, но в което той е натрапник и винаги ще бъде нежелан.
Илия Троянов е немски писател, роден в България през 1965 г. Когато той е само на 6 години, семейството му емигрира в Германия. Първият му роман носи името „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, издаден за първи път през 1996 г., а през 1997 г. е преведен и на български. Книгата има и екранизация през 2008 г. на режисьора Стефан Командарев. Филмът е с множество награди и е високо оценяван в много страни, а подбраните актьори са от България, Германия, Словения и Унгария. През 90-те години на XX век, Троянов, пише няколко документални книги за Африка и превежда африкански автори на немски език. По същото време основава две издателства – „Kyrill und Method Verlag“ и „Marino Verlag“, които са специализирани в издаването на африканска литература.
Автор: Дарина Димитрова, IV курс, Връзки с обществеността
Снимка: bookspiration.com
