Андрей Андреев е един от възпитаниците на Шуменския университет, който днес (21 май 2021 година) официално получава дипломата си. Той завършва Журналистика през 2020 с отличен успех. Още преди да види дипломата си обаче започва работа като репортер в Медийна група „Черно море“. В момента работи в Информационна агенция „ВАРНА новини“. Редактира тематични рубрики за историята на град Варна и природните забележителности в областта.
UniMedia: Защо избра Шуменския университет?
Андрей Андреев: Причините са три. Най-напред исках да следвам специалност, с която да бъда в полза на хората – нещо, което Шуменският университет предлага. На второ място – имал съм щастието да общувам с много възпитаници на университета и имах сравнително ясна представа за обстановката. Третата причина е малко по-детинска – просто харесах преподавателите, които ме изпитаха на приемния изпит по журналистика. Те бяха този „невидим“ фактор, който наклони везните в полза на Шуменския университет и ме накара да се откажа от кандидатурата си в друго учебно заведение.
UniMedia: А как реши да запишеш точно журналистика?
Андрей Андреев: Истината е, че журналистиката пожела да я последвам! Когато бях в средното училище, следях с особено любопитство случващото се по света, опитвах се да си правя политически прогнози, но истинската ми страст беше историята. Просто каприз на съдбата ме накара да се откажа от науката за миналото и ме насочи към науката (но и занаята) за настоящото. Но ако трябва да бъдем честни – когато завърших 12-ти клас не вярвах, че журналистиката е занаят, с който мога да се справя.
Помня, че бях кандидатствал с 4 или 5 специалности и журналистиката беше или последна, или предпоследна в списъка. В другия университет бях посочил само една специалност и дълго време, без особен ентусиазъм, мислех че ще следвам нея. Както обаче казах по-рано – явих се на устния изпит по журналистика като на шега и след като излязох от залата набързо посочих журналистиката като първа специалност в списъка и се отказах от всичко останало.
UniMedia:Някой би казал, че можеш да следваш тази специалност и в други университети, в по-големи градове.
Андрей Андреев: Сигурно бих могъл, но не искам. Ако имах възможност да се върна в миналото и да запиша в друг град – нямаше да го направя. Аз съм уверен в твърдението си, че това, което прави образованието качествено, не са цимента и бетона на сградите, а педагозите. Четири години бях в университета и НЕ мога да посоча нито едно име на недоказан в специалността си преподавател. Напротив – всички те са истински експерти в областта си, много от тях имат отличия в чужбина. Винаги, когато съм имал нужда от помощ, съм я получавал. Не мога и не искам да кажа нищо лошо за своята Алма Матер.
Ако трябва да бъдем честни всички имаме поне по познат, който е „учил“ в престижен западен университет, но е далеч под нивото на възпитаник на ШУ. Да, със сигурност може умело да хвърля салфетки по нощните заведения докато се налива до припадък, но ако го попиташ дали може да приложи на практика това, което е учил, ще кимне неуверено с глава, понеже не разбира и теорията…
В този ред на мисли, не вярвам, че един университет може да ми даде повече от Алма Матер, само защото е по-далеч от дома ми. Вярвам, че студентът през повечето време трябва да се самообразова. Той обаче трябва да следва насоките на преподавателите си.
UniMedia: От думите ти струѝ песимизъм относно обучението зад границата. Защо тогава се съгласи да участваш в програмата „Еразъм+”? Опитът ти зад граница помогна ли ти по някакъв начин?
Андрей Андреев: И тук причините са няколко. В интерес на истината те не са чак толкова важни… По-интересно е откъде започна всичко…
UniMedia: Откъде?
Андрей Андреев: Cherchez la femme, разбира се! Само се шегувам! Истината е, че една моя учителка има пръст в тази история. Преди години гледах да страня от нея именно поради тази причина. Просто не харесвах, когато някой ми рецитира изпразнената от съдържание мантра „Отидѝ и виж свят“.
Но искам или не, съдбата ме прати при нея. Започнах да си мисля, че тя може би е права, че може би бъдещите работодатели наистина биха предпочели някой, който е бил в чужбина и знае езици, пред този, който е пълен отличник, но за сметка на това е практически непригоден…
Тази моя силна вяра обаче умря през пролетта на 2019 година. Тогава толкова много бях свикнал с работата си във вестник „Черно море“, че не исках и да чуя нищо за каквато и да било промяна. Работата беше там, че бях кандидатствал по програмата преди да свикна с работата… Исках да се отказвам, но вече бях стигнал прекалено далеч. Така с неособен ентусиазъм попаднах в Лодз, или както го наричах в първите си дни там „На другия край на света“ или „Моят Алкатраз“.
Сега обаче си давам сметка, че именно тези няколко месеца ми отвориха очите за много неща. Може да се каже, че носталгията към Родината ме промени, накара ме не само да „обичам“ България, но и да я обикалям, да търся интересни неща и да споделям за тях в професионалната си дейност на медиен човек. Именно затова ще посъветвам всеки, който има възможност, да отиде в чужбина, да натрупа знания, умения, идеи, но нека бъде така добър след време да се върне и да ги осъществи тук. Дори си мисля, че не е зле да благодаря на тази своя учителка ако някога я срещна отново…
С приятели в Лодз, Полша
UniMedia: Журналистиката… Страст или професия?
Андрей Андреев: Мисля, че тя е по-скоро страст. В нашия век комуникациите се развиват изключително динамично. Свидетели сме на това, че мрежата буквално пращи от инфлуенсъри, влогъри, блогъри, и хора, които просто искат да споделят болката си. Сред тях има и такива, които изключително съвестно вършат журналистическа работа без дори да подозират, че го правят. Сигурен съм, че всеки може да изреди поне няколко подобни примера.
Ако обаче имаш трудов договор – тя е и страст, и професия. Стига да се занимаваш с това, което ти е по-сърце. В това отношение аз не мога да се оплача тъй като са ми дали да работя върху тези теми, които са ми по сърце. И държа да отбележа, че започнах да обръщам внимание на едната от тях едва след като се върнах от следването си в Лодз.
UniMedia: Можеш ли да посочиш най-приятните преживявания от следването си?
Андрей Андреев: Това е труден въпрос. По начало не си падам по този разхайтен начин на живот в стил „Последния ергенски запой“. Ако трябва да посоча нещо конкретно, то това без съмнение са семинарните учения. Давам си сметка, че отстрани изглежда като глупав отговор, но съм категоричен, че това е самата истина. Просто харесвам да изпълнявам поставените ми задачи, особено ако са нещо ново за мен. Сигурно това е вид професионално изкривяване.
Може би най-много ми хареса практиката в Медийния център. За тези четири работни седмици имах възможността да отразя редица събития, да взема няколко интервюта, едното от които беше от руска телевизионна звезда. Тази тръпка не може да бъде описана с думи, тя трябва да се изживее. Надявам се колегите, които тепърва ще навлизат в материята, да изпитат същото.
UniMedia
