Абитуриентка от Шумен с първи самостоятелен концерт

Първи самостоятелен концерт ще подари на шуменци младата народна певица Никол Иванова. Той е под наслов „Я изгрей, ти ясно слънце” и ще се проведе на 13-ти октомври (петък) от 18:30 ч. в Регионална Библиотека „Стилиян Чилингиров”. Специално участие в това събитие ще имат певицата Полина Боянова, както и Народният хор при СУ „Сава Доброплодни”. Музика на живо ще звучи в изпълнение на Жанета Кацарова (пиано), Стоян Разделски (кавал), Александър Божилов (гъдулка), Мартин Ганчов (гайда) и Александър Петков (тамбура).

Само на 17 години, а вече с множество успехи зад гърба си, Никол е и част от тазгодишния завършващ випуск на средно училище „Сава Доброплодни”. Там тя учи от осем години с профил „Музика“ – Народно пеене. Участва активно, както в културния живот на училището – във формациите на Народния и Представителния хор, така и в сбития от културния календар на Шумен. С участия в редица международни, национални и регионални мероприятия, по-голяма част от тях с конкурсен характер, ученичката е носител на призови места. „Пяла съм в Германия, Северна Македония, Турция, Рим. Пяла съм с филхармонията в Тимишоара – Румъния, в Полша и на много други места. Наистина, обичам да пея пред чужденци, показвайки красотата на нашата фолклорна музика. Въпреки това, за мен българската сцена ще си остане единствена и неповторима. Може за някой да звучи глупаво това, че обичам да пея по събори в села, на поляни или в малки градове, но за мен публиката там е най-истинска!”, разказва Никол. Тази година с участието си във фестивала „Пирин Фолк”, певицата впечатли Журналистическото жури и спечели тяхната награда с изпълнението си на песента „Кажи ми, Наде, истината!”.

Ето още какво сподели Никол за читателите на Унимедия:

Какво ти дава пеенето и има ли то своята висока цена?

Никол Иванова: Пеенето и музиката ми отнемат много време. За него трябват постоянство и понякога повече лишения. Не трябва да се забравя, че за всяко нещо, дори и да имаш талант, трябва и работа. Вече няколко години моята седмица протича по един и същи начин: Пеене от сутрин до вечер, от понеделник до събота, а когато имам важни концерти, и в неделя. Много хора си мислят, че това е лесно, но не виждат на колко изпитания е подложен артистът, за да стигне до крайното изпълнение. Музиката може да бъде сурово изпитание и дори безмилостна в някои отношения. Ще запомня онези думи на нашата диригентка, която винаги е била и ще бъде мой пример за отдаденост: ,,Почивката е за публиката, а за нас е работата!“. Музиката ми дава много. Научи ме, че работата и постоянството се отплащат. Ето, че упоритостта наистина се възнаграждава с безкрайни емоции и чувства, които само музиката може да предложи.

Имаш ли специално отношение към фолклора? И ако да, защо?

Никол Иванова: Към фолклора имам не само специално отношение, но и безкрайна любов! Фолклорът пресъздава историите на хората преди нас. Разказва ни за реките, езерата, планините, полята и ни позволява да ги видим през други очи. Фолклорните ценности, обичаи и традиции са безценни! Именно те представляват България. В целия свят няма друга страна, като нашата. Никой медал или награда няма да струва толкова, колкото това, да видиш как хората се радват безкрайно и истински на това, което правиш. Най-голямото постижение на един фолклорен изпълнител е да успее да влезе в сърцата и душите на слушателите и да ги накара да преживеят песента заедно с него. Знаеш, че си изпълнил и предал това добре, когато видиш сълзи от радост в очите на публиката. Неведнъж съм виждала това въздействие, докато пея. И всеки следващ път усещането е все по-хубаво.

Кой или какво роди и сега подхранва страстта ти към музиката?

Никол Иванова: Пея от както се помня. За първи път преди единадесет години запях във вокалната група на моето първо училище – „Илия Рашков Блъсков”. По нататък влязох в редиците на хор „Бодра песен“. Започнах да пея и във вокалната група на моето село ,,Дядовата ръкавичка“. Макар и да пеех от толкова малка възраст и на толкова места, никога не съм си представяла, че ще продължа да го правя и до днес. Тогава мечтата ми беше да рисувам, но за съжаление не бях приета в клас по изобразително изкуство и трябваше да бъда в музикалната паралелка. Честно казано, и го исках, и не, но не съжалявам за нито един мой избор досега. Записвайки се в музикалната паралелка, останах с впечатлението, че съм приета с естрадно пеене и беше голям шок за мен, когато разбрах, че съм с народно пеене. Първата година си казах, че само ще пробвам и ако ми хареса, ще остана. Беше ми много трудно. Никога досега не се бях замисляла колко много ти струва, за да изпълниш една народна песен. Когато бях седми клас, за пръв път участвах в конкурса ,,Мисионис пее и танцува“ в Търговище. В залата виждах, че колкото и зле да пееше някой, все му ръкопляскаха от уважение. Когато запях аз, беше шумно и всички се разхождаха, но изведнъж залата замлъкна и просто ме слушаше. Нямаше аплодисменти, а само вперени погледи и тишина. Много се бях притеснила, но в момента, в който слязох, една жена от журито притича и ме поздрави. Тогава разбрах, че така изглежда публиката, която оценява това, което правиш. В този момент осъзнах, че това е нещото, което искам да правя занапред. Аз намирам себе си в музиката и несъмнено се виждам в тази сфера и за в бъдеще.

Кои хора са допринесли най-много в развитието ти като творец?

Никол Иванова: Всички мои учители. Всеки е дал частица от себе си, която ценя и пазя. Деница Узунова ми е дала причина да се боря. Веселка Антонова ме научи, че само с упоритост и с много работа се постигат резултати. Христина Денчева продължава да ми показва и сега как има всякакви хора. И макар че работата с тях е трудна, тя се отплаща. Жанета Казарова, Теодора Гитберг, Росна Груева, Цветанка Александрова, Ива Георгиева, Антония Божилова и още много хора са част от развитието и живота ми. Всеки един от тях допринася и днес за това, което съм, за това да искам и да продължавам да творя. Изказвам благодарността си към всички тях!

Има ли специално посвещение към някого в този концерт? Защо избра точно това наименование?

Никол Иванова: Наслова на концерта „Я изгрей, ти ясно слънце!“ е всъщност заглавие на песента на невероятната добруджанска певица Калинка Вълчева. Един ден, докато слушах изпълнението ѝ, реших че това ще е наименованието, защото откривам точно тази емоция в песента, която искам да подаря на хората. Повод за концерта ми е моето пълнолетие. Още в началото си казах, че няма по-добър начин за празнуване от този – да споделя своята дарба с хората, които обичам и с всеки, който реши да дойде. Идеята за концерта ми беше дадена от моята вече покойна учителка по тамбура – Светла Александрова. Не беше замислено нито да е на рождения ми ден, нито да е по такъв начин. Единствено знаех, че искам да изпълня общата ни идея, макар и попроменена, въпреки загубата на този така скъп за мен човек. Ето че сега, на 13-ти октомври, това ще се осъществи! Може да очаквате много изненади, невероятно преживяване,емоции, нови и нечувани досега песни. Обещавам фолклорната магия да завладее всеки дошъл на концерта ми!

Никол кара да се чувстват горди с нея всички нейни преподаватели, съученици и съграждани. Тя е един наистина добър пример за своето поколение с непресторения си копнеж и любов по Родината. Този концерт е колкото личен, толкова и споделен с всички, които тачат българския фолклор. Входът е свободен за всеки решил да стане част от това невероятно преживяване.

Автор: Христина Стоянова, III курс Българистика и медии

Снимки: Никол Иванова – Личен архив