През декември 2020 UniMedia навършва три години от създаването си. За това време десетки студенти по Журналистика, Журналистика и реклама, Връзки с обществеността, Българистика и медии се сблъскаха в Университетския медиен център на петия етаж в Корпус 1 за първи път с журналистическата професия.
Над 500 са репортажите, новините и интервюта, разкриващи пред целия свят пъстротата на живота в Шуменския университет. Студентите разказваха за изложби, срещи, конкурси, концерти, награди, истории за успешни възпитаници на университета. Но най-ценни остават техните собствени мисли:
„…Студентските години са като slow motion, позволява ни да забавим още малко навлизането в живота на възрастните. Но не трябва да забравяме, че ние сме хората, които ще си начертаят живота и не трябва да оставяме с вярването, че само дипломата за висше образование ще ги гарантира успехите в бъдеще.
Нека използваме тези четири години, за да открием себе си!
Автор: Дебора Данчева, II курс, “Журналистика и реклама”
„…След дълги разговори с преподаватели и след изморителни задачи, започнах да осъзнавам колко трудна, изморителна и неблагодарна може да бъде тази професия.
Твърдя това в деня, в който приключвам своята лятна практика, или иначе казано в деня, който бележи края на един период от две седмици, през който се събуждах и заспивах с новинарски емисии, през който публицистичните предавания бяха моето развлечение в свободното ми време, а очите ми бяха зачервени от умора.
През този период разглеждах безброй новинарски канали в търсене на източници, в опити да сравня своите преводи на текстове от чужди издания и блъсках (метафорично) главата си в търсене на разликата между цитиране и позоваване….
Така, въпреки умората, въпреки зачервените очи, въпреки тичането напред-назад, въпреки трудния, често недооценен интелектуален труд, аз искам да стана журналист.
Автор: Андрей Андреев, студент II курс, Журналистика
„…Какво ми дава Шуменският университет? Той ми дава сцена за изява. Имаме Медиен център, в който студентите от моята специалност и тези от Журналистика и Българистика и медии могат да публикуват своите интервюта, репортажи и новини. Направих две практики в Медийния център на университета, но май те не ми бяха достатъчни, защото дори когато не бях на практика посещавах центъра и си търсех материали или теми, върху които да пиша….“
Автор: Десислава Веселинова, III курс, Връзки с обществеността
А някои от тях споделяха за пътуванията си по света:
„…Пиша ви от Истанбул и моята среща с непознатото, която започна в началото на зимния семестър като студентка по програмата Еразъм+ в Университета Нишанташъ. Опознаването на нови хора, нови настроения, мнения, виждания, различни култури, различни системи и методи за обучение ми изградиха съвсем различна представа за реалността….”
Автор: Гюляй Бехчет, IV курс, Връзки с обществеността
„…Престоят ми в Полша по Еразъм+ определено отвори очите ми и ми показа, че програмите за следване зад граница не са бухалката на глобализма и никой не кара насила студентите да се превърнат в „граждани на света“, които не замръкват на едно и също място две нощи подред.
Все още помня, че по време на семестъра бях казал на своята любима колежка, румънката Андрада (която похарчи половината си стипендия за самолетни билети в самото начало на семестъра), че ако можех да върна времето назад, щях да се откажа от Еразъм+ и щях да отбягвам определени хора, които ме посъветваха да участвам в програмата. Броени дни по-късно обаче осъзнах, че ако можех да върна времето назад, не бих искал да променя нищо, защото просто наистина трябваше да попадна в Лодз.
В този град видях някои от най-красивите места, срещнах приятели, за първи път обикнах екипната работа, но най-важното е, че далеч от България, аз я заобичах по-силно от всякога.
Автор: Андрей Андреев, IV курс, Журналистика
Други ни дадоха възможност да надникнем в родния им край – кътчета с българи по света, които не влизат в дневния ред на големите медии:
„…В Паркани може да видите най-красивата църква “Св. Архангел Михаил”, има три училища и интернат, както и музикално училище. В южната и северната част на селото има две детски градини, Дом на културата с 800 места, Паметник на славата. А предаваните от поколение на поколение традиции се спазват ревностно….
Както можете да видите, село Паркани в пълния смисъл на думата е изпълнено с живот. Имаме с какво да се гордеем, има на какво да се радваме.
Тези, които веднъж посетят Паркани, никога няма да забравят българското гостоприемство. Домакините не само ще ви нахранят с прочутата баница и зелеви сърми, но ще ви изненадат със своето гостоприемство и добронамереност.
Автор: Юнона Николаева, I курс, Журналистика и реклама
UniMedia се гордее, че се превърна в съюзник на студентите в нелекия път към осъществяването на мечтите им!
Освен за знания и практика винаги можете да разчитате на безусловната ни вяра в потенциала ви!
UniMedia
