Проф. Клаус Майер
Анализ на професора по журналистика Клаус Майер на регионалното и национално отразяване кризата с коронавируса в немските медии. Той и швейцарският му колега Винценз Уайс са изготвили първоначален анализ и оценка на “коронажурналистиката” в Германия. Двамата изследователи подчертават липсата на широк обществен дебат в кризата във федералната република. Материалът е поместен в немското издание mainpost.de, публикуваме го със съкращения:
Доколко получаваме висококачествена информация в окото на кризата с коронавируса?
Проф. Клаус Майер: Това е въпрос, на който може да се отговори по много различни начини. Според редица проучвания доверието на населението към медиите и политиката е достигнало до безпрецедентна височина. Страхът от този вирус е много голям и всички бяха благодарни за взетите без обсъждане бързи действия. На практика нищо не се поставя под въпрос, нищо не се обсъжда публично. Така се пропуска значението на журналистиката в демокрацията, а именно да поставя всяко политическо решение за дебат – ако е възможно преди предприемането му. Всъщност, мащабните намеси в основните права са договорени само между отделни експерти и изпълнителната власт. Това трябва да остане абсолютно изключение.
Такъв дискурс включва и критично изследване на числата. В своя анализ отбелязвате, че журналистиката е твърде фиксирана върху числата. Какво искате да кажете?
Проф. Клаус Майер: Критиката е особено към новините и специалните програми по телевизията. Там винаги ни се дават две числа: броят на заразените и броят на смъртните случаи. Но нито едно число не може да донесе информацията, която очакваме. Те разказват историята едностранчиво, тясно и понякога криво. Например, ако пише “брой заразени хора” – това не е вярно. Това е броят на положителните тестове досега. Сравняването на броя на хората, които са тествани положително в международен план, няма смисъл. Има държави, в които се тестват само тези, които са приети в болница. В Германия и Швейцария от друга страна тестването е сравнително широко, в други страни дори по-широко. Ежедневното или дори почасово сравнение за цялата страна (бел. ред. Германия) също изостава: в някои региони тестовете отнемат два дни, в други пет до десет дни. Броят на смъртните случаи от корона трябва да бъде разграничен между хора, които са умрели от корона, и хора, които са умрели от нещо друго, но които са положителни на коронавирус. От медицинска гледна точка това не винаги е възможно. Този проблем не е решен в отчитането на броя.
Друг проблем от Ваша гледна точка е, че някой драматичен индивидуален случай често се обобщава в медиите, предизвиквайки страх и паника. Имате ли примери?
Проф. Клаус Майер: Примерът, който все още е в съзнанието на всички, са ковчезите от Бергамо. Снимката ни сигнализира в продължение на дни, че трябва да се направи всичко за борбата с вируса. Това напълно доминираше телевизионната реалност. Ако покажат тези снимки и след това искат да направят интервю с политик или вирусолог, журналистите вече не могат да водят разговора критично. По-скоро трябва да кимат на всичко, което казва и изисква експертът.
Това ли е новинарският фон, на който (както казвате) няколко главни вирусолози станаха медийни звезди през последните няколко седмици?
Проф. Клаус Майер: Точно в първите седмици на кризата видяхме, че решенията, взети от политиците, по същество се основават на съветите на шепа вирусолози. Поне така ни казаха. Същият малоброен брой експерти винаги участват в новинарските програми и токшоу програми. Принципно е правилно медиите да интервюират учените, но трябва да се отбележи, че световните изследвания не са единодушни по отношение на това ново научно предизвикателство с вируса Sars CoV2. Проучванията често си противоречат. Съвсем нормално е. И затова бих искал повече разнообразие, а не идолопоклонството на отделни вирусолози, които са подтикнати от настоящата медийна логика да съобщават за непогрешимата сигурност на ситуацията. Когато съмненията и справянето с несигурността са същината на тяхна работа.
Тогава възниква въпросът: Възможно ли е да се направи сериозен анализ на журналистиката в „окото на урагана“ Корона?
Проф. Клаус Майер: Това всъщност е решаващ въпрос за нас изследователите на журналистиката. Колебахме се дълго да го направим. Защото, разбира се, все още няма цялостно проучване. Въпреки това, бих искал да насоча вниманието на други учени към проблема, който в момента имаме – изключително едностранна публична сфера. Искаме да дадем импулси на журналистиката, но и на населението. Искаме да обърнем вниманието на публиката на факта, че сега има нужда от критично разстояние от тази медийна реалност, която ни контролира всички. Защото всичко, което хората знаят за вируса и мерките, предприети от властите, идва именно от медиите.
Какво означава това?
Проф. Клаус Майер: Всички трябва да се запитаме какво правят медиите с нас. Като изследователи на журналистиката, искаме да обърнем внимание на това в момента. Загрижени сме да осигурим критична храна за мисълта, защото смятаме, че погледът към журналистиката отвън е важен в момента в окото на урагана. В трудни условия и под голям натиск, на редакциите често им липсва време за саморефлексия.
Ако не бяхте учен, а главен редактор, какво бихте посъветвали редакционния ви екип да направи сега?
Проф. Клаус Майер: Определено бих подчертал отново и отново: Моля, обърнете внимание на многообразието в отразяването на случващото се! Регионалната и местна журналистика прави това много добре и от много дни. В нея ще намерите поне част от многообразието, което липсва в националните медии: репортажи за местните здравни пунктове и регионални клиники, както и истории за проблемите и страничните ефекти от карантината за хората – за предприемачи, самонаети, артисти, спортисти, студенти и др., за въздействието върху психично болните, инвалидите или семействата в проблемни ситуации. В национален мащаб като главен редактор бих предприел дебат относно възможните стратегии за справяне със ситуацията и бих насърчил редакционния си екип да представя различни гледни точки.
Клаус Майер, роден през 1968 г., е председател на Катедрата по журналистика в Католическия университет в Айхщат-Инголщат (Германия) от 2011 г. Преди това работи като редактор в няколко вестници, като професор по журналистика в Университета за приложни науки в Дармщат и Техническия университет в Дортмунд. Той е носител на наградата Ars legendi за постижения в университетското преподаване през 2017 г.
Автор: Михаел Райнхард
Снимка: https://www.ku.de/
Превод: Виктория Иванова
