Ако попитаме българските абитуриенти за какво мечтаят, то един от най-често срещаните отговори ще бъде: „Искам да уча в чужбина!“. Тази година имах възможността да изживея тяхната мечта, макар и в рамките на един семестър.
Три години слушах положителни отзиви за програма Еразъм+ и за университета в Лодз, докато накрая не се престраших да захвърля всичко и да проверя дали тези положителни оценки са били силно преувеличени или отговарят на действителността. Всъщност целият ми план за пътуването премина като конспирация под носа на хората около мен. Успях да организирам всичко толкова изкусно, че до последния ми работен ден някои от колегите ми все още не знаеха за планирането от мен следване в чужбина. Планът беше ясен – да не се хваля докато нещата не са сигурни.
След като моето пътуване започна, осъзнах, че съм изпаднал в положение, близко до това на 30-годишния емигрант от бившата Югославия Нико Белич[1], който беше поел дългия път от своята неназована по име родина към Либърти сити.
Подобно на измисления герой твърдях, че отивам в далечно място, което претендира да бъде рай, за да получа нови възможности, и като него се бях наслушал на похвални слова за града, в който отивам. В същото време обаче, отново имах и втора причина – да довърша нещо, което бях започнах отдавна. Слава Богу, за разлика от Белич аз не се сблъсках с руската мафия, а с миролюбиви граждани, мили преподаватели и дружелюбни студенти.
Много българи са склонни да възприемат Полша като близка до България страна, но всъщност тя е по-скоро Запад, отколкото Изток. Това е една държава, която успява да поддържа своята политическа независимост и да върви стремглаво към върховете на индекса за човешкото развитие.
Много българи са склонни да възприемат Полша като близка до България страна, но всъщност тя е по-скоро Запад, отколкото Изток. Това е една държава, която успява да поддържа своята политическа независимост и да върви стремглаво към върховете на индекса за човешкото развитие.
Ако обаче се абстрахираме от политиката, следването в чужбина е:
- Обучението се води на чужд език;
- Студентът има възможността да се срещне с хора от различни страни;
- Студентът може „да види свят“.
А университетът в Лодз е особено специален и в други отношения – факултетите са просторни и в тях винаги може да се намери място за почивка, а ако имаш нужда от помощ, възможността да попаднеш на англоговорящ е близка до 100%.
Въпреки всичко преживях и един културен шок – желанието на преподавателите да ни поставят задачи, изискващи работа в екип. При някои дисциплини е задължително групите да бъдат съставени от различни националности.
Но не всички дисциплини протичат еднакво и не всички преподаватели залагат на интернационалността. Други не се интересуват от националност, а просто изискват работа в екип в рамките на занятията, а след семинарните упражнения групата бива разпусната. Така или иначе работата в екип е нещо ключово не само за процеса на обучение, но и за спомените от задграничното приключение. Така например още в първите занятия, които имах, от нас се искаше да се разделим на групи и да създадем страници във фейсбук. Някак си попаднах в полезрението на едно момиче от Румъния, около което набързо се промъкнаха още няколко души. След известно време успяхме да сформираме група от пет души от четири държави – България, Румъния, Турция, Украйна. В хода на работата ни разбрахме, че въпреки че всички имаме различни причини да сме в Лодз и различни темпераменти, между нас има повече прилики, отколкото разлики. Всички сме любители на историята, а от гледна точка на манталитет и бит разликите между нас бяха минимални. Там, където България и Румъния се отличаваха от Турция, имаше връзка с Украйна и обратно.
От университета са имали едно на ум и за срамежливите си възпитаници, които не посещават барове и не хвърлят салфетки. Те са си дали сметка, че студентите имат нужда и от културни развлечения и организират разходки до значими места както и посещения на музеи, опера, концерти и балет. Разбира се, интересът към шумните купони е по-висок от този към разходките до ботаническата градина или еврейските гробища, но въпреки всичко сред 2800-те международни студенти е напълно нормално да има различия в интересите.
Така или иначе Лодз е един прекрасен град, който съчетава в себе си съвремие и минало, нощен живот и спокойствие, дълги улици с прекрасна архитектура и живописни паркове с езера. Може би ако бях местен нямаше да искам да напусна този град. Но аз съм просто Еразъм+ студент, който е попаднал тук временно. Това е коренната разлика между мен и Нико Белич. Докато той имаше ясната представа, че ще остане в „Земята на неограничените възможности“, аз имам ясната представа, че моето приключение ще приключи в рамките на пет месеца. Въпреки това нищо не сме спира да участвам в програмата отново. Може би пак ще срещна приятели от близки и далечни страни и ще попадна на свой сънародник напълно случайно.
Искаме или не, светът се глобализира. В него свободно обикалят не само пари, стоки, ценни книжа и идеи, а и хора. Вакуумът на глобализацията всмуква младите и ги праща по всички посоки на света, за да преследват мечтите си. Някои от тях търсят знания, други опит, а трети нова родина. Все пак дали ще гледаме с добро или с лошо на случващото се, е въпрос на гледна точка. Зная само, че моите мечти са свързани изцяло с България. Гледам на своето приключение зад граница като на начин да придобия знания, умения и опит, които ще ми трябват в бъдеще и ако трябва да му поставя оценка, то тя ще бъде положителна.
Автор: Андрей Андреев, IV курс, Журналистика
[1] Главен герой в поредицата компютърни игри Grand theft auto
