В последния ден на септември фейсбук страницата Other perspectives публикува снимка, която заинтригува голяма част от аудиторията в социалната мрежа. Става дума за кадър на улица в Торонто, затрупана с книги. Краткият придружаващ текст в страницата с повече от 10 милиона последователи гласи: „В Торонто всяка година се чества фестивал, който превръща улицата в река от дарени книги. Всеки може да си избере книга и да я вземе.“
За по-малко от 48 часа снимката събра над 30 000 харесвания, 2 000 коментара и 8 000 споделяния. С нарастващия интерес към публикацията везната в дебата „добрите новини не са новини“ сякаш се наклони в полза на позитивната информация. И нямаше да има необходимост от разяснения по темата, ако всичко отговаряше на истината.
ФАКТИ VS. ЕМОЦИИ
Не е изненадващо, че постистината намира естествения си хабитат в социалните мрежи. Още през 2016 г. общественото внимание се фокусира върху темата, а оксфордските учени избраха за дума на годината именно термина постистина, чиято дефиниция е: „обстоятелства, при които обективните факти имат по-малко влияние при оформянето на общественото мнение, отколкото емоциите и личните убеждения“. Проблемът с дезинформацията продължава да се задълбочава, а прогнозите за бъдещото му разрешаване не са оптимистични. Заблуждаващата информация в социалните медии циркулира на високи обороти, преднамерено или непреднамерено разпространена, задоволяваща идеологически, политически или комерсиални цели. Мишената в общия случай са емоциите на безкритичния реципиент. Движението на флатъртърите и антиваксърите са само малка част от примерите какви мащаби може да се постигнат. Странният случай с Торонто е много по-различен. При него няма драматичен риск от заплашителни последствия, но може да бъде приобщен към обрисуваната „постистинна симптоматика“ по един признак – фактите, пренебрегнати или частично употребени.
КАКВО ВСЪЩНОСТ СЕ СЛУЧИ?
Добрата новина за 30-те хиляди ентусиасти, побързали да вдигнат палец, е, че необичайната и вдъхновяваща инициатива все пак се е състояла – за броени часове на 01.10.2016 г. Това означава, че информацията за дарените книги, които желаещите могат да „осиновят“ не е актуална и не се отнася за фестивал, който се провежда всяка година. Бърза справка в Google показва, че събитието е част от портфолиото на Luzinterruptus – анонимна артистична група, която се занимава с поставяне на арт инсталации в публични пространства. Целта им е да фокусират общественото внимание върху присъщ градски проблем. Порталът Mother Nature Network пояснява, че арт инсталацията се е провела под надслов „Литература срещу трафик“, засипвайки една от най-оживените улици в Торонто с река от 10 000 осветени книги. Те са дарение от благотворителната организация „Армия на спасението“. Инсталацията е сглобявана в продължение на 12 дни с помощта на 50 доброволци. Преди Торонто, тя е затваряла улици и в Мадрид, Ню Йорк, Мелбърн. Авторските споделят мотивите си: „Искаме литературата да завладее улиците и да превземе публичното пространство, предлагайки безплатно място без трафик, което за няколко часа да се поддаде на скромната сила на написаното слово.“
КОМЕНТАРИ И РЕАКЦИИ
Също толкова бърз поглед към коментарната секция е достатъчен, за да се установи, че местните хора вземат отношение и са добре запознати с темата. Потребител накратко отбелязва: „Живея в Торонто и никога не съм виждала това. Шега е“, друг допълва: „Това е фалшива новина. Живея и съм родена в Торонто – случи се веднъж, като част от някакво арт шоу. Не е ежегодно събитие“. Трети е лаконичен: „Благодаря на хората от Торонто, че припознаха тази „статия“ като глупост“. Тези думи са само фрагмент от дългата над 8 000 коментара дискусия. Тя силно наподобява пълна стая с хора, говорещи едновременно, без да се изслушват. Дори повтарящите се еднотипни мнения, че публикацията се отнася за минало събитие не могат да привлекат всеобщото внимание и дискусията върви в хаотични посоки. Коментарите, напълно в синхрон с тенденциите в социалните мрежи, се редуват от възторг до пълно отрицание. Можем само да предполагаме колко от харесалите дори не са погледнали към коментарната секция и механично са натиснали бутона „харесай“ или „сподели“.
АНАЛИЗИРАЙ ТОВА
Разрових се в тази симпатична история, защото и аз, наред с хиляди други, реагирах емоционално, когато видях снимката. Придружаващият текст обаче, задейства спирачния път. Това означава, че не намерих отговор на един от най-актуалните въпроси – кой? Класическата комуникационната схема на Ласуел обикновено е достатъчна и помага дори в дигиталната ера – кой?; какво казва?; на кого?; по какъв канал?; с какъв ефект?. Във Фейсбук публикацията няма отговор още на първия въпрос. След като го зададох на себе, и на Гугъл, липсващите парчета започнаха да заемат мястото си в пъзела.
Искам да вярвам, че администраторите на страницата са по-скоро като сладкодумния разказвач, който невинно преувеличава, за да украси историята, правейки я по-интересна. Или пък са паднали жертва на копи-пейст практиката от някой кликбейт сайт? Не искам да вярвам, но допускам, че може да е новият, но добре познат модел – (профил в социалната мрежа + прогресивно нарастващ брой последователи)*рекламодатели = печалба.
А отговорът на въпроса повод за тревога ли е дефицитът на факти, заместен от емоционални и спонтанни реакции, е много простичък. Подобна консумация на информация е предпоставка за деформация и на бъдещи възприятия за заобикалящата среда – социална, икономическа, политическа, образователна и пр.
По-важният въпрос е може ли да се търси положителна тенденция в обстоятелството, въпреки изброените неточности и заблуждения, че публикацията събира хиляди лайкове и се разпространява с лавинообразна скорост? Сякаш абсолютният брой харесвания ще се пренесе в действителността, грабвайки книгите! Социалните мрежи въвличат в добре познатия дигитален свят, конструирайки паралелна реалност. Там фрагментите споделено всекидневие търсят внимание, одобрение и лайкове, към които, съгласете се, не сме равнодушни.
Автор: Ася Асенова, докторант
