Географска ширина j=43o 15’ 27” С, географска дължина λ=26 o 55’ 23” И. Това са координатите на Астрономическата обсерватория на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. Сградата се намира в Природен парк “Шуменско плато” и е висока 493 м, а на покривната площадка на Обсерваторията са монтирани 5.5-м и 3-м купол. На 19 май 2016 година, след монтажа на телескопите, Обсерваторията се открива с тържество, а от месец юни 2016 Астрономическата обсерватория има статут на Научно-изследователски и образователен комплекс на Шуменския университет.
Това е краткото описание на историята на най-новата астрономическата обсерватория в България. Какво обаче се крие зад нея?
Дълбоките корени на това дело са във вековните традиции в образователното дело на Шумен, от който произхожда един от първите астрономи в България акад. Кирил Попов.
акад. Кирил Попов
За шуменци обаче Обсерваторията е мястото, чиито врати са отворени за посещения и където малки и големи изследват небето и неговите тайни.
Тази година е особено наситена на събития в календара на Обсерваторията, разбираме от директора на обсерваторията, проф. дфн Диана Кюркчиева – наблюдение на пасажа на Меркурий и на частичното лунно затъмнение, концерти, изложби и множество инициативи. Всички те се провеждат под надслов „100 часа астрономия” и са посветени на три големи годишнини, които Астрономическата обсерватория на Шуменския университет отбелязва през 2019-та година. Става въпрос за 100-годишнината на Международния астрономически съюз, 100 години от създаване на релативистката теория на Айнщайн и 50 години от кацането на човек на луната.
Инициативите стартират още през януари с безплатно дневно наблюдение на Слънцето на 10-ти и едно безплатно нощно наблюдение на Луната и на Марс на 11-ти. През месец март бе представена изложба “Жените в астрономията”, състояща се от 30 фотоса на жени – учени предимно от 18 и 19 век, които имат сериозен принос в наблюдателната и изчислителна астрономия: от Каролин Хершел, през Хенриета Левит, Маргарет Бърбидж, Сесилия Пейн-Гапошкин,Уилямина Флеминг и Ани Кенъндо Джоселин Бел. Снимките бяха придружени с текст, даващ информация за живота и приносите на тези жени в астрономията, както и в борбата им за правата на жените в науката. Институтът по астрономия към БАН и Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий” са едни от многото академични центрове, проявили интерес към изложбата .
В навечерието на Деня на космонавтиката и авиацията – 12 април в Обсерваторията за пръв път се проведе концерт. “Музика от Космоса” бе само от произведения, посветени или свързани с небесни тела и явления. Участие взеха ученици от СУ “Сава Доброплодни” и студенти от Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, както и солистите от Варненската и Русенската опера Лиляна Кондова и Борис Луков. Те са възпитаници на световноизвестният тенор Емил Иванов, докторант по Астрофизика в Шуменския университет:
За първи път през месец май се проведе и конкурс „Ограничаване на светлинното замърсяване”, посветен е на Деня на светлината – 16 май. Специалната награда грабна Ивалина Колева, X клас от СУ „Сава Доброплодни”. Нейната рисунка бе поставена на корицата на сборника с доклади от Националната научна конференция „От Атома до Космоса” на Катедра „Астрономия и физика”, ФПН на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”.
По повод 100 години от пълното слънчево затъмнение и неговата роля за създаването на Общата теория на относителността на 8 юни Астрономическата обсерватория на Шуменското плато отново отвори врати за граждани и любители астрономи, които можеха да наблюдават слънцето със специален телескоп.
А на 21 юни по традиция в обсерваторията се проведе празник на лятното слънцестоене. Участваха 20 деца от I до IV клас от Детски център „Многоточие” в Шумен. Те се запознаха със значението на лятното слънцестоене и с явленията, свързани с видимото годишно движение на Слънцето, както и с историята на обсерваторията и нейното оборудване.
Астрономическа обсерватория на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” бе и третият обект, който бе вдъхновение за участниците в поетическия пленер ПИСАНЕ ОТ НАТУРА “Над облаците и под земята”, част от програмата на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев” – Шумен 2019. Обсерваторията изпрати мислите на младите поети далеч от земята, откъдето да черпят космическо вдъхновение.
Следващото голямо събитие, което ще отбележи Обсерваторията ще бъде наблюдението на частичното лунно затъмнение за гражданите на Шумен с 15 см телескоп на площадката пред обсерваторията със синхронни обяснения на последователността на наблюдаваните събития. Всеки, който е изкушен от астрономията, е добре дошъл на 16 юли от 21.30 часа на географска ширина j=43o 15’ 27” С, географска дължина λ=26 o 55’ 23” И.
UniMedia
