Доц. Калева: Показахме, че Шуменският университет може да печели за България признателност и уважение

XX Кирило-Методиевски фестивал на славянските езици и култура се проведе в Москва от 22 до 24 май, организиран от Института за руски език „А. С. Пушкин“. По време на научния форум паралелно в Москва бяха две групи от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” – едната от 9 преподаватели, двама студенти и един докторант участва в юбилейното издание на фестивала на славянските езици и култура, а другата бе на езиков курс в Института и с мисията да се срещне с българската диаспора в столицата на Руската федерация.

„България бе символичен домакин на Кирило-Методиевския фестивал, но в лицето на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, заяви за UniMedia зам.-ректорът доц. Стефка Калева.  В партньорската мрежа на Института за руски език „А. С. Пушкин“ участват и други български институции, но поканата към университета не е случайна.

„Руските колеги много добре са осведомени, че Шуменският университет е последовател на традицията на Преславската книжовна школа и че в момента една много сериозна група медиависти работи върху изследването на наследството й, от където тръгва всъщност славянската духовност”, уточни доц. Калева.

„Ние сме изключително поласкани от това признание, което е напълно заслужено. Подходихме много сериозно към този ангажимент. Подготвени бяха два доклада, единият от който на проф. Веселин Панайотов беше върху новите открития на Преславска книжовна школа през последните години във връзка с работата на учениците на Кирил и Методий. А вторият доклад беше на проф. Елена Стоянова и проф. Валентина Аврамова, посветен на мястото на 24 май в българската културна традиция”, каза още доц. Калева.

Участниците във фестивала бяха около 500 специалисти в областта славистиката, лингвистиката и културология, като и студенти и ученици от 30 града на Русия и чужбина.

Шуменската следа

 „Получи се един много интересен диалог в залата по повод и на двата доклада, защото други двама участници бяха свързани по много специфичен начин с Шумен. Проф. Игорь Калиганов от Институт славяноведения към Руската академия на науките е гостувал в Шумен и много близко работи с колегите. Като специалист медиавист много добре може да оцени новите постижения на работата на центъра ни. А присъстващите студенти, а те бяха много, бяха развълнувани от откритията за наличието на български поетеси и преводачи – жени сред учениците на Кирил и Методий и зададоха допълнителни въпроси”.

Проф. Любов Павловна Клобукова, ръководител на Катедра Методика в Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“, споделя своите спомени, тъй като около 5 години е работила в Шуменския университет в Катедрата по руски език. Тя разказва на присъстващите, че едно от първите неща, които я е впечатлило в България е бил размахът, с който 24 май се отбелязва и специфичната атмосфера, която винаги го  съпътства.  

Третата връзка с Шумен, която неочаквано е открита, е третият секретар на посолството на България в Москва Марианна Конова. Тя се оказва участник в юбилейната конференция по повод 45 години русистика в Шуменския университет миналата година и  сподели впечатленията си от нея.

„Ние през цялото време бяхме център на едни много сърдечни думи на признателност, на уважение и респект в присъствието на българския посланик Н.Пр. г-н Атанас Кръстин, което също беше от особена важност, защото показа, че и в един провинциален университет се случват неща, които печелят за България признателност и уважение”, подчерта доц. Калева.   

Така делегацията на Шуменския университет получава покана за приема по случай 24 май, който се провежда в Гербовата зала на Българското посолство в Москва, по време на който са персонално поздравени от посланика.  

Шуменската икона в центъра на българската църква в Москва

Цялата делегация на Шуменския университет се е срещнала и с архимандрид Теоктист, настоятел на българската църква в Москва Храм Успения Пресвятой Богородицы в Гончарах. Именно на нея миналата година друга делегация на университета подари реплика на емблематичната икона на светите братя Кирил и Методий, която Шумен получава от генерал Белокопитов в чест на Освобождението. „Оказа се, че тя е едно от най-ценните притежания в църквата, тъй като не разполага с друга икона на Кирил и Методий. Така че по време на честванията, тя беше на особена почит в центъра на църквата”, уточни доц. Калева.

Българската диаспора в Москва

Втората група от 15 преподаватели, студенти и докторанти от Факултета по математика и Факултета по технически науки следват своята програма на езиков курс към Института, но се включват заедно с другите в полагането на венци пред паметника на Кирил и Методий в Москва.

Те предварително са установили контакт с българската диаспора в Москва.  „Ние носихме едно послание от Шумен във вид на две книги – на Георги Марков с личен дарствен надпис от ректора на университета проф. д.и.н. Георги Колев и книга на проф. д.ф.н. Христо Трендафилов с посвещение. Обещахме и на посолството и българите в Москва, че Шуменският университет ще ги подпомага до колкото може с литература”, допълни още доц. Калева.

UniMedia