Лида Кънчева-Пантелеева: Приемам нещата, които ми се случват, не като задължения, а като прекрасни предизвикателства…

Запознайте се с една млада, упорита и талантлива българка, живееща в Южна Германия, в близост до езерото Бодензее, но родена и израснала тук, в България. Тя е чудесен пример за младите хора, тъй като съвместява завидно задълженията си на майка, съпруга, преподавател по пиано, писател и още много в едно. Казва се Лида Кънчева – Пантелеева и да! – съпруга е на известния цигулар, композитор и диригент Мартин Пантелеев. Но днес ще научим повече за нея.

UniMedia: Лида, представи се с няколко думи на хората, които не те познават.
Лида Кънчева-Пантелеева: Казвам се Лида Кънчева-Пантелеева. Родена съм в град Варна и съм възпитаник на СУИ „Добри Христов“. След завършването на висшето си образование в ДМА  „Панчо Владигеров“ постъпих като студент в Hochschule für Theater und Musik в Хановер, Германия. Понастоящем живея и работя в Германия, в близост до известното езеро Бодензее.

UniMedia: Като дете си мечтала да станеш пианистка. Как избра пианото? Какво ти взе и какво ти даде осъществяването на твоята мечта?
Лида Кънчева-Пантелеева: Една много близка моя приятелка свиреше на пиано. Това толкова ме вдъхнови, че си пожелах и аз да започна да свиря на този прекрасен инструмент. След дълго мрънкане и плакане, както и изпит за установяване на евентуалните ми музикални заложби, без предупреждение и съвсем изведнъж, се появи така желаното пиано. Бях толкова шокирана и щастлива, че си представях как виждам едно симпатично черно чудовище пред себе си, тъй като още не бях навършила даже пет години. Оказа се, че мога да стоя почти права под клавиатурата – толкова голямо беше пианото ми. От този момент нататък тръгнах по един безкраен път, който ще вървя докато съм жива. Аз избрах пианото и то избра мен!  Не мога да опиша с няколко думи какво ми дава този избор или какво ми е взема. Каквото и да е, това е единственият път, който е предопределен за мен!

UniMedia: Знаем, че доста усилия коства на един млад човек да се докаже в родината си, а ти си доказано име и извън България. Кой е човекът или кои са хората, които  винаги са те подкрепяли? Каква е твоята формула за успех?
Лида Кънчева-Пантелеева: Човекът, стоял до мен във всички моменти на изграждането ми като личност и  музикант, е майка ми. Тъй като тя също си е мечтала да свири на пиано, но по редица причини не го е направила, неуморно ме подкрепяше. За мое щастие, имах честта да уча при невероятни учители. Галина Димитрова, Ирен Димитрова и Екатерина Цветкова са моите клавирни педагози от училище. На тях дължа основите, разбирането и любовта си към клавирното изкуство. Имах щастието да продължа обучението си в ДМА „Панчо Владигеров“ в класа по пиано на проф. Антон Диков и неговата дъщеря Елена Дикова, както и в класа по музикален съпровод на проф. Савка Шопова. По-късно в Германия, работих с проф. Мартин Дьорие. Досега ми с такива личности и музиканти, приемам като благословия и подарък от съдбата. Изграждането на един млад инструменталист-музикант е дълъг и често противоречив процес, съпътстван от екстремни емоционални състояния, затова е жизнено важно да бъде обучаван от педагози, които го вдъхновяват и му служат със собствените си постижения за пример.

През 2001 година съдбата ме срещна с моя съпруг Мартин Пантелеев. Оттогава той е най-големият ми поддръжник. Подкрепя ме във всички мои начинания и с таланта си ме предизвиква да надминавам границите, които самата аз си поставям. Концертите, които изпълняваме заедно, са едни от най-щастливите мигове в живота ми. Заедно създадохме два фестивала за камерна музика – „Kammermusiktage Barth“ на Балтийско море и „Owinger Musiktage“, който се провежда в района, където живеем.

UniMedia: Работиш като преподавател по пиано в Интернационалния колеж “Залем”. Разкажи ни малко повече.

Лида Кънчева-Пантелеева: От 2005 работя като клавирен педагог в Salem International College. Това е най-реномираният интернат в Германия, което носи със себе си доста отговорности. Системата на обучение в Германия не предвижда толкова тясно специализирани училища, като това, в което съм завършила. Това прави работата ми интересна и разнообразна. Редом с ученици, които свирят на пиано просто за удоволствие и елементарна култура в областта на музиката, има и такива, които изискват от себе си  и от мен по-задълбочена работа. Всяка година много ученици от класа ми полагат интернационалния изпит за инструменталисти към програмата  ABRSM. Подготовката е трудоемка, ежедневието на учениците в интерната е много разнообразно, тъй като включва доста други проекти в най-различни области и аспекти на образованието.

UniMedia: Автор си и на четири детски мюзикъла. Създаването им, свързано ли е с някакви специални поводи? Лесно ли приемат децата предизвикателството да участват в мюзикъл? Откъде черпиш вдъхновение и сили за всичко това?

Лида Кънчева-Пантелеева: Преди няколко години съвсем спонтанно възникна идеята за написване на мюзикъл. Една учителка от началното училище в нашия град, Фрикинген, ме попита дали не мога да подготвя музикален проект за децата. Докато разговаряхме, се оказа че става въпрос за нещо като мюзикъл. Без да обещавам нищо конкретно, реших да предизвикам себе си. Така написах първия си мюзикъл. Успехът беше толкова задоволителен, че се наложи да повторим представлението и втори път. Това се превърна в една чудесна традиция. Започнаха да идват все повече хора и интересът към училищното представление нарасна бързо. Понастоящем правим едно представление само за ученици от региона на Бодензее, които идват в учебно време с автобуси. Следват още две представления за широката публика. Получаваме голяма подкрепа от родителския съвет към училището, както и от кмета на нашия град.

На сцената сме представили вече четири мюзикъла написани от мен: „ Изгубената мелодия“, „Хензел, Гретел и нюйоркските деца“, „Ези и Фореста“ и „Сънища“. За работата с децата от началното училище мога само да съм благодарна. Това ме зарежда с неописуема енергия. Чистотата на детските мисли, креативността, смелостта и радостта от съвместната работа с мен, ме вдъхновяват. През двата месеца интензивна подготовка, аз и децата, научаваме изключително много за себе си и за другите около нас. Учениците експериментират, фантазират, пеят, танцуват, учат  текстове, рисуват декори. Това са дейности, които са извън нормалната учебна програма и обогатяват децата по един много специален начин. Винаги, когато завършваме проекта, бивам засипвана с въпроси: какъв ще е новият мюзикъл, кога ще дойда пак, ще има ли още хубави песни и така нататък. Това ми дава тласък за следващата пиеса. Тези въпроси ми показват, че това което правя е значимо, защото както всеки знае – децата са нашето бъдеще и щом бъдещето мечтае, фантазира и твори, значи ще е едно хубаво бъдеще

• 

UniMedia: Освен всичко останало, с което се занимаваш, ти си автор и на книгата “Изгубената мелодия на духчето Йойо”, която излезе на българския пазар преди около година. Разкажи ни малко повече за нея, както и за илюстрациите ѝ, защото те също са твое дело. Колко време ти отне процесът по написването, илюстрирането и издаването на книгата? Към каква възрастова група е насочена книгата? Лесно ли е за един млад автор да пробие на българския пазар?

Лида Кънчева-Пантелеева: Написването на книгата „Изгубената мелодия на духчето Йойо“ също се роди абсолютно случайно. Колегите от началното училище бяха толкова вдъхновени от съвместната ни работа, че настойчиво ме съветваха (около 100 пъти) да напиша книга. Когато изразявах несигурността си, те ме окуражаваха като се аргументираха с работата ми около мюзикълите. Приех и това предизвикателство! Наистина не знам как се осмелих да илюстрирам текста си. Може би, защото бях нарисувала вече успешно декорите за едноименния мюзикъл. Отново майка ми беше тази, която най-много ме окуражаваше. Един ден ми хрумна да покажа рисунките си на своите ученици по пиано. Чак след като всички до един ги одобриха, посмях да повярвам в себе си. Това доказва, че не само учителите подкрепят своите ученици. При мен се случи точно обратното. Със сигурност съм имала не само вдъхновяващи учители, но имам и прекрасни ученици, от които се уча и аз! Процесът на писане не беше толкова дълъг, но рисуването ми отне месеци наред. Книгата трябваше да изчака почти две години, преди да се намери кой да я издаде. Един ден попадна за щастие в ръцете на журналистката, поетеса и литературна критичка Анджела Димчева. За мен е чест, че творец като нея повярва в мен и ми помогна. Тя представи бъдещата книга в  издателство „Лексикон“. Те от своя страна ме подкрепиха всячески и издадоха „Изгубената мелодия на духчето Йойо“. По идея на г-н Йордан Антов и г-жа Алина Караханова, книгата ми взе участие в литературния конкурс за дебютни творби „Южна пролет“, където спечели специалната награда на Тракийското дружество в категория „Детска литература“. Книгата е подходяща за деца между осем и десет години, но получавам много добри отзиви и от по-възрастни читатели.

UniMedia: Работиш ли по втора книга, ако не е тайна, и кога да я очакваме на българския пазар?
Лида Кънчева-Пантелеева: В момента се подготвя продължението на историята. Втората книга е в предпечат. Предстоят последни корекции. Оказва се, че призраците от Долината на усмивките, въобще не са предполагали колко голям и стар е светът им; че древните легенди и сказания са съвсем реални. Границите между добро и зло се размиват в пространството, което разграничава илюзиите от настоящето. Героите  трябва да намерят отговора на вечния въпрос „кой съм аз“, а се оказва че търсенето не е лесно занимание. 

UniMedia: Трудно ли ти е да съвместяваш всички тези дейности? Би ли отправила пожелание към нашите читатели?
Лида Кънчева-Пантелеева: Често ме питат как успявам да се занимавам с толкова много неща наведнъж: да имам концерти, да преподавам, да пиша мюзикъли или пък книги. Нямам готов отговор!  Точно затова съм щастлива, че избрах този път – пътят на музиката. Приемам нещата, които ми се случват, не като задължения и ангажименти, а като прекрасни предизвикателства. Наскоро изпълних най-съкровената си детска мечта, след тази да бъда пианистка – извоювах си така желания черен колан по карате. Не мога да опиша колко бях щастлива след изпита. Преди една година най-накрая се осмелих да се свържа с една учителка по оперно пеене. Винаги съм искала и да пея, но не се осмелявах от страх, че ще ми  кажат, че „нямам глас“. Е, оказа се, че имам! Успявам да правя толкова много неща наведнъж, защото обичам да живея. Смятам, че животът е поредица от мечти. Всяка една от тях е на една ръка разстояние от този, който може да отвори сърцето и разума си. Когато се протегнем към поредната мечта, когато я почувстваме и осъществим, израстваме като човеци и разширяваме хоризонтите на собствения си свят, даже може би обогатяваме и този на хората около нас.

Автор: Деница Софронова-Петрова, ЛМК – магистър