За историята и бъдещето на пещера „Бисерна“ край Шумен – интервю на Йорданка Димова с Ирина Павлова, старши експерт “Образование и публичност“ към Дирекцията на Природен парк „Шуменско плато“:
UniMedia: През какви стъпки се мина, за да се стигне до деня, в който пещера „Бисерна“ да бъде отворена за туристи?
Ирина Павлова: Пещерите, и специално „Бисерна“, винаги е предизвиквала хората с авантюристичен дух. Наречена е „Бисерна“ заради капките вода, които се стичат от тавана и при осветяване светят като бисери. Едно от имената на пещерата е „Зандана“ заради особения профил на естествения й вход. Първите съобщения за нея са от 1828 г. от френския географ Жан-Дени Барбие дю Бокаж. Сериозното проучване започва през 1968 г. от шуменски и софийски спелеолози. В резултат на няколко експедиции са изследвани и картирани 2 200 м. от пещерата. През 1975 година екип от пещерния клуб в Шумен проучва коридорите и залите като прекарва близо 15 дни на терен. Спелеолозите дори са преспивали вътре тъй като излизането и влизането през естествения вход е изисквало умения и усилия. През 80-те години е имало идея пещерата да се благоустрои и тогава е направено детайлно картиране, оттогава има и бетонен подход от днешния вход на пещерата. През 2003 г. пещерният клуб при туристическо дружество “Мадарски конник” в Шумен открива нови галерии, при което дължината на пещерата е проучена до 2 716м.
UniMedia: Известно е, че пещарата се обитава от прилепни колонии. масовото посещение на хора ще повлияе ли върху местообитанието на летящите бозайници?
Ирина Павлова: След като приключи благоустрояването на пещерата, специалисти по прилепите направиха наблюдение и преброяване числеността на колониите. Установено беше, че строителството силно е нарушило спокойствието на пещерните обитатели. Затова достъпът до пещерата беше забранен за една година, въпреки изградената и готова туристическа инфраструктура. В пещерата живеят 14 вида прилепи и те трябва да се опазват заради изключителната им полза за нас, хората. Знаете, че прилепите се хранят с насекоми и регулират тяхното разпространение.
Едно-единствено малко кафяво прилепче, тежащо около 30 грама, може да изяде 1200 комара за един час, а за 1 нощ изяжда средно 3000 насекоми, с което прилепите регулират числеността на насекомите и са полезни за нас, хората. Това е тяхната ключова роля, за да съществува светът такъв, какъвто е.
За да се осигури достъп на туристите до пещерата и едновременно с това да се предпазят обитателите й, входът е направен на принципа „тунел в тунела“ и така пещерните обитатели са предпазени в моментите, когато са най-уязвими.
UniMedia: Какви са предизвикателствата пред дирекцията на природен пак „Шуменско плато“ при стопанисването на обекта?
Ирина Павлова: Основното предизвикателство е да запазим прилепните колонии и да съобразим посещенията с ритъма на живот на летящите бозайници. Трябва да отбележим, че пещера “Бисерна” на първо място е местообитание на прилепи и това е нейното основно предназначение, а след това – туристическа атракция. Трябва да се съобразяваме с този защитен вид, който намира убежище тук за зимния си сън и при размножаването си. Най-често се срещат голям нощник, пещерен дългокрил, голям подковонос. Затова пещерата е достъпна за посещения само от април до средата на май, когато прилепите раждат своите малки. За да не ги притесняваме при отглеждането през лятото също няма посещения. Обикновено се ражда по едно голо и сляпо малко. Майките се организират за отглеждането на малките, като си правят нещо като детска градина – част от женските отиват на лов, а останалите остават при малките. След 40 дни новородените екземпляри стават самостоятелни. “Най-старият” прилеп, чиято възраст е установена от човека е уловен в Русия. Установено е, че е на възраст над 41г. Това е уникално изключение от принципа при бозайниците – колкото си по-голям, толкова по-дълго живееш.
В ДНК на прилепите може би се крие и тайната на дълголетието защото те не стареят както хората. Иначе животът им продължава от 20 до 30 г. стига да не бъдат събудени от зимен сън насилствено, при което падат, нямат храна, нямат сили да се закрепят отново за сън и загиват.
Освен това под защита са и карстът и образуванията в пещерата. При посещението на хора се нарушава топлинния баланс тъй като се повишава температурата в пещерата. При дишането си ние издишаме въглероден доксид, който реагира с водните пари в пещерата и се превръща в киселина, а тя разрушава карстовите образувания. Това е още една причина достъпът до пещерата да бъде строго регламентиран и по-различен от другите благоустроени пещери у нас.
“Бисерна” има два етажа (Горна и Долна галерия) като разликата в нивата им е 6 м. Долният етаж е подземна река, а над подземния поток има старо, сухо речно корито със среден дебит 8 l/sec. Могат да се видят сталактити, сталагмити, сталактони, както и т.н. „тигрови кожи“ и драперии.
UniMedia: Какво ще е работното време за тези, които желаят да посетят пещера “бисерна“ и как могат да стигнат до нея?
Ирина Павлова: Във връзка с опазване на каста, видовото разнообразие и популацията от прилепи, групи за посещение ще се приемат само след предварително записване на телефон 054/800-765 или на електронна поща shplаto@hotmail.com. Посещението ще става само в делнични дни.
Първата група ще бъде посрещана от 10 часа. Престоят ще бъде по около 1 час. Общо за деня ще се допускат 4 групи. Те трябва да са съставени минимум от 8 души, а максимумът е 12 души. За туристическата услуга ще се заплаща 10 лв. на човек, като плащането ще става на място, при самото посещение.
До пещера “Бисерна” препоръчваме да се стигне пеша, тъй като горската пътека до входа не е подходяща за автомобили, тясна е и по нея има вода, която изтича от пещерата. Пешеходните маршрути са два. Първият започва от парк „Кьошкове“ – маркиран е с бяло-оранжева маркировка. Това е маршрут М2 „Урок по горската пътека“. Другият начин да се стигне до “Бисерна” е от разклона за Крепостта по пътя за вилата на община Шумен. Поставена е указателна табела, табели има и по целия този маршрут.
Ако сте с превозно средство можете да го паркирате на асфалтовия път преди завоя за вилата на общината, или малко по-навътре в гората, където има пейки и е по-широко. Оттам трябва да тръгнете пеша по указателните табели. Разстоянието от Крепостта до пещерата е около 2 км, половината – 1 км. е пешеходният преход. Наш служител ще очаква групите на входа на пещерата и ще ги инструктира за безопасното преминаване през „Бисерна“.
UniMedia: Какви са правилата за безопасна разходка в самата пещера?
Ирина Павлова: Необходимо е да имате топла дреха, тъй като в пещерата температурата е между 9 и 11 градуса през цялата година, а влажността е 100%. Трябва да се стъпва внимателно, поради високата влажност настилките са хлъзгави, обувките трябва да са подходящи за такива условия и да са удобни. Забранено е пипането и чупенето на карстовите образувания. Върви се само след водача, без да се отклонявате от пътеката. Прилепите не се пипат
Снимането е забранено. Определени са места, където това може да бъде направено и където няма прилепи. Трябва да се стъпва внимателно по стъпалата и да не се надвесваме над парапетите, особено където преминават подземните води. В пещерата има подземна река и няколко езерни образувания. На места се налага да се наведе глава, за да се премине. Тези места са обозначени, но все пак трябва да сте внимателни.
Достъпните маршрути в пещерата са около 800 м, по които сега туристите ще могат да се разходят. Настоящото благоустрояване е осъществено като част от проект по ОП „Околна среда“, който се нарича „Устройство и управление на ПП Шуменско плато”. Стопанин на пещерата е Дирекцията на Природния парк.
Автор: Йорданка Димова, магистър ЛМК
