Днес отбелязваме националния празник на България. На тази дата се навършват 141 години от Освобождението на страната ни от османско владичество.
На този ден през далечната 1878 година е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османска империя, който слага край на Руско-турската война, започнала през 1877 година и поставя началото на възобновената българска държава.
За първи път Трети март се отбелязва две години след Освобождението като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. През 1882 година, Държавният съвет приема “Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество”. В него за първи път е записано, че денят се чества като ден на “Заключаването на С. Стефанский договор”.
През 1950 година съгласно постановление на Министерския съвет за определяне на неприсъствените дни през календарната година празникът за първи път не е включен в списъка на неприсъствените дни.
Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. С решение на Държавния съвет от 27 февруари 1990 година и на Народното събрание от 5 март с.г. датата е обявена за национален празник.
Въпреки всичко в българската общественост години наред са се водили разгорещени спорове за същността на този ден. Пречупени през призмата на различни идеологии, интерпретациите на празника се люшкат между крайностите. „Кой ни е освободил?“, „Наистина ли ни е освободил?“, „Имперска амбиция отстрана на Русия ли е причината за освобождението ни?“, „Какво се е случило след Освобождението?“, това са една малка част от въпросите, върху които професионалисти и любители на историята спорят близо три десетилетия.
Може би наистина на 3-ти март е подписан договор, в който не е упоменато, че възобновената българска държава ще остане на политическата карта. Може би наистина недолюбвания от мнозина българи Берлински конгрес е истинският документ, който поставя юридическото начало на съвременна България. Той обаче е просто следствие от Санстефанския мирен договор, подписан на трети март. Това прави днешната дата кулминацията на един дълъг процес, завършил с обявяването на независимостта на страната ни на 22 септември 1908 година. Споровете дали 3-ти март трябва да бъде национален празник или не, били те в медийната среда или в интернет, са нещо напълно излишно. Днешният ден е един от стълбовете, които обединяват цялата българска нация и които не могат да подлежат на съмнение.
Автор: Андрей Андреев, III курс, Журналистика
