УниверситетътШумен

Тюркян Али: Да си журналист е начин на живот

Тюркян Али е журналист от Шумен, който развива кариерата си във Великобритания. Ето какво разказа тя за медиите зад граница и за живота на българите на Острова:

UniMedia: Къде Ви намираме в момента?

Тюркян Али: В момента се намирам в българското училище в Кеймбридж, където имам часове през уикенда. Обучавам деца от различни възрастови групи по български език и литература. Аз съм от Шумен, завършила съм Шуменския университет, където винаги казвам, че съм срещала първите учители в живота и в професията, които ме ориентираха. Някъде около 13 години работих в различни медии в Шумен. Започнах в ТОП телевизия, след това имах опит във вестникарския жанр, в общинската телевизия. Най-големият журналистически опит натрупах в Радио Шумен, където се срещнах с останалата част от професионалистите, които ме изградиха като журналист, като характер, като човек със собствен стил в професията. Когато пристигнах във Великобритания си казах, че няма как да не практикувам тази професия. Не може да си журналист от 9 до 17 часа. Ти си журналист 24 часа, това става начин на живот. Имах щастието да изкарам един кратък стаж в ВВС в Кеймбридж. Начинът на работа в БНР и този в ВВС е почти един и същ – системата на организация, както и програмите, които се използват са абсолютно едни и същи. Чувствах се в свои води. Запознах се с хората, които създадоха първата българска телевизия на Острова. Около една година работихме по един проект – онлайн предаване „Без граници”, чиято идея беше да подпомага на българите на Острова. След това се включих в екипа на радио БГ – Лондон, първото българско радио на Острова. И така до днес.

UniMedia: Какво се случва в момента на Острова след последните новини за Брекзит?

Тюркян Али: За да бъда обективна следя основно обществените медии, защото частните могат да защитават определени гледни точки. В продължение на няколко седмици, всеки ден излиза репортаж с едно и също заглавие „Brexit deadlock” (прев. Брекзит – безизходица). Такова нещо не се е случвало. В момента с всички преговори, становища, предложения… Великобритания е в безизходица. Тя не знае накъде да поеме. Да започна от времето преди референдума – обществото има доверие в управлението. То повярва, че Брекзит ще донесе нещо добро. Хората не се интересуваха много, защото знаете, че в тази държава всеки е тясно специализиран и си гледа работата. Мислейки, че политиците си гледат работата, гласуваха за напускане на Европейския съюз. В последствие обаче когато цените скочиха, когато англичанинът, който е гласувал за напускане на ЕС трябваше вече да бръкне в джоба си, той осъзна каква грешка е направил. И към днешна дата ако се проведе втори референдум, голяма част от обществото няма да гласува за напускане на ЕС. Защото вече ще говорят фактите, а не фантазията, която беше представена пред обществото.

UniMedia: А всъщност тревожи ли това българската общност на Острова?

Тюркян Али: Изключително много. Първо, голяма част от хората не владеят на добро ниво английски език. Второ, не са информирани. Трето, те не знаят какво да предприемат. Голяма част са с непостоянна работа, с непостоянно пребиваване. Много от хората са с неуреден статут. Голяма част пътуват само с лични карти и са без международен паспорт. Има малки неща, на които не обръщаме внимание и които могат да изиграят лоша шега на нашите сънародници. Бих посъветвала хората първо да направят така, че да получат постоянен статут, за да не останат излъгани.

UniMedia: Като изключим политическите фактори, какъв е животът на българите зад граница?

Тюркян Али: Има хора, които обичат да си помагат, има и такива, които отбягват да помагат. Има такива, които са дошли за няколко месеца и гледат да спечелят каквото е възможно и да се приберат по родните си места. По отношение на журналистиката трябва да постоите поне 3-4 години на Острова, за да се отърсите от онова търсене на скандалното в новината. Една от най-важните функции на медията е образователната. Не го забравяйте.

Автори: Гюнел Осман, IV журналистика, Снежина Раева, IV журналистика

Видео: Гюнел Осман, IV журналистика

Close