Боян Пенев е едно от вечните имена на българската литература. Той е изтъкнат литературовед и критик от първите десетилетия на XX век, автор на редица трудове и преподавател в Софийския университет.
Роден е в Шумен през далечната 1882 г. Още от юношеските си години, бъдещият професор показва силен интерес към литературата. През 1897г. той пише първите си стихотворения, които остават непубликувани.
През 1902г. завършва образованието си в Русе, а през 1903г. започва работа като чиновник в Дирекцията по статиската в София. В същата година записва като редовен студент в Историко-филологическия факултет на Софийското висше училище. През 1907г. той завършва славянска филология и започва да преподава във II-ра Софийска мъжка гимназия, а две години по-късно, става доцент в Софийския университет.
През 1913 г. е приет за член на Писателския съюз, а през 1925 г. е назначен за редовен професор по славянски литератури в Историко-филологическия факултет.
Първите си трудове започва да публикува още от студентската скамейка. Изследванията, които прави в областта на българската литература от периода на Възраждането до своето съвремие, са незаобиколими за експертите до ден днешен. Като преподавател той привлича множество студенти със своето обаяние и подход към литературата.
Боян Пенев умира на 25 юни 1927г.
Неговото име носят Регионалната библиотека в Разград, Издателския център към института по литература към БАН.
От 1973 г. името Боян Пенев носи и Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев”, който се провежда ежегодно в Шумен по време на патронните празници на Шуменския университет.
В тазгодишното издание участие взеха 45 автори от 12 университета.
Автор: Андрев Андреев, студент II курс, Журналистика
