На 25 септември от 17:30 часа в зала “Сава Доброплодни” на НЧ “Добри Войников – 1856” се проведе литературна среща с Васил Попов, авторът на книги и разкази, които се основават на български митове и легенди, съчетаващи хорър и фентъзи. Обичаният от аудиторията творец посети Шумен за първи път, а местната публика беше повече от очарована, че се среща със създателя на любимите си книги.
Организаторът на събитието, Роза Енчева, споделя: “Изключително щастлива съм, че в годината, в която нашето читалище чества 170 години, наш гост е Васил Попов”. Споделя, че през изминалата година в читалищната библиотека на студентска практика са имали две студентки, на които поставяли различни задачи, една от които да изготвят списък с писатели, които да поканят по повод кръглата годишнина: “Едно от първите имена, които написаха беше на Васил Попов”.
Творецът имаше възможността да разкаже за себе си, а публиката – възможността да го опознае чрез своите въпроси и неговите разкази за спомени и ситуации като автор на книги: срещи с фенове, спомени от пътувания с влак, както и забавни истории за създаването на филма “Мамник”.
Интересна е връзката между имената на Михаил Арнаудов и Димитър Маринов и творчеството на Васил Попов, а на въпроса ”Защо един еколог се интересува от Михаил Арнаудов или пък Димитър Маринов?”, писателят отговаря: “Защото точно и аз продължавам да се питам, по принцип мисля, че човек ако обича българската природа е много трудно да не обича българския фолклор или обратното, защото те са доста свързани по някакъв начин, като се замислим има вярвания в българския фолклор, които са сами по себе си доста екологични, днес, като видим змия, всички бързат да я убият, на времето хората са вярвали, че всеки дом си има свой закрилник, който често се явявал във вид на змия. Ако човек обича българската природа, няма как да не се запита по какъв начин хората преди нас са я виждали, как са си обяснявали природните явления”.
Авторът сподели, че е попаднал на статия на етнограф или фолклорист, защитаващ докторантурата си, който направил пирамида, в която е подредил съществата от българския фолклор, като на дъното й Васил Попов забелязал съществото Мамник, тогава си казал: “Няма да е на дъното, ще направим нещо да го изкараме наяве”. Народната песен за Лазар и сестра му е гръбнакът на цялата история, по време на представяне на книгата в Трънско, там един от читателите го попитал дали е чел творбата на албанския писател Исмаил Кадаре “Кой доведе Дорунтина”, която е базирана на албанска песен, чийто сюжет е същият като този на песента за Лазар и сестра му.
Творецът разказа за фолклорното същество Лехуса, което тормози родилките 40 дни, както и за Аждер, друго наименование за змей, също и че при всяка среща с публика той събира нова информация, както и че когато човек пише може да се вдъхнови от абсурдни ситуации в действителността, които медиите често разискват. На събитието феновете на автора имаха възможността и да закупят неговите две книги “Аждер” и “Лехуса”.
Събитието завърши с обща снимка на всички присъстващи в залата с автора, с усмивки и автографи. Студентите от катедрата по “Журналистика и масови комуникации” бяха развълнувани от възможността да се докоснат до мистичния свят на Васил Попов и неговите герои.
И не забравяйте, че “Зад всяко чудовище всъщност се крие човешка история”.
Автор на текста: Радослава Жечева, III курс “Българистика и медии”
Автор на снимките: Пресиана Панова, II курс “Българистика и медии”
