Финал.
Първи избор за бъдещето.
Начало.
Трепет. Вълнение. Очакване.
Университетът започва така. Като обещание.
Обещание, че предстои нещо голямо. Не просто нов етап, а време, в което сърцето и разумът ще започнат да вървят заедно.
Срещи. Приятелства.
Лекции. Сесии. Победи. Разочарования.
Приближаващ финал. И очакване за поредния избор за бъдещето.
Любовта във всичките ѝ университетски измерения.
Университетът не е училище. Но е най-истинският урок по живот.
Там, между сандвичите с лютеница и поредната чаша кафе: изпита набързо или разлята върху лекциите, започваме да разбираме света по друг начин. Започваме да разбираме и себе си. Докато ние порастваме, родителите ни стават по-мъдри, а белите коси на баба и дядо – повече. Любовта между поколенията става по-тиха, но и по-дълбока.
В университета не просто учим. Ние растем. И усвояваме умението да обичаме. Истински!
Обичаме приятелствата, които ни спасяват в хладните аудитории и по време на безсънните сесии.
Обичаме хората, с които делим малките победи и големите, преодолени страхове.
Обичаме и моментите на изгубване, защото именно те ни учат да бъдем търпеливи към себе си.
Там често срещаме човека, с когото виждаме своето завинаги. Понякога любовта идва неочаквано: между лекция и разходка, между разговор и мълчание. А понякога най-голямата любов се оказва тази към самите нас, когато за първи път се осмеляваме да бъдем истински.
За разлика от училището, където знанията сякаш идват по калъп, университетът ни учи и извън аудиториите.
Учи ни как се плащат сметки. Как се съчетава работа с учене – много работа с малко учене и много работа с много учене. Как се поема отговорност. Как се продължава напред, дори когато е трудно. Учи ни да оценим онова, което дълго сме приемали за даденост: грижата, усилията и любовта на родителите и близките ни. И постепенно ни подготвя за деня, в който и ние ще бъдем достатъчно големи, за да дадем същото с разбиране, търпение и обич на своите деца.
Това е любов, която не е лесна.
Любов, която ни учи да падаме, но винаги да ставаме.
Любов, която остава, дори когато дипломата е прибрана, а коридорите са вече спомен.
На 14 февруари празнуваме любовта. А университетът е едно от местата, където тя се случва най-истински!
На всички, които са се изгубили: университетът е и за вас.
На всички, които търсят: тук започва пътят.
Защото в това приключение, наречено университет, любовта има много лица.
Но най-истинското от тях е това на самия теб: пораснал, осмелил се да обича истинското истински!
Автор: Юриета Иванова, IV курс „Българистика и медии”
