В навечерието на Коледните празници НЧ “Искра – 1905г.” в село Николаевка и НЧ “Наука – 1927г.” в село Левски организираха празнични концерти. Съвместно с НЧ “Нова светлина – 1928г.” село Дръндар бяха пресъздадени народни обичаи и традиции, които са свързани с най-магичното време в годината – тиха нощ, свята нощ с омайващо ухание на вино, канела и сушени плодове, камбанен звън и една звезда високо в небето, оповестяваща раждането на спасителя.
Откриването на концертите започна с песента ”Замъчи се Божа майка, от Игнажден до Коледа“, посветена за мъката на Дева Мария от Игнажден до Коледа. На този фон на сцената излизат и жените от танцовите клубове, всички светлини са изгасени, а запалените свещи в ръцете им вещаят настъпването на по-светли времена, символизират искрите надежда, които битуват в съзнанието на всеки човек за по-добро бъдеще. Според християнската традиция се счита, че на Игнажден започват родилните мъки на Богородица. Празникът е свързан с предхристиянски мит за раждането на новото Слънце, на Младия Бог, календарно свързан с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Обредността на празника дава представа за начало.
Пресъздаването на Бъдни вечер в духа на традициите, които се спазват в община Суворово, извежда на сцената на читалището самодейци в ролите на членове от едно семейство – майка, три деца и баща. Жената учи своите деца какво трябва да има на софрата и какво символизира тя. Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Майката и дъщерите подготвят трапезата и наричат всяко едно ястие. Те са традиционно постни, тъй като е последният ден от Рождественския пост. На нея трябва да има нечетен брой ястия. На трапезата присъстват: варено жито, варен фасул, сарми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.
Най-възрастният прикадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва. Първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, второто е за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, наричат се и парчета за домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането в света на Христос. По традиция най-старият мъж в семейството гадае по бъдника каква ще е следващата година. Най-голямата мома, която вече е за женене, с нетърпение чака коледарите, които да благословят къщата за здраве и берекет.
Те влизат с познатата песен „Стани ми, стани нине. Стани господине.” Те са в празнично облекло, наметнати с ямурлуци, а водачът им – по-възрастен женен мъж – се нарича станеник (цар, кудабашия). Подготовката за коледуването започва през коледните пости, най-често от Игнажден. Тогава се съставят коледарските групи, обикновено по махали, определя се станеникът. Той разпределя групите и подстаняниците, които да ги ръководят. В неговия дом и с негова помощ момците учат песните. Ако в дома на стопанина има мома, се изпълнява песента „Тръгнала е Дейнова мома”, ако в къщата има момък се пее „Раснал юнак”.
Пресъздаването на традициите продължава от сцената на читалището. Публиката наблюдава как чорбаджията вади питката, която коледарите ще осветят с тяхната молитва. Мотивите са различни, според мястото на изпълнение и лицата, за които се пеят: овчар, ловец, свещеник, невяста, мома, ерген, малко момче или момиче. Най-общо те са обредно пожелание за здраве в семейството, берекет в стопанството, задомяване. Коледарите са дарявани неизменно с „вит-превит“ кравай с пара върху него, месо, сланина, брашно, боб, повесма кълчища и други продукти. В отговор на даряването определеният за „благословник“ коледар изрича благословии. Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и другите женени мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продават, а парите се дават на бедните или на църквата, училището, читалището.
Когато приключат с коледуването участниците напускат къщата и наричат: „Ний не сме от тука, ний не сме от тука. Господ е от тука, Господ е от тука. Ний, като излезем, ний, като излезем, Господ да влезе и Божа майка!” На улицата, като излязат пеят: Окъсняхме, осъмнахме ой Коладе ле, мой Коладе ле. У момини равни двори, ой Коладе ле, мой Коладе ле.
И настъпва Коледа. Бог се ражда и песни и танци изпълват сцената на читалището и радост изпълва сърцата на публиката, повдига настроението и стопля душите.
Яница Димитрова Любенова – ПР в публичната администрация, магистър, I курс: Ето тук идва мястото на мотивацията, амбицията и любовта към фолклора. И на добрите хора, които осигуряват чрез спонсорство нови носии за самодейците от трите читалища. Знам толкова много за тези процеси, защото съм ръководител на ТК „ИСКРА” с.Николаевка, ТК”Елбетица” с.Левски, ДС “Елбетица” с.Левски и ТК “Нова светлина” с.Дръндар, и ДТС „Елбетица“ с.Левски, община Суворово. За да има празнични концерти трябваше да напиша сценарий, да осигуря рекламните материали и да координирам всички свързани със събитието действия. Но резултатът си заслужаваше – фолклорните традиции, свързани с празника оживяха на сцената на читалища от малки населени места, донесохме много радост и настроение на публиката, част от която са деца и от която зависи традицията да бъде продължена.
Благодаря на всички самодейци, участници и гости, които направиха този празник възможен и магията на Коледа да достигне до всички нас.
Весели и уютни празници!
Автор: Яница Димитрова Любенова – ПР в публичната администрация, магистър, I курс
Снимки: Яница Димитрова Любенова, ПР в публичната администрация, магистър, I курс
