В стремежа си да насърчи академичния обмен и да подобри разбирането на българската култура, език и история по света, в оживена академична атмосфера се проведе семинар Среща в Шумен на балкански българисти, посветен на развитието на българистиката в чужбина. Форумът се организира от екипа на Шуменския университет към Националната научна програма „Развитие на българистиката в чужбина”, а домакини са Лабораторията по приложна лингвистика „Аксела Лазарова“ и Центърът за международно сътрудничество към Шуменския университет. Лекции изнесоха проф. Зейнеп Зафер от Анкарския университет в Турция, доц. Каталина Пую от Букурещкия университет в Румъния и доц. Ивана Давитков от Белградски университет, Сърбия. Всеки от тях предложи уникални прозрения за развитието на българистиката отвъд границите на България.
Форумът бе открит от проф. Димитър Попов, ръководител на Катедрата по български език. Зам.-деканът на Факултета по хуманитарни науки доц. Стефан Минков поздрави участниците и подчерта важността на Срещата за разбирането на развитието на българистиката в чужбина.
Семинарът започна с лекция на проф. Зейнеп Зафер, която се задълбочи в историческите връзки между Турция и България и подчерта значението на езиковия и културен обмен за укрепване на двустранните отношения. Въз основа на задълбочените си изследвания проф. Зафер подчерта ролята на образователните институции и езиковите програми за подхранването на интереса и експертизата в българистиката.
След презентацията на проф. Зафер лекция изнесе доц. Каталина Пую от Букурещкия университет, в която тя обсъди еволюцията на българистиката в родината си. С акцент върху пресечните точки между българската и румънската история, литература и лингвистика, доц. Пую подчерта съвместните усилия между академичните институции в Румъния и България за напредъка в научните изследвания и насърчаване на междукултурното разбирателство.
След това доц. Ивана Давитков, представляваща Сърбия, даде ценна информация за развитието на българистиката в сръбската академична среда. Тя хвърли светлина върху предизвикателствата и възможностите за насърчаване на академичното сътрудничество и засилване на научните мрежи.
След лекциите започна увлекателна дискусия между участниците, засягаща различни аспекти на българистиката в чужбина. Един от основните изводи от семинара беше важността на насърчаването на партньорствата между академични институции, културни организации и държавни органи за насърчаване на българистиката в световен мащаб.
Семинарът за развитие на българистиката в чужбина послужи като катализатор за смислен диалог и сътрудничество между учени от различни среди. На събитието присъстваха преподаватели, докторанти, студенти и изследователи и всички останали, които имат интерес към българистиката.
UniMedia
