Предлагаме ви втора част от интервюто с Анелия Иванова, възпитаник на Шуменския университет в специалност Теология, която в началото на февруари представи своята книга „Фолклорът на село Щръклево в миналото и днес“. Анелия е родена в Русе, но е израснала в село Щръклево. От години се занимава със събиране и опазване на историята, традициите и обичаите на селото й. Народните песни, чиито текст и ноти са публикувани в книгата й, може да се чуят в Ютюб канала й.
По какви начини смятате, че документирането и споделянето на обичаите може да помогне за запазването на паметта?
Анелия Иванова: Първото, което считам за ценно по отношение запазването на паметта е нотният текст, който съм поместила в книгата. Нотен текст на стари народни песни от Щръклево. Популяризирането на звуковите файлове, които съм публикувала в ютюб канала си, ще могат да бъдат чути от много хора, биха могли да станат обект на внимание на по-известни фолклорни изпълнители, които да създадат свои инструментали на тези песни. И така те да достигнат до по-новото поколение, по един по-различен начин.
Детските игри от миналото ни, които съм описала, залъгалките, броилките, особено гатанките, пословиците и поговорките, биха могли да послужат на родителите, а също и на детските и начални учители днес в тяхната работа с децата и така, те да ги предават напред в поколенията, за да се запазва всичко това.
„Мястото на фолклора в съвременния живот на щръклевчани“, описано в книгата, утре ще бъде вероятно част от друга една поредица, може би озаглавена „мястото на фолклора в миналото на щръклевчани“ и ако това днес го нямаше, утре, то също щеше да бъде неизвестно.
Велика стена (висока скала в близост до Щръклево, свързана с легендата за двете моми Велика и Стойка)
Имате ли планове за бъдещи проекти, в които изследвате повече аспекти от културата на Вашето село или се задълбочавате в други теми, свързани с вашата общност?
Анелия Иванова: Да, имам планове. След издаването на книгата, при среща с други възрастни хора от селото, възникна идея за още някои неща, които биха могли да бъдат добавени. След излизането на книгата, открих и се запознах с близки роднини, наследници на Димитър Добрев /редакторът на вестник „Светлоструй“/, те бяха щастливи да разберат за моята книга и ме поканиха на гости в София, за да ми разкажат повече за Д. Добрев. Интервюирах ги, разбрах много интересни неща, неизвестни все още на широкия кръг от хора. В крайна сметка, сама стигнах до извода какво бих могла да направя, за да се разшири знанието на бъдещите поколения за бита на хората в миналото, за тяхното духовно и културно наследство. Така, че имам планове за бъдещ проект – продължение на книгата, ново етнографско проучване, краеведско изследване и анализи, но това ще отнеме доста време. В друга посока, надявам се, в по-близко бъдеще ще подготвя своята нова стихосбирка.
Музейна сбирка „Светлоструй“ в с. Щръклево
Защо избрахте да учите в Шуменския университет и как това повлия на Вашето развитие като професионалист?
Анелия Иванова: Шуменският университет „Епископ Константин Преславски“ е много добро място за обучение. Вече бях завършила Русенски университет „Ангел Кънчев“ в специалност Начална училищна педагогика, но няколко години по-късно реших да следвам и Теология. Такава специалност имаше в Шуменския университет, а бях чувала, че там има добри преподаватели. Знаех, че градът е хубав и не е далеч от Русе. А как повлия това на развитието ми като специалист? Това е перфектния въпрос! Моята нова мечта беше станала да бъда учител по религия /християнство/. Въпреки, че в училищата и до днес няма такъв предмет, а християнството се изучава само като свободно избираема подготовка или както още го наричат сега “Факултативен учебен час”. Аз с радост изучавах тази дисциплина, дори по-дълго, отколкото си представях преди. Първо се приравних с теолозите бакалаври, след това учих магистратура и накрая допълнителните методически изпити. Отне доста време, но не се отказах. Заветната цел беше постигната. Няколко години в ОУ „Христо Ботев“ – Щръклево преподавах на ученици християнство и това бяха най-благословените часове, които съм имала в цялата ми практика, включително и до днес. Няма думи, с които да се опише това усещане.
Шуменският университет ми даде изключително много не само в обучението ми по теология. По-късно, избрах ДИКПО – Варна към Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и завърших последователно 5-та, 4-та, 3-та и 2-ра професионално-педагогическа степен. Пак там продължих с допълнителна професионална квалификация по Психология, а после със специализация: Социалните комуникации в управлението на училището.
Благодаря на всички преподаватели в Шуменския университет, които съм имала честта да познавам. Това са хора, които оставиха в сърцето ми дълбока следа със своя професионализъм, интелект и доброта. Те, по свой собствен начин, постигат, както казва Сидни Харис: „Голямата цел на образованието – да превърне огледалата в прозорци“. Всичко, което съм научила от преподавателите ми в ШУ, от ДИКПО – Варна и РУ ми е давало основание да се чувствам професионалист в Основно училище „Христо Ботев“ в село Щръклево, в Средно училище за европейски езици „Константин– Кирил Философ“ град Русе, в Основно училище „Иван Вазов“ и в Основно училище „Алеко Константинов“ – град Русе.
Но… моя основна философия е мисълта, че най-добрият учител е преди всичко добър човек.
UniMedia
