Проф. Димитър Чолаков, дългогодишен преподавател в Шуменския университет, е носител на Националната награда за живопис на името на Владимир Димитров – Майстора. Наградата се присъжда на български художник за постижения в изобразителното изкуство през изтеклата година. Сред лауреатите са някои от най-интересните български художници с изявен собствен стил и път в изкуството. Между тях са Златю Бояджиев, Ненко Балкански, Илия Петров, Стоян Сотиров, Калина Тасева, Светлин Русев, Андрей Даниел, Свилен Блажев, Ивайло Мирчев, Станислав Памукчиев, Захари Каменов, Анета Дръгушану.
При връчването на наградата казахте, че сте присъствал на откриването на Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил като ученик. Представял ли сте си тогава, че ще получите такова голямо признание точно там?
Проф. Димитър Чолаков: Аз наистина се сетих, че като ученик в Художествената гимназия с един автобус ни доведоха и изключително много се впечатлих от галерията и от скулптурата, която е на Майстора пред галерията – това е един величествен монумент и паметник. И разбира се тогава никога не съм си и представял даже, че след 52 години ще бъда носител на тази най-голяма и престижна награда. За мен тя е голяма радост, защото това е най-голямата национална награда за живописец. Това е награда не само за мен, разбира се, това е признание и за моите колеги от Шуменския университет.
За творчеството Ви Георги Божилов – Слонът казва: “Не може да се сложи етикет на творчеството на Димитър Чолаков, ще звучи банално, то не е подчинено на никакъв „-изъм“. Може би това е впечатлило и журито?
Проф. Димитър Чолаков: В моите картини аз се стремя по-скоро да представя чувства, състояния на света, на природата. Те не са толкова материално изразени, колкото емоционално преживени. От край време работя така. Моите работи са всъщност от 6/10 см до 2/6 м, тоест в целия диапазон на форматите, който съществува. И това е основното при мен – нетрадиционни основи, тоест върху плюш, върху шкурки и (разбира се) върху платно.
Имате повече от 100 самостоятелни изложби, коя е останала най-ярко в съзнанието Ви?
Проф. Димитър Чолаков: Аз съм правил изложби почти в цяла Европа, в Китай, в Пекин, във Венецуела… но последната изложба беше най-съвременна. В нея представих последни неща, които съм правил миналата година и две работи, които не съм представял от 30 години. Тях специално ги изложих. Но всяка изложба носи различно усещане, различно преживяване. И в Шумен съм правил големи изложби, тази година ми предстоят две големи изложби в Градската художествена Галерия – Варна (1 август) и в Художествената галерия в Русе (11 септември), а преди това, в началото на юни, и в галерията на Вежди Рашидов. И разбира се ще направя голяма изложба в град Попово, от където съм и родом и където изключително много ме уважават. И аз много харесвам и уважавам този град – подарил съм им много неща. Те някога ми купиха първите картини и понеже ставам на 70 години ще направя някъде около рождения си ден (25 юли) или Деня на Попово (10 юни), една изложба там, като част от картините ще подаря на читалището на Попово.
А какво е мястото на Шуменския университет?
Проф. Димитър Чолаков: В Шуменския университет работих (и продължавам да работя като хоноруван професор) повече от 23 години. Каквото можахме – направихме и благодарение на всичките ръководства на университета. Знаете, водихме студентите в Букурещ, в Констанца, на пленери… Всичко това е благодарение на университета. Така че университетът за мен значи много. Сега преподавам История на изкуството и Живопис.
Какво е това, което искате младите колеги да научат от Вас?
Проф. Димитър Чолаков: Аз ги уча на много неща, но основно на занаят. Това си е занаят. Но тъй като младите хора имат различна от нас емоция, всъщност това, което искам да ги науча, е да бъдат те самите, да бъдат ИНДИВИДУАЛНО-сти. Тоест да не пунктират различни –изми, както би казал Георги Божилов – Слонът. Да не робуват на някакви традиционни форми, а да правят това, което им се прави. Да бъдат свободни. Разбира се, има и неща, които задължително трябва да научат, просто няма как. Без да можеш да рисуваш, без да можеш да изграждаш едно пространство, без да можеш да изграждаш една цветна хармония, няма как да стане. Това се учи. А това, което от Господ всеки носи – това вече е съвсем друго нещо. И на базата на наученото трябва да се развие това, което е дадено на всеки.
UniMedia
