Д-р Ирина Димитрова: Трявна е създадена от хора – всеки един е колоритен по свой неповторим начин

В книгата си “Страници от историята на Трявна през Възраждането“ д-р Ирина Димитрова разкрива непроучени до сега неизследвани моменти от историята на града. 

Ирина Димитрова е родена през 1975 г. в гр. Ямбол. През 1998 г. завършва магистърска степен по история в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, а през 2020 г. защитава докторска дисертация на тема „Възрожденско културно-историческо наследство на Трявна“. Работила е като уредник в РИМ – Шумен 1999-2004 г., и като екскурзовод и уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна 2004-2023 г. От месец декември 2023 г. е главен уредник в Регионален етнографски музей на открито „Етър“ – Габрово. Изданието бе представено в Трявна от проф. дин Вера Бонева.

За историята на Трявна се е писало много. Кои са страниците от историята на Трявна през Възраждането, които още не са прочетени?

Д-р Ирина Димитрова: В кръга на шегата – на първо място тези страници все още не са прочетени от мнозина.

Истината е, че Трявна има богат архив, който в своята цялост все още остава недоизследван. Мисля, че сме в дълг на развитието на търговията в края на XVIII-XIX в. Трявна се приема като занаятчийско място и ролята на търговци, откупвачи на данъци все още остава в страни. Благодарение на факта, че османският архив в Истанбул е достъпен, дава възможност на учени-османисти да разкриват различни аспекти от социално-икономическия облик на много български селища, включително и на Трявна. Вярвам, че от там ще се покажат любопитни факти от живота на селището. Освен това има интересни личности, които са много активни и проучването на техните архиви, би могло да даде свой приносен момент.

Защо се насочихте точно към Възраждането?

Д-р Ирина Димитрова: Книгата разказва за историята на Трявна през Възраждането, като започва с възникването ѝ през 1565 г. до Освобождението на България от османска власт. С този период се занимавам още като студентка в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Покойният проф. Иван Стоянов бе мой научен ръководител на дипломната ми работа, свързана с културния живот и постижения на Шумен през Възраждането. Възраждането за мен е в истинския смисъл възраждане. Възходът на българския дух, силата на стремежа към национална идентификация и единението на българите без собствена държава и със собствени средства да строят училища, да образоват децата си в чужбина, да отвоюват църковна независимост и още много други свои собствени постижения са достойни за уважението ни днес. Проучванията ми са насочени основно към Българското възраждане и културно-историческото наследство. Това ми харесва. Усещам емоцията и духа на онова време. Особено когато успявам да свържа събития с конкретни хора и населени места. Ставам част от времето.

В труда Ви има много новооткрити изворови и документални материали.  Кои са новостите, които сте открили?

Д-р Ирина Димитрова: Интересно е например имотното състояние на тревненци. Това открих в един Емлячен регистър от 1869 г. Имат добър стандарт на живот. Няма бедни хора. С по няколко къщи са, с доста земеделски имоти, с по няколко дюкяна. Почти във всяка къща е имало дюкян – търговски или занаятчийски. Разкрих старите имена на уличките и така да се каже градоустройствения план на селището. Един търговски тефтер на Минчо Генчев от 1836-1883 г. ми показа картината на търговските връзки на тревненци. Пътуват до Текирдаг, Одрин, посещават Узунджовския панаир. Стоката, посочения търговец продава в своя дюкян, а асортиментът е разнообразен, според търсенето и при всяко пътуване се увеличава. Интересен факт е, че внася сапун, макар да е известно, че сапунджийството е добре развита в близкото Габрово дейност. Любопитно е също, че въпросният търговец прави нещо, което не съм срещала на други места. Той дава на изполица, не само зърнени култури, но и добитък, по строго регламентирани правила. Научих, че тревненци са били спомоществователи повече на светска литература, и по-малко на богослужебна и учебникарска книжнина.

По отношение на участията им в революционното движение и борбата за църковна независимост, да речем, че са били предпазливи и са водени от общата вълна. В никакъв случай не омаловажавам борбата им. Просто фактът, че в Трявна животът е протичал по-спокойно, повлиява на масовото им включване в общонационалните изяви на българите. От фонда на Специализирания музей в Трявна се „показа“ едно „Прошение на българите от Търновска епархия“ за отвоюване на църковна независимост, отправено срещу търновския митрополит Неофит и писано от ръката на Петко Славейков през 1856 г. Научих, че майсторите са били хора с чест, без да правят компромиси в работата си. Научих, че свещениците са били бунтари и още и още много интересни неща, които можете да прочетете в книжката ми за Трявна.

Когато чуем за Тревненската художествена школа, асоциациите са много. Какво разкрива Вашият труд?

Д-р Ирина Димитрова: Тревненската художествена школа е истински феномен в нашето възрожденско изкуство. Тя възниква в средата на XVII в. и е единствената действаща и до днес, в лицето на „Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“. Нашите майстори са навсякъде. Из всички краища на Българско те оставят свой отпечатък. Почти няма селище, в което тревненци да не са строили, да не са рисували икони или да не са резбовали – църкви или украса на домове. Не правят компромиси. Знаят цената и държат на майсторлъка си. Занаятът се краде. Доброволно се предава само в семействата. Затова имаме и утвърдени зографски, резбарски и строителни фамилии. Ако някъде работят тревненци, то в последствие, ако се налага ремонт или възстановяване на стара сграда, винаги се кани ученик на първостроителя. Колкото и да са различни, нашите майстори се държат за Балкана. Следват една обща за школата линия. Полихромията е техен белег, а цветята в резбата и одухотворения, човешки образ на иконите са тяхна запазена марка.

Какво остава скрито за широката публика от историята на Възрожденска Трявна?

Д-р Ирина Димитрова: Хората са трудолюбиви, използват твърде рационално всичко, което суровият Балкан им е дал. Успехът, който постигат майсторите, доброто икономическо положение на селището, както и умението им да следват целите си, дължим на хората. Личностните характери. Индивидуалните образи, които изграждат облика на Трявна. Някои са по-импулсивни, други по-компромисни, трети непоколебими. Това е! Историята на Трявна е създадена от хора. Всеки един е колоритен по свой неповторим начин.

А аз съм в дълг към семейството си. То изтърпя цялата моя лудост по събирането на тези страници. Пропуснах доста неща, но се надявам, че си струваше усилията. Ето това е важно! Семейството ми прояви разбиране и беше до мен

Избрах Шуменския университет и „Историята“ пред „Правото“. Последното не беше моето. В Шумен дойдох, защото ми хареса специалността „ История с археология и музейно дело“. Изучаването на много неща с различни възможности за реализация наклони везните. В Шумен имах прекрасни преподаватели. Доказани учени в своята област, които бяха доста взискателни към нас, защото ние бяхме първия випуск на тази специалност. Всички мои учители – асистенти тогава, днес са доценти и професори.

Успяваха да ни мотивират а същевременно бяха добра компания и в студентските ни купони. С някои от тях и до днес поддържаме приятелски и професионални отношения. Много съвети и разговори си спомням добре с проф. Росица Ангелова, а проф. Вера Бонева бе мой научен ръководител и рецензент на „Страници“ -те.

Безкрайно съм благодарна на цялата плеяда от учени, от които имах възможност да се уча.

Университетът е място, в което не само изучаваш науката, но и градиш пътя си. Всичко зависи от нас и от мотивацията ни да вървим.

 

UniMeida