Алекс Лъвийн е докторант по история в Калифорнийския университет, Лос Анджелис (UCLA). Работата му се фокусира върху националната идентичност и интернационализма в съвременна Европа. Алекс има бакалавърска степен по история от университета Емори, която той завършва с отличие. В момента той е асистент по програма Фулбрайт в Шуменския университет „Константин Преславски“, България.
Разкажете на нашите читатели нещо повече за себе си.
Алекс Лъвийн: Аз съм от малък крайбрежен град в Южна Флорида, на няколко часа северно от Маями. Роден съм и съм израснал във Флорида, където прекарах първите десет години от живота си, оттогава живея в различни части на SoFlo (Южна Флорида). Моята област на обучение е история, по-специално европейската история от края на деветнадесети до средата на двадесети век. Особено се интересувам от връзките между Европа и света и начина, по който тези връзки са оформили важни характеристики на модерността, като национализма. В свободното си време харесвам да спортувам, основно бягане и хубавата телевизия. Любимите ми са някои от американските класики: Досиетата Х, Стар Трек и Семейство Симпсън.
Какво ви вдъхнови да започнете да преподавате в Шуменския университет в България?
Алекс Лъвийн: В Шумен се озовах след поредица от щастливи случайности. В България съм по програма на американската организация, наречена „Фулбрайт“, която свързва академици, учители, изследователи и хора на изкуството в Съединените щати и по света чрез програми за обмен. Първоначално кандидатствах да преподавам английски в Гренландия като начин да започна кариера в анализа на външната политика на Арктика, от който се интересувах още от гимназията. Програмата за Гренландия за съжаление беше отменена няколко месеца след като ме приеха в нея. Българската организация “Фулбрайт” провеждаше кампания да осигури учители по английски в университети (преди това бяха само в гимназиите). И когато програмата за Гренландия беше отменена, тримата, които бяхме приети да преподаваме там, бяхме разпределени в университети в цяла България. И така, до Шумен беше малко заобиколен път и на моменти против желанието ми, но в крайна сметка се получи чудесно.
Кои са някои от най-големите разлики, които сте забелязали между образователната система в България и САЩ?
Алекс Лъвийн: Ресурси. Това е водещото в списъка ми с разлики, защото мисля, че на университетско ниво това оформя всичко. Инфраструктурата просто е на различно ниво в Щатите, както и достъпът до технологии в класната стая. Библиотеките тук също са много по-стари и материалите са много по-ограничени, което означава, че стипендиите сред студентите са различни от тези в САЩ, където те имат достъп до всички най-нови произведения, публикувани в големите списания и академични издания чрез влизане предоставени от университета или държавните университетски системи. В известен смисъл това беше голямо предизвикателство, но приспособяването към сравнителната липса на ресурси ми помогна да стана много по-добър учител.
Как адаптирахте стила си на преподаване към нуждите на вашите български студенти?
Алекс Лъвийн: Класовете и специалностите в България се водят много по-различно от тези в Съединените щати. Има много по-високо ниво на свобода и откритост. Аз преподавах в часовете си много по-открито, отколкото бих го правил в САЩ. Вместо да се съсредоточа върху конкретната учебна програма, в която всеки ден е посветен на нова тема и с определени четения, редовни тестове или домашни задачи, аз се допитвах до студентите за това какво искат да правят в конкретния ден и какъв материал смятат, че ще бъде най-полезно за обсъждат. Тъй като нагласите относно посещаемостта на часовете са толкова различни в сравнение със Съединените щати, най-добре е да стимулирате студенти да дойдат, като им предложите това, което смятат, че би било най-полезно за тях.
Сблъсквали ли сте се с предизвикателства, докато преподавате в България?
Алекс Лъвийн: Абсолютно. Очакванията и ресурсите са забележително различни от всичко в американската образователна система, така че трябваше да се приспособявам значително през годината. Преди всичко преодолях тези предизвикателства, като анализирах какво искат да научат и правят студентите. Тъй като посещаемостта понякога може да бъде много ниска, мисля, че най-добрата политика е да работя много тясно с присъстващите студенти. Осъзнах, че трябва да представям себе си не толкова като учител, а като наставник, развивайки силни взаимоотношения със студенти и работейки, за да им помагам и в класната стая и извън нея по набор от теми. Те понякога са фокусирани около основната учебна програма на специалността, но често пъти далеч от нея.
Как насърчавате вашите студенти да мислят критично?
Алекс Лъвийн: В България английската специалност е с практическа насоченост към придобиване на умения. В САЩ обаче английският е много важна част от хуманитарните науки, което означава, че стойността на изучаването му не е непременно в прочетените книги или научената граматика, а в придобитите умения за критично мислене. Опитах се да се съсредоточа върху тази страна на специалността, когато работех със студенти. Една критика, която чувах многократно от студенти, беше, че няма смисъл да пишат есе или да изпълняват определени задачи, защото ChatGPT, Google Translate или някаква друга технология вече могат да ги направят не по-зле от всеки човек. И може би в близко бъдеще дори по-добре. Моят отговор е, че тези развития никога не могат да обезсилят значението на уменията за критично мислене в нашия личен и професионален живот, в сфери, които AI никога не може да замени.
Открих, че най-добрият начин за насърчаване на критичното мислене е да подкряме и разбираме мненията на студентите, но и да се опитваме да ги накараме да преразгледат самите идеи или да проучат причината, поради която биха могли да подкрепят определена позиция.
Как поддържате връзка с най-новите разработки във вашата област, докато преподавате в България?
Алекс Лъвийн: Изключително трудно е да бъдете в крак с новостите без достъп до повечето от най-добрите нови изследвания. Този проблем се изостри, когато FCC (бел.ред. – Federal Communications Commission – Федералната комисия по комуникациите е независима агенция на федералното правителство на Съединените американски щати, която регулира комуникациите – радио, телевизия, сателит и кабелни телевизии на територията на САЩ) премахна Z-библиотеката към края на миналата година. Но има няколко начина, по които получавам информация. Някои университетски и академични издания например публикуват прилично висок процент работа с отворен достъп, като Amsterdam, Cornell и Brill.
New Books Network (NBN) също е незаменима част от при търсенето на информация. NBN е огромна подкаст програма, която включва автори, интервюирани за най-новите им книги. Всичко, за което си струва да бъдете информирани, може да бъде намерено в NBN. Самото следене на новите материали дава феноменално разбиране за водещите изследвания, излизащи в повечето области на хуманитарните науки.
И накрая, може да звучи изненадващо, но Twitter е невероятен академичен ресурс и бих препоръчал на всеки, който се интересува от най-новите разработки в историческата сфера (и вероятно всеки друг, въпреки че мога да гарантирам само за историята), да се присъедини. Статии или книги, публикувани, обсъждани в Twitter, също са с изключително свободен достъп. През последните няколко месеца, откакто бях в платформата, хванах повече интересни и полезни статии, отколкото мога да преброя, които почти сигурно щях да пропусна, ако не бях в платформата и не следях големите списания и водещи историци в моята област. Twitter също така предоставя удобен начин за свързване с изследователи, професори и студенти. Въпреки че със сигурност не е перфектен, открих, че е много полезен, за да останете в крак с най-новите разработки.
Имали ли сте възможност да изследвате българската култура? Кои са някои от любимите ви аспекти на нашата култура? Любими храни?
Алекс Лъвийн: Абсолютно. Пътувах из страната, до Благоевград и гръцката граница на югозапад и до скалите на север от Варна покрай Черно море. Много ми хареса да видя различни части на страната и останах впечатлен от това колко е естествено и зелено. Що се отнася до храните, аз съм особено голям фен на месото и киселото мляко. Много харесвам и шопската салата. Но повече от всичко съм очарован от околната среда и градовете. Не съм виждал нищо като природата край Шумен: начинът, по който платата се издигат и слизат от долината, големите конусовидни хълмове и разбира се пещерите и скалните образувания в Мадара и на Шуменското плато. Това е зашеметяваща среда и обичам да я изследвам.
Какъв съвет бихте дали на някой, който обмисля да преподава в България?
Алекс Лъвийн: Не се нервирайте особено. Животът в България е много по-непринуден, отколкото в Америка. Научете се да се приспособявате към ритмите и да се носите по течението. Хората са изключително мили. Отнасяйте се към всеки урок като към разговор; работете със студентите, вместо да им преподавате по по-авторитетен начин. Това прави преподаването изключително приятно изживяване. Горещо препоръчвам на всеки, който се интересува от преподаване в Шумен или България, да потърси възможност да го направи.
Кой Ви е най-любимият момент в преподаването в Шуменския университет?
Алекс Лъвийн: Това е комбинация от местоположение, студенти, преподаватели и непринуденост. Хората в Шуменския университет са прекрасни и наистина ми е приятно да говоря и преподавам заедно с членовете на катедра Английски език, които са изключително компетентни и вдъхновяващи. Всеки, който е бил на третия или четвъртия етаж на Корпус II, знае какво имам предвид, когато казвам, че местоположението е прекрасно. Гледката към града и долината чак до Мадара е зашеметяваща и особено красива по изгрев и залез слънце. Шуменският университет вече започва да ми липсва, а дори още не съм се прибрал.
UniMedia
Снимки: Личен архив – Алекс Ливайн
