„Памет за Първия“. Това е надсловът, под който премина честването на 150-та годишнина от Първия учителски събор, провел се в средата на април в Шумен през 1873 година. На събитието, организирано от Шуменския университет, Варненска и Великопреславска света митрополия и Университетския литературен център „Национален студентски литературен конкурс „Боян Пенев”, присъстваха Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, проф. д.и.н. Лизбет Любенова, директор на Научен архив в Българска академия на науките, ректора на Шуменския университет проф. д.и.н. Георги Колев, заместник ректорите на университета, директора на Департамента за информация, квалификация и продължаващо образование-Варна проф. Виолета Кюркчийска, преподаватели, учители, студенти.
Честването започна с благодарствен молебен в храм „Свето Възнесение Господне“ в Шумен и поднасяне на цветя на признателност пред паметника на митрополит Симеон в градинката пред храма.
По инициатива на митрополит Симеон учителският събор в Шумен е открит на 12 април 1873 година. На него се задават основите на развитието на българското образование.
“Митрополит Симеон поставя началото на институционализацията на българското образование, на това, което наричаме образователен стандарт – нещо задължително за всяка образователна система.”, заяви в словото си доц. Юрий Проданов, председател на Общото събрание на университета. И продължи: “В момент, в който нямаме държава, нямаме министерство на образованието, нямаме регионални инспекторати, БПЦ оказва мощна подкрепа на българския учител и на българските училищата. Така случилото се преди 150 години предполага Шумен да се превърне в център на педагогическото образование в българските земи. И когато отбелязахме 50 години от създаването на Шуменския университет като самостоятелно висше училище, ние си давахме сметка, че тези 50 години са стъпили върху онзи век, когато тук са се събрали бележити имена в българското Възраждане под патронажа на митрополит Симеон, за да започнат това дело – важно, свято, родолюбиво.”
„Едно от първите неща, белязали встъпването му на неговата владишка катедра е редом с грижите за духовния живот, да организира прочутия шуменски учителски събор на 12 април 1873 година. И въобще по всякакъв начин с личния си опит и с архипастирския си авторитет да помага общообразователната и книжовното дело в обширната Варненска и Великопреславска епархия. Успоредно с подпомагането на общообразователното дело, митрополит Симеон е един от основните двигатели на процеса на развитието на богословското образование в България“, каза в речта си Варненския и Великопреславски митрополит Йоан.
“Целият живот на митрополит Симеон минава в обгрижване на епархията.”, каза във вълнуващото си слово за митрополита проф. д.и.н. Лизбет Любенова. Тя подробно запозна аудиторията с живота и делото му и подчерта, че той неслучайно е обявен за академик. Редица изследователи са се занимавали с необикновената личност на митрополита, но какво остава недоизказано за него и за завета му проф. Любенова сподели пред UniMedia:
Проф. д.и.н. Лизбет Любенова: Преди всичко това, че духовността и просветата са тези, които крепят един народ. Другото е, че семейството е в основата на цялото общество. Когато семейството е здраво, стабилно, когато родителите са просветени, поколението също ще бъде сред първостроителите на нова държавност. Тук не става въпрос за основополагане на държава, а за това нашият народ да навакса своето историческо изоставане и да върви по пътя на едно благоденствие и просперитет.
А как Шумен се вписва в тази традиция?
Проф. д.и.н. Лизбет Любенова: Това е първият митрополитски център. Шуменци още помнят дядо Владика. Преди години, когато идвах тук на една конференция, шуменци ми разказаха любопитни и увлекателни истории, свързани с него, което означава, че те го възприемат като свой истински духовен водач. Не като човек, който е затворен в митрополията и извършва там богослуженията, а като човек, който е живял с техните тревоги, с техните болки. Така са го запомнили.
Аз за първи път стъпвам в сградата на Шуменския университет, поздравявам колегите – сградата е чудесна, а паркът е много красив. Ще се възползвам от поканата на ректора и ще дойда още веднъж. Аз мисля, че там, където е горял пламъка и където го е имало запалено това фитилче на българската духовност, то няма да угасне. И се надявам, и мисля, че шуменските преподаватели и студенти ще намерят сили, независимо от тежките времена, които в момента преживяваме, да съхранят тази духовност, да прочетат правилно посланията на своя пръв владика, защото онзи химн “Напред! Науката е слънце” не е с празни стихове. В това са вярвали хората и са го доказали, че само онзи пламък на просветата и на духовността, може да възроди една нация.
Какво остава недоизказано за личността на митрополит Симеон?
Проф. д.и.н. Лизбет Любенова: Това е неговият вътрешен мир. Ние познаваме неговите трудове, познаваме благотворителната му дейност, но не познаваме мъката на човека зад расото. Ние нямаме вкус към микроистория, а това е изключително важно – да видим човека, който е стоял зад тази институция, защото той има своите болки, тревоги, огорчения и въпреки това е намерил в себе си сили да продължи в името на доброто на своята епархия.
Директорът на II Основно училище „Д-р Петър Берон“ в Шумен (или както е по-известно сред шуменци “Базовото”) Павел Павлов сподели своя опит с младите си колеги като лидер на педагогическия колектив. Той и подчерта, че всички учители се гордеят, че работят в Базовото училище, което преди 103 години е създадено като база за обучение на кадрите на тогавашния Педагогически курс.
Честването завърши с изказването „Из дневника на един учител“ на проф. д-р Виолета Кюркчийска, директор на Департамента за информация, квалификация и продължаващо образование – Варна. Тя пожела на младите учители и студенти, които желаят да се развиват в учителската професия, да завършват учителския дневник всеки ден с думите: “Днес направих още едно добро”.
Специално за честването на 150 години от първия учителски събор в сградата на университета е разположена мобилната изложба „Учениците имат должност“, предоставена от Националния музей на образованието в Габрово.
UniMedia
Снимки: Кирил Кирилов
