България
Пролет в Камчийската планина
В рубриката “Заедно към неизвестните красоти на България” Ви предлагаме едно кратко виртуално пътешествие из пролетната Камчийска планина. Тя обхваща обширни южни части на област Варна и някои от северните на област Бургас. Известна е с това, че от нейните дебри извират много от притоците на двете големи реки на област Варна – Камчия и Двойница. На нейна територия са и някои труднодостъпни резервати като Вълчи проход и Киров дол.
Вън от всякакво съмнение е, че най-доброто време на годината за посещение на този край е пролетта. Нека видим защо:
Изглед към област Бургас
Гледки край село Булаир
Село Булаир е едно от най-южните населени места в област Варна. До него водят няколко пътя, но само един от тях (този, който свързва селото със с. Голица) е асфалтиран и е част от републиканската пътна мрежа. До голяма степен тази изолираност пази местните флора и фауна доколкото това е възможно в забързания XXI в. Нека видим някои гледки от землището на селото до границата с област Бургас, която минава по мястото на сливането на две малки рекички – Геровата речка и Кърченска река. До това място се стига по горска пътечка, която според навигацията (не и според официалните карти на пътната мрежа) е път, годен за автомобили. Това може да е възможно за високопроходими автомобили, но все пак призоваваме посетителите да поемат по продължаващия едва 3-4 километра път пеш или с велосипед. Не просто от съображения за опазването на природата, но и заради енергията, която носи мястото.
Край горската пътечка към границата с област Бургас има и чудати скални образувания, които се вписват чудесно на песъчливата почва и широколистните дървета
Кърченска река
Гледки край село Голица
Всеки, който се интересува от фолклор е чувал определението „Голица – селото с живи традиции“. И това определение наистина отговаря на истината. Известен факт е, че етнографската група ваяци, която населява селото, е колонизирало над 70 села в днешна Североизточна България, Северна Добруджа в Румъния, че дори и на територията на днешна Украйна, където и до днес съществува село, наречено Голица, което поддържа връзки със старата Голица.
Освен фолклор и свидетелства за миналото, село Голица е запазило и своята природа. От т.нар. „Голеши“ (високи „голи“ склонове на Камчийската планина), разположени на север от селото извират няколко малки рекички, които протичат през живописни каньоновидни долини с интересни скални образувания.
Така малкото селце предлага гледка за всеки един вкус. Почитателите на водата и камъните могат да се поразходят край някой от притоците на река Двойница, разпалените планинари могат да покорят Голешите, чиито най-високи върхове се простират на над 520 метра н.в. (самото село е разположено на 233 м.), а любителите на гората могат да се скитат из горските масиви край селото или в гората, разположена над Голешите.
Богатият ландшафт на селото го прави привлекателно и за любители на мотокроса. През последните години община Долни чифлик дори организира състезания, при които всеки почитател на екстремното управление на мотоциклети може да премери своите умения със съперници в контролирана среда.
Голишка река (известна още като р. Двата дола, тъй като е образувана от две по-малки река, които се сливат край с. Голица)
Долината на р. Голишка река
Скални образувания по долината на р. Голишка
Склонове на Камчийската планина, разположени на север от село Голица
Андрей Андреев, магистърска програма История, Културно-историческо наследство и туризъм