Много малко хора знаят, че днес е Международният ден на бобрите. Той се отбелязва от 2009 година на 7 април, когато е рожденият ден на Дороти Ричардс (1894 -1985), която е посветила живота си на проучванията на тези животни. Преди време стана ясно, че след 150 години бобрите се завърнаха в България. Това научно откритие бе направено от екип на учени от Шуменския университет с ръководител проф. Николай Начев. Защо връщането на гризачите по наши земи е важно, докъде са стигнали проучванията и какво следва – от проф. Начев:
UniMedia: Как вървят проучванията на бобрите на българска територия?
Проф. Николай Начев: В момента в България текат проучвания на две основни групи. Нашите усилия са обединени с колеги от БАН в рамките на проект, спонсориран от програмата Млади учени. От наша страна участва докторантът на Катедра Биология Николай Колев. Този екип е съсредоточен в използването на по-модерни технологии и засега текат предимно изследванията с дронове – там, където е невъзможно да се достигне пеша, за да се направи нормалното теренно проучване. А през есента най-вероятно ще се извършат и генетични проучвания. Разбрах от ръководителя на екипа, проф. д-р Мария Качамакова от Българската академия на науките, че вече има проведени теренни проучвания и има открити следи от жизнена дейност на много места в България.
UniMedia: Миналата година говорихме за една двойка край Две могили.
Проф. Николай Начев: Да, миналата година говорихме за една двойка, която бяхме установили ние и присъствието на още няколко животни, установено от екипа на д-р Коджабашев (д-р Николай Коджабашев, преподавател в Лесотехническия университет). Към момента говорим вече за между десетки и стотици животни на българска територия.
Повалено от бобър дърво
UniMedia: Толкова много за една година?
Проф. Николай Начев: Да, но те може би са били по-отдавна там, а ние не сме ги установили, защото част от популацията е по дунавските острови, където няма редовен мониторинг. Нашето откритие на животните беше по данни от местни хора. Така че дълго време не са били забелязвани тези животни, но вече знаем, че България е местообитание на бобрите и то на стабилна популация. Разликата е, че преди тук е бил друг подвид – южният подвид на бобъра. В момента е северният. Щеше да е чудесно да се завърне южният, но той доколкото знаем генетично не съществува – или е претопен донякъде от северния, или просто е избит. Има малка вероятност това, което наблюдаваме, да е южният, но тя е твърде малка.
UniMedia: Какво следва?
Проф. Николай Начев: Бобрите трябва да бъдат вкарани в законодателството, защото те в момента не се числят като част от българската фауна. Има 2-3 публикации в научната литература, но ги няма като юридически обект. И съответно те не са обект на защита.
UniMedia: А се нуждаят от защита?
Проф. Николай Начев: Не знаем още, защото в Полша например след като бяха обявени за строго защитен вид, така се размножиха, че сега са над 1 милион и почват да реорганизират ландшафта, както те си решат. Те са инженери и не се съобразяват много с нас. Така че може би ще се завърнат и без голяма степен на защита, но все пак да не забравяме, че хората като нищо може да започнат да ги ловят и да ги избиват. Ние не сме достатъчно дисциплинирана нация, за да оставим нещата на съзнанието на хората. Пример може да бъде даден с рисовете. Те се завърнаха и бракониерските набези започнаха.
Бобърът може и да се яде, но кожата му вече нищо не струва. Тя е струвала навремето, тогава е имало бракониерство на бобри. По мое мнение е нужна правна защита като на останалите защитени животни. Просто той трябва да влезе в нашата документация, в документацията на държавата, в законодателството на държавата, за да можем да правим например програми за проучване, за изследването му, за опазването му, ако е нужно. За да могат да се правят програми и за закупуване на територия, която да му е предоставена само на него, защото има такава възможност. Нашата държава е изключително слабо населена, имаме много голяма площ с много ниска плътност на населението, особено около река Дунав има региони, които са обезлюдени.
Повалени от бобър дървета
UniMedia: Ще може ли да се адаптира?
Проф. Николай Начев: Бобърът е изключително пластичен вид. На него не му трябва много – той си има някакви предпочитания към средата, но е толкова пластичен, че ако не може да си построи къща на брега, ще си построи от листа и клони. Просто трябва да се вкара в правния свят на държавата.
Бобърът е относително лесен за работа вид, защото той оставя много големи следи. Навсякъде, където ходи, се отпечатва в калта. Много характерни са следите му, а и следите от неговата сеч не могат да бъдат объркани с абсолютно нищо друго. Те изглеждат така сякаш някой е издълбал с много здрава лъжица дървото, има съборени 20-метрови тополи с конусовидно изгризване от двете страни.
Следа от бобър
UniMedia: Какви са положителните страни от присъствието на бобрите в България?
Проф. Николай Начев: Първото е биоразнообразие. Бобърът е едно животно, което е било изключително ценно преди да се появят изкуствените тъкани. Бил е много ценен заради кожата си, която е непромокаема, естествено импрегнирана. И той е променял ландшафта на реките. Той де факто ги е зивирявал. Преди да се появи човешката хидромелиорация, той е решавал какво ще се случва с водните тела.
Бобърът консумира огромно количество листна маса и участва пряко в здравия цикъл на местообитанията. Ако вземем например Национален парк Йелоустоун в САЩ (Yellowstone National Park) елените се бяха наплодили невероятно много и буквално започнаха да конкурират бобрите за храна. Бобрите започнаха да намаляват и водният режим на този парк започна да се променя по начин, по който започна да се губи биоразнообразието. Американците решиха проблема като върнаха вълците в Йелоустоун. Вълците се размножиха, ограничиха елените, елените спряха да консумират толкова много листна маса, бобрите се завърнаха и нещата се регулираха. И в момента там цари един екологичен баланс. Така че бобърът винаги е хубава част от уравнението. И неговото място е в България.
UniMedia
