Университетът
Правени ли са имитации на византийски монети край Преслав?
„Производството на имитативни византийски фолиси по време на Първото българско царство“. Това е заглавието и темата на новата научна разработка на доц. д-р Женя Жекова, завеждащ отдел „Нумизматика“ в РИМ – Шумен. Книгата е в съавторство с проф. д и н Стела Дончева, преподавател в Шуменския университет. Книгата излиза буквално преди една седмица, доста дълго замислена идея е, а темата й е уникална не просто за България, а и за всички, които се занимават с нумизматика:
Какво провокира интересът Ви към тази тема?
Доц. д-р Женя Жекова: Тази тема няма аналог, защото по света не са публикувани изследвания на такива монети – правени официално от държавни власти, имитиращи византийски монети. Тяхното основно предназначение, както на всички монети е да служат за размяна. Намерени са по време на археологически разкопки в производствените центрове край шуменските села Новосел и Златар, където са локализирани работилници за металопластика от Х в.
Ние всъщност това и доказваме – мястото и начинът им на производство. Имаме пълния производствен цикъл, тук, на българска земя. За да подкрепим хипотезите си сме прибегнали към различни съвременни методи, които правят изследването интердисциплинарно – методи от физиката, химията, атомни изследвания.
Всъщност Вашето изследване доказва, че цялото производство на имитативни византийски фолиси е тук, на българска земя.
Доц. д-р Женя Жекова: Да, то е в работилници, които се намират в околностите на втората българска столица Велики Преслав. И това производство е осъществявано в третата четвърт на X век, най-вероятно по времето на цар Петър I (927-969).
Какво означава фактът, че тези монети са сечени тук?
Доц. д-р Женя Жекова: Едно уточнение трябва да направя – тези монети не са сечени, а са лети. Нека да тръгнем от там, че от самото начало производството на самите монети, когато се появяват като парични знаци някъде на границата между 7 и 6 век пр. Хр. в Лидия (днешна Мала Азия) са отсечени от електрон. Електронът е самородна сплав на злато и сребро, като имаме две единици злато към една единица сребро. И именно от този метал днес в науката нумизматика се приема, че са отсечени първите монети. Разбира се, имаме някъде и метода на отливане. Например в Рим едни от първите артефакти, които наподобяват монети, са направени по метода на отливането. Но останалите се секат. Друг пример за отливане е монетарната в град Херсонес, която съществува до 10 век във Византия. Приема се, че това е един отзвук от античната традиция.
Как се стигна до откритието?
Доц. д-р Женя Жекова: През 2004 година проф. Стела Дончева започна разкопки в околностите на село Новосел, където в процеса на работа локализира център за металопластика от Х в. До тези разкопки се стигна, след като през 2003 г. в Историческия музей беше донесена голяма колекция от елементи за колан. Само да обясня, че коланът в Средновековието има една много важна функция. Той показва ранговата йерархия, показва военния чин, а когато един човек е по-заможен, неговият колан освен чисто функционални елементи, има и декоративни. Тоест всички тези украси като катарамата, накрайника на колан всъщност са се правили в работилници, където ние намираме въпросните монети. По време на археологическите разкопки бяха документирани и първите шест имитативни монети, които се оказаха фолиси (медни византийски монети) от времето на император Роман I Лакапин (920-944).
При анализа се установи, че тези монети се различават от оригиналните византийски емисии – както по тегло, така и по общ външен вид. Имах възможност да ги изследвам в „Лабораторията по ядрена физика“ на Шуменския университет. Първите подобни изследвания в България, започнаха през далечната 1998 г. като съвместен проект между Шуменския исторически музей и Шуменския университет. Още тогава беше използван рентгено-флуоресцентния елементен анализ, метод, който вече придоби голяма популярност, но тогава ние бяхме първите, които започнаха. Някои от резултатите бяха включени в дипломни работи на студенти, научни разработки.
И какво установи анализът?
Доц. д-р Женя Жекова: Рентгено-флуорисцентният елементен анализ бе приложен както върху въпросните шест монети, така и върху други паметници намерени по време на разкопките, а също и върху отпадъчни продукти, като шлака. Резултатите доказаха, че всички тези предмети имат еднакъв елементен състав, т.е. произведени са от един и същ метал, чрез метода на леенето. Това потвърди моите предположения, че се касае за имитативни византийски фолиси.
И така аз направих едно предварително съобщение, че това са имитативни монети, изработени в България. Тук веднага възниква въпросът за наложената в българската нумизматика теза, че в епохата на Първото българско царство ние нямаме монетно обращение, тъй като тук не се намират български монети, че първите ни владетели не са секли монети, че нивото на стопанството ни е било много ниско. Ние сме били в натурална размяна, не сме имали нужда от пари. Това все са били постулати, които са установени през 50-те години на ХХ в. и се повтарят и днес, без да се вземе под внимание новите паметници и новите изследвания в областта на нумизматиката. Тъй като аз имам шанса да работя с монети и от двата центъра (Плиска и Преслав), наблюденията ми като специалист показват, че това всъщност изобщо не е така. В последните десетилетия натрупването на количествата византийски монети намерени около столичните центрове от този период също нарасна и даде повод да се заговори за развит монетооборот. Съвсем нормално е българските царе да не секат свои собствени монети, защото всеобщата платежна единица в този период в Европа е била византийската монета. Тя е била еврото на Средновековието в тези географски ширини, ако мога така да се изразя. А и къде може да бъде търгувано с български пари – на пазара в Солун или в Константинопол?! Кой би припознал българските пари?
Тогава какво показва тогава намирането на тези монети?
Доц. д-р Женя Жекова: Намирането на тези монети сочи към хипотезата че българските власти правят имитативни монети. Тези монети на пазара в Константинопол много лесно биха били разпознати, че не са оригинални, но тук, на българска земя, вероятно са могли да заблудят хората. Първият въпрос, който възниква е: кой ги прави? С проф. Дончева достигаме до извода, че имитативните монети са произвеждани с разрешението и под прекия контрол на владетелската институция. Те се намират в околностите на Велики Преслав. Това също е много интересно решение. Ако погледнете и днес в центъра на градовете ние нямаме цехове и заводи, те са изнесени в околностите. По същата логика тези работилници, от които се е чувал шум и са се разнасяли неприятни аромати, са изнесени извън столицата, но на достатъчно близко разстояние, за да може с кон да се стигне за час-два.
Друго важно правило в Средновековието, на което на което стъпваме в нашите хипотези е фактът, че никога не се копират монети на управляващия в момента владетел. Това е било закон. Копират се монети на починал – преди 5, 10 или 30 години. Описаните в книгата 50 монети са имитативни на тези от времето на византийските императори Лъв VI (886 – 912), Константин VII (913 – 959) и Роман І Лакапин (920-944). Най-много са имитациите на Роман Лакапин. Да не забравяме, че цар Петър І е женен за внучката на Роман Лакапин. След 944 година византийското влияние в България започва да отслабва, тъй като тогава Роман Лакапин е свален от власт. Допускаме, че някъде в този период започва и производството на въпросните имитативни монети.
Когато през 2004 година публикувах тези мои наблюдения, колегите не приеха заключенията ми. През 2007 г. започнаха разкопките във втория производствен център – този край с. Златар, където също бяха намерени имитативни монети. Там обаче преобладават емисиите на Лъв VI. И така в крайна сметка днес ние разполагаме с 40 монети, намерени по време на редовни археологически разкопки, анализирани чрез рентгено-флуоресцентен елементен анализ, доказващ мястото им и начина на производство.
И сте категорична, че монета сме ги ползвали тук ние, на местна почва, а не като разменна единица във Византия?
Доц. д-р Женя Жекова: Не можем категорично да кажем, защото не разполагаме с данни. От друга страна археолози ни оборват с въпроса: Защо в самата Плиска или Преслав ние нямаме такива монети? Защо са само в тези производствени центрове? Дали не са били вкарани в обращение? Дали не са правени просто за забавление? Но никой не би си правил труда да изработи такива монети просто за забавление. По време на проучванията в работилниците е намерен и производствен брак, който дава сведения за начина на леене. Ние наистина нямаме данни такива монети да са намерени другаде особено пък било то извън територията на България. Говорила съм с колеги от Гърция, които не са чували за подобни монети и са шокирани. Защото сеченето на пари е държавна политика, както и днес, и е много трудно да се направят имитации, които да се вкарат в обращение. Това е една строго регламентирана политика от началото на появата на монетата до ден днешен. По същество процесът, който проучихме и публикувахме е феномен.
Затова ли и книгата е на английски език, за да стигне до широката научна общност?
Доц. д-р Женя Жекова: Проучванията ми през последните години са съсредоточени върху въпроса за монетното обращение в епохата на Първото българско царство. Но никой досега нито ме е критикувал, нито ме е подкрепил. Това означава, че в България няма интерес към темата, няма колеги, които да работят в това направление. Когато обсъждам този въпрос с колеги от чужбина, те просто са шокирани от това, което ние намираме тук. Да не забравяме, че такива материали могат да бъдат намерени единствено в периферията на Византия. Интерес има към темата, но от чужбина, не от България. И затова решихме книгата да е на английски, за да излезе извън границата на България и да има ответен отговор сред колегите. Изданието е в бутиков тираж, но почти половината екземпляри вече са разпродадени. Важното е книгата да е в помощ на тези, които имат интерес към проблема. Това е целта на науката.
Археологическите проучвания в центровете за художествен метал до с. Новосел и с. Златар се финансират от Регионалния исторически музей в Шумен, а находките са инвентирани във фондовете на музея.
UniMedia