Университетът

Изабел Овчарова: Винаги има и още…

Унимедия December 23, 2022

0 1,652 7 минути за четене

Няколко книги, два YouТube канала, подкаст, игра с карти и собствена марка зад гърба си. Това прави най-известната влогърка в България една от най-успешните, но и най-обичаните интернет личности в страната (само вижте видеото). Паралелно с всичко, с което се е заела, Изи следва и в Шуменския университет в специалност Българистика и медии. Преди броени дни, тя издaдe петата cи книга “Винаги има и още…” и за пореден път плени сърцата на читателите.

С нея се срещаме в Медийния център на Шуменския университет – в Централния корпус на петия етаж, наричан от всички „Гълъбарника“.

UniMedia: На първо място поздравления за успешната премиера на петата ти книга! Ще ни кажеш ли, обаче, трудно ли е да бъдеш Изи и какво се крие зад целия този неуморен труд?

Изабел Овчарова: Най-трудното нещо е да кажа “спри”. Спри за малко, почини си. Време е да станеш от компютъра, да излезеш за малко на разходка. Ето, това ми е най-трудното нещо, да сложа границата на това да съм нормален човек, който си почива и си живее живота и човек, който е непрестанно пред компютъра. Трябва да знаеш кога да спреш.

UniMedia: Тази година беше доста продуктивна за теб, представи не само нова книга, но и изцяло свой бранд – “Вълнение”. Как намираш вдъхновение да работиш по толкова много и различни проекти?

Изабел Овчарова: Не търся вдъхновението, то просто идва и всъщност това е нещото, което прави дните ми интересни и вълнуващи. Не бих казала, че ми взима толкова много от креативната енергия, по-скоро ми взима повече от физическата. А това всъщност е по-изморителното. Очите ти се натоварват, постоянно гледаш екрана, главата те заболява, постоянно да си в разговори и да имаш супер много отговорности. Всички тези неща носят огромна отговорност със себе си, и това всъщност е по-трудната част, не толкова да ми дойде вдъхновението.

UniMedia: А как си почиваш?

Изабел Овчарова: Това е най-трудният от всички въпроси, сякаш. Все още търся този отговор. Не съм намерила това нещо, което ми помага да спра да мисля за работата си и да мисля за себе си. Опитвам, търся варианти. Трудно е, тъй като искам максимално автентично да представя своите материали на аудиторията си като за целта съм оператор, режисьор, монтажист, актьор, сценарист. Всички неща в едно, защото всичко е в моето съзнание. Например, ако снимам видео и го предам на някой друг да го обработва, то спира да е автентично, защото някой друг си е вложил идеята. Затова всъщност няма как да почивам пълноценно.

UniMedia: Знаем, че миналата година бе удостоена с наградата “Любим инфлуенсър”. Как се чувстваш, когато даваш толкова много на аудиторията си и притесняваш ли се от това, че хората знаят прекалено много за теб?

Изабел Овчарова: Много е удовлетворяващо да даваш. Щастлива съм, когато правя нещо, да знам, че това нещо ще е част от ежедневието на някого. Това е супер зареждащо. А за това, че хората знаят прекалено много за мен, всъщност не е точно така. Има един тънък момент, в който хората си мислят, че щом са изгледали всичките ми видеа, прочели са всичките ми книги, слушали са всички епизоди на подкаста, съответно знаят всичко за мен. Всъщност, това е само малък процент от онова, което съм аз. Не мисля, че ще е здравословно да показвам 100 % от себе си в социалните мрежи и въобще в творчеството ми. Така че, хората могат да си мислят, че знаят всичко за мен, но това е абсолютно невъзможно.

UniMedia: А случвало ли ти се е някой от твоите последователи да те държат отговорна, че си или не си направила дадено нещо?

Изабел Овчарова: Това определено с времето трябваше да го науча, понеже преди бях малко по-отворена откъм личния ми живот. Например, кой е приятелят ми, коя в момента е най-добрата ми приятелка, а тези неща се променят. Понеже съм млад човек, тийнейджър съм била тогава, обкръжението ми се променя постоянно, но като снимам някакво видео и в определен период от време хората са свикнали да гледат в обкръжението ми едни хора. А когато тези хора вече не са там и във видеата ми, аудиторията ми започва да задава въпроси. Защо вече не снимам с този човек, какъв е проблемът? И в общи линии започват да търсят някаква драма, а то в повечето пъти дори няма драма, просто хората се променят и обкръжението им също. Всеки избира своя си житейски път.

UniMedia: Случвало ли се е да има хора, които дори са били толкова заинтересовани от теб, че са били чак обсебени?

Изабел Овчарова: Честно казано не се сещам за такива случаи, което май е доста добър знак. Най-хубавото според мен за моята аудитория е именно това, че всички са много интелигентни, всички ми уважават пространството и личните граници.

UniMedia: Ти съвсем наскоро направи кpaткo тyрне, което много хора очакваха с нетърпение. Кaк тe посрещнаха и какви бяха впечатленията на твоите фенове?

Изабел Овчарова: Всички ме посрещнаха много добре, както винаги. Аз бях почти пред припадък от вълнение, дали всичко ще бъде наред. Но всички реагираха много позитивно и това, което много ми хареса в срещите до момента, беше, че хората имат какво да ми кажат. Никога не е просто “Здрасти, хайде да си направим снимка! Чао!”. Винаги ми споделят по какъв начин им е въздействала моя книга, кой съвет са послушали от мое видео. Има обратна връзка и това много ми харесва. Всъщност то ми дава стимул да продължавам, когато си загубя мотивацията.

UniMedia: Какво най-често ти споделят, което теб те докосва?

Изабел Овчарова: Най-често ми споделят, че някое от нещата, които съм създала, им е помогнало в някаква сфера от техния живот. Например много хора ми казват “Аз преди бях много негативен, дори черноглед, но когато изгледах няколко твои видеа или прочетох “Причината”, например, започнах да приемам нещата от друга гледна точка. И наистина да се наслаждавам на ежедневието си, да гледам да съм по-позитивен и да се чувствам по-добре и то не тази токсична позитивност, а благодарност за това, което съм”. И също, в книгата ми “Причината”, има един момент, който е много емоционален, без да издавам много на онези, които не са я чели, а именно загуба на близък човек. Идват много хора и ми казват, че тази книга им е помогнала да преодолеят своята загуба. Такива неща ме трогват изключително много.

UniMedia: Знаем, че с първата си книга “Щастливей” си спечелила “Детска Вазова награда за литература”. Какво почувства в този момент?

Изабел Овчарова: Честно казано аз изобщо не разбрах, че имам номинация, просто един ден получих имейл – докато си вървя, видях, че са ми написали, че печеля “Детска Вазова награда за литература” с книгата ми ‘Щастливей”. Започнах да се смея, понеже помислих, че някой ми се подиграва и, че е просто шега. Звъннах все пак на агенцията, с която работя, да проверя дали е вярно. Но наистина нямах никакви надежди, защото за мен това си беше шега. Върнаха ми обаждане след половин час и ми казаха, че е истина и действително съм спечелила наградата и съм поканена в Сопот за награждаването. Тогава се разплаках, защото бях страшно шокирана от новината и от отзвука на книгата. Даже не съм се надявала на нещо подобно, понеже при издаването на дебютна книга, хората обикновено подхождат с недоверие и пренебрежение.

UniMedia: Какво ти донесе наградата?

Изабел Овчарова: В личен план ми донесе удовлетворение, понеже много хора гледаха с пренебрежение на идеята, че ще напиша книга, тъй като тогава бях едва на 18 години. Също така, това много ме сближи с последователите ми, понеже дотогава те са гледали само видеата ми и снимки в социалните мрежи, а тази книга беше историята преди Изи да е „Изабел от YouTube“. Реално тогава опознаха това, което съм аз и съм и била преди всички видеа и последователи.

UniMedia: А за тези, които все още не са чели новата ти книга, с какво тя е по-различна от останалите ти книги?

Изабел Овчарова: Новата книга определено е по-зряла, по мое мнение, спрямо останалите. Не бих казала, че останалите са детски, в никакъв случай, но новата е едно ниво по-зряла и всъщност това я прави по-различна. Според мен, тази книга си заслужава да бъде прочетена и заслужава да й се даде шанс, дори просто от любопитство. Дори да не се хареса на читателя, това пак е нещо позитивно, понеже разбира какво не му харесва.

UniMedia: Разбрахме за “Винаги има и още…”, че е написана от гледните точки на почти всички герои в нея. Смяташ ли, че книгата щеше да докосне толкова много читателите, ако беше написана само от една гледна точка? Или пък точно това я направи толкова успешна, защото може би всеки се е припознал в нея и във всекu един oт героите?

Изабел Овчарова: Мисля, че точно това, че има различни гледни точки през цялото време, прави книгата различна и уникална в сравнение с останалите. Също, че във всеки един момент си мислиш, че знаеш нещо за определен персонаж и в следващия момент си казваш, чакай, то винаги има и още, което всъщност е цялата идея на книгата.

UniMedia: Кой герой ти е любим и защо?

Изабел Овчарова: Много ми е трудно да кажа. Всъщност имам любим герой, но ако кажа неговото име ще разваля преживяването на много хора, защото той е персонаж, който се появява много по-късно в книгата. Уникално, когато хората си мислят, че познават всички персонажи и знаят за какво става въпрос в книгата, изведнъж се появява напълно нов герой, който играе важна роля в цялата история. Така че, този герой ми е най-любим.

UniMedia: Ако можеше да промениш само едно нещо в книгата, какво би било то?

Изабел Овчарова: Между другото, за всички книги, които съм издавала, мога да кажа, че когато ги погледна след пускането им за печат, винаги мога да намеря нещо, което бих могла да попроменя или да го напиша не по този начин, а по друг начин. Гледам да не мисля за това, защото направеното вече е направено и колкото и да искам да го променя, то вече е факт и книгата е това, което е, защото така трябва да е. Просто гледам, ако нещо не ми хареса в книгата, която съм издала, да не го повтарям в следващите ми книги.

UniMedia: А, кое е нещото, което за нищо на света не би променила в нея?

Изабел Овчарова: Заглавието. Заглавието определено не бих променила.

UniMedia: Книгата завършва по един изключително интересен и интригуващ начин! Мислиш ли, че създаването на втора, би било добра идея, или по-скоро това ще развали магията на цялото преживяване, в което читателите се впускат?

Изабел Овчарова: Мислех си много по този въпрос, тъй като много хора бяха шокирани от финала и за момента не планирам да пиша продължение, тъй като работя по друга книга и по друга идея. Но в далечното бъдеще си представям да направя продължение. До момента никога не съм правила продължение на историите ми, въпреки, че много хора често ме питат и очакват такова. За момента не знам, но не го отхвърлям като идея.