Гергана Анева, ученичка в ППМГ „Нанчо Попович“ в Шумен, е победителката в конкурса за научно есе на тема „Да живеем екологично“ на РИОСВ – Шумен. Есето на 16-годишното момиче на тема: “Ефективно управление на отпадъците в посока „нулеви отпадъци” бе отличено сред 25 творби:
Всяка година повече от 11 милиарда тона отпадъци се произвеждат по света според Програмата на ООН за околната среда. Страничните продукти от нашето ежедневие, всеки сектор от световната икономика, отпадъците, които изхвърляме, замърсяват земята, въздуха, който дишаме и изчерпват природните ресурси. Това налага да осъзнаем спешната необходимост от защита на световните екосистеми и намаляване на въглеродните емисии, произтичащи от създаването, разпространението и изхвърлянето на отпадъци.
Депата не могат да продължат да задържат нашите отпадъци, те са не само вредни за околната среда, но и отделят CO2, метан, сероводород и други вредни газове. Освен това инфилтратът от сметищата навлиза в подземните води и замърсява не само земеделските земи, но и питейната вода.
При настоящите нива на генериране на отпадъци, рециклиращата индустрия не може да се справи с преработването им и докато рециклирането е изключително важно за движението за нулеви отпадъци, не трябва да се разчита изцяло на него. Нашите действия изправят природата пред огромно предизвикателство. Един от многото начини да се справим с проблема е чрез насърчаване на отговорността на всеки един от нас. Ако се надяваме да се справим с разрушителното въздействие на изменението на климата, тогава нулевите отпадъци са наистина нашите най-разумни и устойчиви възможности.
Какво всъщност е нулев отпадък – тема, която в последните години стана приоритетна по целия свят? Международния алианс за нулевия отпадък (Zero Waste International Alliance) определя нулев отпадък като: „Съхраняването на всички ресурси чрез отговорно производство, потребление, повторна употреба и възстановяване на продукти, опаковки и материали без изгаряне и без изхвърляне в земята, водата или въздуха, които застрашават околната среда или човешкото здраве.“
Нулевите отпадъци не са просто крайна цел, а набор от ръководни принципи, които се стремят към елиминиране на отпадъците на всеки и всички етапи от веригата. От извличането на ресурси, през производството, до потреблението и управлението на изхвърлените материали, целта е да се затвори цикълът, като се предефинира цялата концепция за отпадъци и се гарантира, че ресурсите остават в употреба възможно най-дълго, преди да бъдат върнати на земята с малко или никакво въздействие върху околната среда.
Не е необходимо да гледаме така популярните филми за катаклизми и бедствия, за да се замислим за климата, природата и планетата, на която живеем. Земята ни дава множество знаци и всички ние може да допринесем с каквото можем за опазването ѝ.
Разделното събиране на отпадъци, спазването на някои наистина прости правила за минимализирането на употребата на пластмаса за еднократна употреба и самоинициативни почиствания на красивите природни места, които обичаме всички, са неща, които могат да се превърнат в навик без особени усилия. Всеки един от нас може и трябва да направи малки промени към природосъобразен начин на живот, които ще имат огромно въздействие за опазването на околната среда!
Живеем в свят, пълен с постоянни реклами, които ни казват, че за да бъдем щастливи или обичани, трябва да имаме този продукт, че даден продукт ще реши всичките ни проблеми, ще ни направи щастливи или обичани – което разбира се… всички знаем, не е вярно.
Едно от многото неща, които можем да направим за планетата, е да купуваме по-малко. Купуването на по-малко стоки е първата стъпка, която можем да направим, за да произвеждаме по-малко отпадъци. Преди да купи нещо, всеки от нас трябва да се увери, че наистина има нужда от него. Това може да бъде постигнато с няколко обикновени въпроса: Наистина ли имам нужда от това?; Мога ли да използавам нещо друго?; Трябва ли да го притежавам?
Когато купуваме нещо, е добре да помислим за пълния му жизнен цикъл – откъде идва и накъде отива, след като приключим с него. Необходимо е да си зададем още въпроси: Мога ли да го намеря втора употреба?; Има ли го на месния пазар?; Кой го е създал?; Направено ли е качествено/ може ли да се ремонтира?; Какво се случва, когато стане неизползваемо?
Ето и други малки стъпки, които всеки един от нас може да направи, за да избегне ненужните отпадъци и да намали тяхното количество в дългосрочен план.
В заведение, при поръчка на питие не е необходимо да ползаваме сламка. В борбата срещу замърсяването с пластмаси, сламките за пиене са най-ненужният отпадък, използван само за няколко минути и изхвърлен завинаги в околната среда, където никога не се разгражда.
При поръчка на храна за вкъщи, можем да уведомим доставчика, че нямаме нужда от пластмасови прибори. От 2015 г. в световен план вече има фирми, които са заменили найлоновите торбички с кафяви хартиени торбички и това е крачка напред в опита да се намали потреблението на пластмаса.
Всеки може да си създаде навика да носи бутилка вода за многократна употреба, както и собствена чаша за кафе. Стъклото, когато е почистено и изхвърлено правилно, подлежи на 100% рециклиране и се разтопява, за да се получи ново стъкло.
Във всяка кухня домакинското и алуминиевото фолио могат да бъдат заменени с алтернативи. Въпреки че алуминият може да се рециклира, алуминиевото фолио често е замърсено с хранителни отпадъци и просто се озовава на сметището. Като алтернатива храната може да бъде съхранявана в стъклени съдове, както и да се използват опаковки от пчелен восък вместо пластмасови опаковки.
Почистващите препарати в пластмасови бутилки могат да бъдат заместени от основни домакински продукти като оцет, сода за хляб и лимони, които са безопасни и ефективни.
С всички тези малки действия, можем постепенно да направим големи промени към един природосъобразен начин на живот. Разпиляваме ресурси и ги приемаме за даденост. Възобновяемите ресурси се нуждаят от време за обновяване. Ако използаваните средства са повече от честотата на подновяване, това означава, че прекаляваме с ресурсите. „Денят на превишаването“ (Earth Overshoot Day) по идея на Андрю Симс отбелязва датата, когато търсенето на човечеството от екологични ресурси и услуги през дадена година надхвърля това, което Земята може да регенерира през същата година. Според фондация „Нова икономика“ ние използваме ресурсите на природата 1,75 пъти по-бързо, отколкото екосистемите на нашата планета могат да се възстановят. За определяне датата на този ден се използва формулата: Биокапацитет на планетата/ Екологичен отпечатък на човечеството x 365 = Ден на превишаване на Земята.
Датата става все по-ранна всяка година, тъй като всяка година изразходваме повече ресурси с модерния си начин на живот. През 1970 г. датата на този ден е била 29 декември, а през 2023 г. този ден ще бъде отбелязан на 27 юли. Самото движение за нулеви отпадъци се разраства бързо и днес има много повече възможности, достъпни за потребителите, отколкото дори преди две или три години. Тъй като продължава да се разширява, трябва да стане едновременно по-лесно и по-евтино за всички да минимализираме отпадъците и да поддържаме ресурсите в обращение възможно най-дълго. Това, от своя страна, ще помогне на рециклиращата индустрия да се справя по-ефективно с „истинските“ отпадъци.
Важно е да помним, че нулевият отпадък е пътуване, а не дестинация. Всяка стъпка от това пътуване изисква постоянност в усилията си да премахнем отпадъците и да насърчим повече хора да се включат.
UniMedia
